Румен Радев спечели втори мандат на президентските избори

Румен Радев е преизбран за президент на втория тур на изборите за държавен глава с почти двойно повече гласове от неговия опонент, предаде БГНЕС.

Според данните от екзит пола към 18.00 часа за двойката Румен Радев– Илияна Йотова са гласували 63,9%. За проф. Анастас Герджиков – Невяна Митова са гласували 34,1%. 2% не са подкрепили никого.

Изборен антирекорд

28,9% е общата избирателна активност за страната към 18.00 часа. За сравнение, миналата седмица в този час (18.00 ч.) избирателната активност е била малко по-висока – 34.3%.

Най-висока към 16.00 часа избирателната активност бе в 23-ти МИР София - 30,03%. Това е единственото място, където активността прехвърля 30 на сто. 124 835 души са гласували. Най-ниска е активността в Кърджали – 12,97 на сто, 33 972 души са гласували там.

Ако се запази същата динамика на гласуването би трябвало да очакваме, че в балотажа ще гласуват повече от 2,5 млн. избиратели, но активността се очаква да е по-ниска, съобщи говорителят на ЦИК Цветозар Томов.

По всичко изглежда, че това ще бъдат президентските избори с най-ниската избирателна активност в най-новата ни история. По предварителни данни ще гласуват 1 милион души по-малко, отколкото на втория тур на президентските избори през 2016 г., когато своя глас дадоха около 3,4 милиона души.

Изборният процес днес протече нормално и без инциденти.

Как гласуваха политиците

Призовавам хората за пълна мобилизация. Преди 5 г. победихме, защото бяхме мотивирани. Ние сме правите, заяви действащият президент Румен Радев. Нека не даваме шанс миналото да минира нашето бъдеще, нека бъдем организирани, нека всеки намери 15 мин. днес, за да не губим 5 г. от бъдещето, призова той.

Неговият опонент проф. Анастас Герджиков заяви, че е важно да се гласува, защото това е начинът да възстановим доверието в институциите и да спрем разделението и напрежението в обществото.

Илияна Йотова е гласувала за решителен и смел човек за президент на България, а Невяна Митева – за президент, който споделя европейските ценности и международното право.

Служебният премиер Стефан Янев е дал гласа си за държавен глава, който ще изпълнява Конституцията. За него е важен и начинът, по който ще бъде изразявана позицията на България във външната и вътрешната политика.

За Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ най-важно е бъдещият държавен глава да слага България над всичко. Той заяви също така, че преговорите за правителство се развиват добре. Уточнихме групите, които ще се срещнат другата седмица, ще има 18 екипа по всяка тема, каза още Петков.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е гласувал срещу полицейското насилие. Той обвини Радев, че само за седмица е успял да ни скара с нашите съседи и сега се мразим със Скопие, Албания, ненавиждаме се с Турция. Борисов заяви, че Радев поставя под риск България и води политиката на мутрите.

Корнелия Нинова е гласувала за президент-държавник, който ще се води от българския национален интерес, който като главнокомандващ ще се старае да има мир, винаги ще налага вето на закони, в които има и най-малкото подозрение за лобизъм и ще превърне КСНС в орган на държавници, които мислят за България. Тя потвърди, че от вторник започват разговорите в 18 експертни групи за съставяне на редовен кабинет.

Президенти и председатели

Днес можехме да гласуваме в близо 13 000 секции у нас, а сънародниците ни зад граница в 751. За целта са осигурени близо 12 000 устройства.

Президентските избори тази година са седмите у нас след демократичните промени. 23 бяха кандидат-президентските двойки на първи тур.

Президентската институция е въведена в България през 1990 г. след продължителни спорове между опозицията и управляващата партия как да се нарича първият държавен глава – председател или президент на републиката.

Първият държавен глава след промените Петър Младенов е председател/президент на България. Той е избран на 3 април 1990 г. от Народното събрание.

На 1 август 1990 г. д-р Желю Желев е избран за президент от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. Той остава на този пост до 1992 г., когато се провеждат първите преки избори за държавен глава. Д-р Желев печели на втория тур /19 януари 1992 г./ и остава на този пост до началото на 1997 г. Негов вицепрезидент е известната поетеса и дисидент Блага Димитрова, която не завършва своя мандат, оттегляйки се от своя пост заради несъгласие с президента. Д-р Желю Желев ни напусна внезапно на 30 януари 2015 г., месец преди да навърши 80 години.

На изборите 27 октомври - 3 ноември 1996 година за президент е избран кандидатът на Обединените демократични сили (ОДС) Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г.

Петър Стоянов се кандидатира за втори президентски мандат през 2001 г., но загуби на втория тур от Георги Първанов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 2002 г. През лятото на 2006 г. обявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат. Участва в изборите на 22 октомври 2006 г., като кандидатурата му е издигната от инициативен комитет и подкрепена от БСП.

На президентските избори през октомври 2011 година вотът печели кандидатската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев - Маргарита Попова. Тогава на първи тур се явиха 18 президентски двойки. До балотажа стигнаха двойката на ГЕРБ и Ивайло Калфин - Стефан Данаилов от БСП.

На президентския вот през 2016 година над 2 милиона избиратели пуснаха бюлетина в полза на Румен Радев, подкрепен от БСП, на балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. На втория тур Радев печели изборите с 2 063 032 действителни гласа. Цачева на балотажа получи 1 256 485 действителни гласа. /БГНЕС