fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Български клиницист разработва AI инструмент за ранна диагностика на рак

Д-р Георги Пранджев, гинеколог и асистент-преподавател в Медицинския университет в Плевен, в "Светът е бизнес", 08.02.2024

21:30 | 8 февруари 2024
Обновен: 17:40 | 9 февруари 2024
Автор: Галина Маринова

Тръгнахме от науката, като медицински лица и клиницисти. В последствие получихме валидация с участия в стартъп състезания и инкубатори. Видяхме, че има интерес и от страна на бизнеса. Винаги съм имал интерес към предприемаческите начинания, имал съм идеи. Интересното беше, че трите ми интереса - компютрите, медицината и предприемачеството в един момент, след 15 години се събраха в един продукт - GYNie.ai. Това каза д-р Георги Пранджев, гинеколог и асистент-преподавател в Медицинския университет в Плевен, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Д-р Пранджев работи върху инструмент за образна диагностика, който с помощта на изкуствен интелект може да разпознае зони на ракови клетки за специфичен вид рак. 

"GYNie.ai е интелигентен софтуер, който е базиран на изкуствен интелект, на алгоритми и по-конкретно на т.нар. дълбоко обучение. Ние го ползваме за диагностициране на заболяването рак на маточната шийка. Идеята е да използваме алгоритмите и методите на изкуствения интелект, за да можем да забележим рано предракови изменения върху шийката. Това става като използваме едно класическо изследване в гинекологията. Под визуално увеличение ние наблюдаваме шийката и търсим различни находки, които биха ни насочили към някакъв евентуален проблем". 

Това е доста субективно изследване и зависи от опита на съответния гинеколог, неговата практика и случаите, през които е преминал, но е единственият, с който разполагаме за да се намират такива находки. Именно тук идва ролята на изкуствения интелект - когато го захраним с изображения, които са потвърдени, че са патологични, в следващия момент ние можем да подадем една нова снимка, един нов пациент и самият алгоритъм да ни посочи къде има суспектни зони, където лекарят да мисли за по-нататъчно поведение, каза д-р Георги Пранджев. 

Широка тема в AI областта е каква е критичната маса на изображения, с които да се захрани изкуственият интелект, за да се счита, че е надеждно обучен, каза гостът. "Преди се спекулираше, че трябват стотици хиляди снимки, но това доведе до една манипулация на такива продукти.(...). Установили сме, че около 500 снимки на находки, са достатъчни, за да имаме стабилен тестови модел”. 

“Разчитаме моделът да не бърка и да не пропуска така, както един не толкова опитен лекар би могъл да сгреши или пропусне”. 

Към днешна дата имаме тестови модел, който не е пуснат официално за използване от външни пациенти. Тренираме го в Медицинския университет в Плевен и в болница "Света Марина", като един прототип, за да получим достатъчна база данни. В момента имаме около 1000 случая и смятаме, че ни трябват още толкова, за да сме сигурни, че можем да започнем изследвания на хора, обясни гостът.

“Стандартно успеваемостта на един гинеколог с опит в това изследване е около 89%, докато на един "новобранец" - току що завършил медик - около 80%. С GYNie.ai в момента сме достигнали до 95%, като целта ни е 98%. Тогава вече смятаме да го предложим като официален продукт. Ключово тук е как ние избягваме субективизма”.

Ние не захранваме алгоритъма просто със снимки, а сме изследвали пациентката, видяли сме дадената находка, взели сме материал от нея, изследвано е хистологично, тоест, патолог е изследвал клетка по клетка и е казал: "Тук има предраков процес" и тогава сме предали на алгоритъма. Тоест, тук има 100%-ова сигурност, добави д-р Пранджев.

Бизнес моделът е развит в две направления. Първото е т.нар pay-per-view (PPV), тоест плащане спрямо употребата, обясни предприемачът. “Това може да се заплати от самия пациент, при необходимост от допълнително мнение. Решението е софтуеър базирано в облачното пространство”.

Може да е от полза и на специалист, когато няма достатъчно опит в онкологията, добави гостът. “Той може да се занимава предимно с женска консултация и с такъв софтуер може да разшири услугите, които предлага. Да направи изследване, да обясни на пациента, че ще използва изкуствен интелект за анализ на снимката и от там нататък да следват препоръки”. “Вторият начин е базиран на лиценз за болници на база изображения - цена. В зависимост от броя на пациентите, които преминават при тях могат да закупят съответен лиценз”.

“Всичко това тръгна от научната ми дисертация - като научна идея с моя ръководител, проф. д-р Славчо Томов, д.м.н. Имаме и подкрепата на УМБАЛ "Света Марина - Плевен", на акад. д-р Григор Горчев, д.м.н. и на Медицинския университет в Плевен. Тоест, разполагаме с тези имена и тези структури. Това ни дава голям пациентопоток, от където да събираме данните, които са само наши. И, разбира се, инфраструктура. Имаме екип, а в момента започнахме и работа с утвърдена българска фирма, която се занимава с анализ на изображения. Тя работи по самата невронна мрежа”. 

Започнахме преди две години. Тогава проучванията по тази тема в световен мащаб бяха 67 и очаквах сега, след две години, вече да сме закъсняли, тоест да има голям напредък в тази област, но те са се увеличили само с 6-7, което допълнително ни даде стимул, че това е не само нишово, но и че може да се окажем първи, сподели Пранджев. "Развитието на бизнес идеята тръгна от една научна идея и една научна конференция в университета. Екипът на един прекрасен бизнес инкубатор Beyond Academy присъства случайно в търсене на различни идеи. Те казаха: “Това има не само научен принос, но виждаме и пазарна реализация”. 

Д-р Георги Пранджев влиза в техния инкубатор, при което в течение на почти година преминава през различни обучения, задачи, които завършват с реч пред шест инвестиционни фонда в България. На класирането заема първо място и получава финансиране, което отваря нови врати пред идеята. Последва представяне на България в един от най-големите стартъп форуми в Европа - в Саламанка. Стига до Истанбул, където на ежегодно представяне на Junior Achievement също получава онлайн награда на годината от Intel за иновации. 

"Труден път е, но най-важното е, че медицинската идея е валидирана от бизнеса. Той я приема, интересува се от нея, готов е да плати. Ние трябва да завършим нашата част - да валидираме и да представим готовия продукт, което отнема време и не съм склонен да бързам, защото става дума за здраве. Най-лесно е да намерим от някъде някакви снимки, да направим различни машинации и да покажем, че имаме бройка. Но този продукт, след това рефлектира върху всички в обществото. Защото мъжете могат да си кажат - ракът на маточната шийка не ни касае. Но цялото общество се върти около жена - майка, сестра, баба, дъщеря. Така че ние всички сме част от този социален проект. Всички трябва да обърнем внимание на заболяването. Трябва да използваме тази публичност, за да наблягаме на тези скринингови подходи, които могат да доведат до намявалане на това заболяване”. 

Това е заболяване, за което има ваксина, както и добри скрийнингови програми и въпреки тях през 2020 година имаме 600 000 заболели с 50% смъртни случаи. За заболяване, което ако бъде хванато навреме, преминава само с една малка манипулация и не се стига до раков процес, тоест оставаме на ниво предрак, подчерта медикът.

Според него има две проблемни области в българската здравна система. От една страта трябва да има повече диалог - липсва разговор между административната част, хората, които осъществяват контрола в здравеопазването, и медиците. "Регулаторната рамка много често се съставя от немедицинските лица така, че от гледната точка на медиците изглежда некоректно". 

“Трябва да има разговор между административната част и медицинския сектор, за да може правилно и по съвременен начин да се предлагат нещата в здравеопазването”. 

Вторият е в чисто човешкото отношение. Човек винаги трябва да се поставя на мястото на другия - както лекарят, така и пациентът, добави гостът. “Пациентът има проблем, но и лекарят може да има труден момент”.

“С чисто човешко разбиране ще се избегнат доста от конфликтите и негативните емоции, които в крайна сметка оформят мнението за здравеопазването. Защото една негативна ситуация винаги събира много повече внимание, от колкото положителната. В крайна сметка сме хора и трябва да поглеждаме един към друг по човешки начин  и след това да продължим към позицията и услугите, които предлагаме”. 

Как точно се финансира проектът? Какъв е пътят, който е извървял и какво предстои от тук нататък - от научна разработка до иновативен продукт, който успешно се развива в стартъп общността в България, получавайки финансиране от български акселератори и печелейки награди в чужбина? Какво е социалното и икономическо значение на продукта? Лесно ли е да намери мястото си един потомствен лекар в България и по-лесно ли се случва това в чужбина?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.

fallback
fallback