Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Д-р И. Ризов: Новите геномни техники не са еквивалент на ГМО

д-р Ивелин Ризов, държавен експерт, Дирекция РСР в МЗХ, „Светът е бизнес“, 15.01.2024 г.

21:01 | 15 януари 2024
Автор: Антоанет Василева

Плодовете и зеленчуците, които консумираме към настоящия момент, съществено се различават от тези, които са били преди 20 години. Това е поради изискванията за техния транспорт, съхранение и предлагане в големите търговски вериги – чрез методите на класическата селекция са постигнати тези резултати. Според действащото Европейско законодателство ако една храна е генномодифицирана, то следва задължително да е отбелязано на етикета. Това заяви д-р Ивелин Ризов, държавен експерт, Дирекция РСР в МЗХ в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Характеристиката на живата природа е, че се адаптира към околната среда. Тази адаптация се постига благодарение на възникващи генетични промени. Именно това е процесът, който отнема хиляди години. Но човечеството преди 10-15 хиляди години е установило, че ако полага грижи за определени растения, отговарящи на неговите характеристики, му дават повече добив, който го задоволява. По този начин исторически е възникнал селекционният процес, който също е свързан с кръстосване на две форми – бащина и майчина, при което полученото потомство е с генетична промяна спрямо генома на едната или другата форма, обясни Ризов.

„Класическото ГМО, което предхожда новите геномни техники, също чрез методи на молекулярната биология въвежда геномни промени.“

Имайки предвид кога възникна ГМО и възможностите на технологията, прецизността и ефективността на въвеждането на промени е значително по-малка. Докато новите геномни техники, които условно се появяват през последните 10-15 години са с изключително по-голяма прецизност – от една страна на въвеждане на необходимата промяна, а от друга – секвенирането на значителна част от геномите на всички културни растения. Също така са създадени т.нар. генетични карти – не само имаме пълната информация на наследствения геном на растението, но знаем кои са функционалните части от генома. Това вече позволява да се въведе точно и ефективно необходимата промяна, посочи Ризов.

„Поради тази причина новите геномни техники се различават от класическото ГМО. В този смисъл Европейската комисия установи, че е необходимо въвеждането на нова регулация по отношение на новите геномни техники, тъй като действащите за ГМО са от 2001 и 2003 г. Респективно това предложение за нов проект на регламент е резултат от постигнатия научно-технически прогрес от властта.“

Според Ризов прецизността и наличната информация за необходимата промяна в генома е на няколко качествени стъпки на по-високо ниво. Съществената разлика между продуктите на новите геномни техники и ГМО е, че при ГМО в гостоприемника се внася чужд генетичен материал от доста раздалечени в еволюционно развитие организми. Поради факта, че при създаването на ГМО, информацията за генома и функционалните му части са значително по-малки, отколкото сега.

„Продуктите на новите геномни техники са еквивалентни на спонтанно възникващи в природата или на класическата селекция.“

Във връзка с основния потенциален риск в случай, че се вкара несвойствен генетичен материал в гостоприемника, Ризов отбеляза, че не е ясно на протеинно и метаболомно ниво каква ще е появата. Например като възможните съображения относно алергичността на ГМО и други подобни фактори, които се дължат точно на пренасянето на чужд генетичен материал, което при новите геномни техники категория 1, е категорично недопустимо, допълни Ризов.

Поставянето на граница е благодатната почва за спекулации или за фриволно интерпретиране на факти. От една страна темата за въвеждането на генетични промени в организмите е много тясна специализирана област. От друга страна всички ние сме потребителите на продуктите на селското стопанство на храните и поради тази причина има обоснована висока обществена чувствителност, коментира Ризов.

„Европейското законодателство за ГМО се базира на три основни принципа – научна обоснованост, принцип на предпазливостта и принцип на пропорционалността. Проект на регламент за нови геномни техники е базиран изцяло на научни становища на Европейския орган за безопасност на храните, който е независим консултативен орган на ЕК.“

Геномът на живия организъм е динамичен и по тази причина има регулационни механизми, които компенсират грешки, които възникват. Проблемът с генетично модифицираните организми е, че се пренася чужд генетичен материал, докато при новите геномни техники категория 1 се извършва корекция на съществуващия геном на организма или се пренася генетичен материал от близкородствен организъм, които са полово съвместими, подчерта Ризов.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.