fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Софтуерната индустрия в България расте с 20% годишно, като оборот и работни места

Георги Брашнаров, БАСКОМ, основател на "Немечек България", в "Светът е бизнес", 23.02.2022

21:12 | 23 февруари 2022
Обновен: 18:51 | 24 февруари 2022
Автор: Галина Маринова

Между 13 и 15% от назначените в софтуерната индустрия на България през последните две години са хора, които сме върнали от чужбина. Имаме специална кампания, която работи за връщането на българи, работещи в чужбина. Това каза Георги Брашнаров, председател на Консултативния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании БАСКОМ, основател на "Немечек България", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Ние сме един от браншовете, в които повече хора, българи, работещи в чужбина се върнаха да работят в България, отколкото заминаха". 

"Няма сериозна световна софтуерна индустрия, като визирам Германия, САЩ, Великобритания, която да ползва само местни таланти. Ние трябва да имаме самочувствието, че сме достатъчно добре изградени, с достатъчно добри условия и да започнем да привличаме чужди висококвалифицирани специалисти". 

В момента растем плавно, като и работните места, и оборотите в компаниите, се увеличават средно с 20% на година. Точно за това нашата част от БВП нараства всяка година все повече. През последните две години расте особено повече, защото софтуерният бранш премина през поредната криза, тази която бе свързана с пандемията, по същия начин, както и през предходната от 2008-2009 година, достатъчно плавно. 

На практика ковид не ни удари, категоричен бе събеседникът. "Първите три месеца на 2020 година бяха леко неясни и затова за 2020 година отчетохме около 15% ръст, но 2021 се връщаме на над 20% ръст и подобен очакваме за следващата година".

Това е свързано с нещо, което всички ние виждаме, че голяма част от останалите бизнеси, колкото и да страдаха заради самия ковид, успяха да разберат, че конкурентоспособността е в пряка зависимост от дигитализацията, каза гостът. 

"Светът стана много бърз и се промени потреблението на софтуер. Ние излязохме от екраните на класическите компютри. В момента софтуер се потребява в 70% от случаите не през компютър, а през мобилен телефон, през колата, през хладилника. Той започва да става неотменима част от живота, и за добро, и за лошо".

Нашата индустрия е известна с това, че казваме, че най-добрият начин, по който държавата може да ни помогне, е да не ни пречи, но когато говорим за реформи, основното визираме осигурителната система, каза гостът. "На практика пенсионната система е фалирала и там трябва да има много сериозен разговор как продължаваме, по какъв начин се решават недостатъците на НОИ, които всяка година се дотират през други данъци. Незнам защо тези неща се замитат и се фокусираме само и единствено върху някакво малко увеличаване на осигурителните прагове". 

"Говорим за изсветляване на голяма част от икономиката, за прекратяване на порочните практики, за реформа в образованието. Това засяга не само нашия бранш, но и всички други сериозни браншове в България". 

Основният източник на таланти, с които работим, са плод на българската образователна система, добави Брашнаров. "Там ние сме много ангажирани, помагаме и инвестираме, и в средното, и във висшето образование, но това е най-дългият път. Всяка промяна в образованието изисква 5-6-7 години, за да даде някакъв видим резултат, но въпреки това е важно да се правят инвестиции, а не да се отказват". 

"Другата възможност е преквалификацията на хора. Вече има много академии, които започнаха да се занимават активно с преквалификация, дори и на таланти с изградена вече кариера, защото нашият бранш вече е доста притегателен". "Има едно погрешно изградено клише, че в софтуерния бранш могат да влязат само хора, които са със солидна математическа подготовка. Нашият бранш в момента е толкова отворен, с толкова различни профили и професии, свързани с продуцирането на софтуерни услуги и продукти". 

Появата на еднорог в България е много важна, за да ни отличи като успешна екосистема, която успява да мине от ниската цена към високата цена. 

От 2005 година насам България по никакъв начин не се асоциира с ниска цена, а като място, където се прави качествен софтуер. Тази цел е изпълнена. Никой не идва в България, защото му е евтино.

Успя ли софтуерната индустрия да излезе от сянката на работата "на ишлеме"? Какво е бъдещето на метавселената? Как ще изглежда България след пет-десет години? Как се избира печеливша идея в стартъп общността, в която да инвестираш в ролята на бизнес ангел? Какъв ще бъде ръстът на заплатите в софтуерния сектор? Какъв е натискът върху работодателите? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback