В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Борис Петров: Съюзът на капиталовите пазари в ЕС е постижим

Борис Петров, финансист, В развитие, 29.09.2020

13:51 | 29 септември 2020
Обновен: 15:22 | 29 септември 2020
Автор: Димитър Баларев

Целта на мегапроекта "Съюз на капиталовите пазари" на Европейския съюз, който се стреми да се доближи до прекъсване на раздробяването на небанковия финансов сектор и създаване на истински съюз в дългосрочен план, е постижима. В краткосрочен план е важна амбицията, защото в ЕС доминира банковото финансиране. Това заяви Борис Петров, финансист, в предаването на "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"В този аспект тази стъпка е втората по отношение на плана за единен капиталов пазар, който беше инцииран след кризата през 2008 г. и започнат през 2015 г. Сега блокът е насочил усилията си към задълбочаването на плана, към което изразявам известен конструктивен скептицизъм".

По думите на Борис Петров следващите фази, които трябва да бъдат предприети, за да се задейства необратимостта на плана, имат политически и икономически аспект - "от едната страна е нужна политическа воля за участие чрез имплементирането на различните директиви и регулации, а от друга - индустрията излезе със 17 предложения, на база на които Европейската комисия ще подготви своя законодателен проект".

"Тези 17 предложения са насочени към постигане на важни цели, свързани с подкрепата на развитието на капиталовите пазари и уеднаквяването на правилата, по които те функционират: значително либерализиране на регулаторния режим, мерки по ускоряване на процеса по листване на малки и средни предприятия, тъй като това е секторът, който изпитва съществен капиталов недостиг, и задължителното листване на поне 25% от капитала на дадена компания, което да създаде инвеститорски интерес".

Според Борис Петров правилата в момента са достатъчно унифицирани под формата на директиви и регулации, но въпросът е да се опрости и облекчи режима на инвестиции на големите институционални инвеститори в големи капиталови инструменти, защото изследванията показват, че европейските застрахователи имат доста по-малък дял в своите активи като инвестиции в листвани акции спрямо американските и японските застрахователни компании.

"Подобни предложения има и по отношение на банковия сектор - стъпки за либерализиране на регулаторния режим, който количествено ще облекчи и ще доведе до по-голям инвестиционен потенциал".

Същевременно друг фокус от предложенията е върху данъчните облекчения и "мярката е адекватна, тъй като 27 данъчни системи третират по различен начин дохода от дивидиенти и от капиталовия прираст", коментира Петров. 

"Чрез уеднаквяването на данъчното третиране и свързване на отделните институциоанални системи по подобие на единните банкови платежни системи може да бъде направен възможен трансграничния трансфер на капитали".

По отношение на устойчивото финансиране на европейската икономика след пандемията гостът сподели своите очаквания за бум на зелените облигации - те приличат на стандартните класически дългови инструменти, но ще се използват за финансиранена  строго екосъобразни проекти, като ще бъде въвлечена трета независима страна, която да удостовери, че набраните суми са използвани по тяхното предназначение.

"Нарастващият инвеститорски интерес към социално и климатично отговорните компании не е необоснован, тъй като пазарът наказва тези, които не желаят да преминат през зелена трансформация. Един от примерите е ExxonMobil, която в момента е напълно зависима от цените на петрола, докато Shell, поради диверсификацията си на климатичния риск, не отчете подобни загуби".

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.