В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Ще проработи ли забраната за реклама на вредни храни?

Д-р Боряна Гигова във В развитие, 08.02.2018

14:40 | 8 февруари 2018
Автор: Кирил Петков
Снимка: Pixabay
Снимка: Pixabay

Почти невъзможно е да се ограничат съвременните комуникационни механизми за въздействие в дигитална среда. Това каза д-р Боряна Гигова, преподавател по маркетинг в НБУ, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова. Гигова коментира европейската директива за ограничение на рекламите на вредни храни.

"Тази тенденция във фуудмаркетинга не е нова, тя датира още от 2004 година и това е една световна тенденция, която не смятам, че ние трябва да игнорираме и да бъдем назадничави, защото проблемът е сериозен. Не трябва, обаче, полемиката да бъде около това дали да има или не подобен закон, а по-скоро дали той може да бъде ефективен". 

Почти всички продукти могат да бъдат в обсега на подобен тип рестрикция, като се започне от известните вредни храни - трансмазнини, с наличие на повече захар (майонеза, лютеница, кетчуп, пържени, панирани храни и т.н.). В регламента има неясноти, които трябва да бъдат разяснени, за да можем ние, маркетолозите, да коментираме развитието на този тип забрана, подчерта Гигова. 

"Да, това е опит за рестрикция, но такава забрана не би била ефективна в дългосрочен и устойчив план. Тези мерки по никакъв начин няма да дадат желаните резултати, защото рекламата е вид комуникация и като такава тя цели предаване на информация. Не можеш да позволиш производството на един продукт и да забраниш той да бъде комуникиран и рекламиран. Ако дадена продуктова категория е толкова вредна, то нека да бъде забранено нейното производство, а не нейното рекламиране".

Рекламата не е точна наука, но за сметка на това разполага с точни бюджети и когато даден комуникационен канал бъде отрязан тези средства ще бъдат насочени в други сфери, предупреди гостенката. По думите й рестрикциите, целящи да бъде ограничена употребата на вредни храни, трябва да бъдат част от устойчива стратегия, която да включва информационни и образователни кампании, за да се създаде тренд, както се случи с цигарите, например.

"Забраната не е ефективна в дългосрочен план, ако е само тя". 

Какви вратички и канали ще се търсят, за да се стига до потребителите и то до най-уязвимите - децата? Добре ли се познават и как могат да бъдат спряни новите комуникацинните лостове за въздействие, които са все по-ефективни? Кой ще се намеси в социалните групи, в общностите, където контролът е почти невъзможен? Каква е алтернативата на рестрикцията на реклама?

Повече вижте във видеото.