България получи зелена светлина за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това е важна стъпка, но не и крайна спирка – реформите трябва да продължат. Умерената инфлация, дори малко над 2%, е по-безопасна за централните банки от дефлацията. Тъй като ценовото равнище в България е с около 43% под средното за еврозоната, процесът на сближаване ще доведе до по-висока инфлация у нас. Исторически това не е довело до загуба на конкурентоспособност – напротив, България е подобрила външната си икономическа позиция, това коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

Събеседникът смята, че страната ни все още изостава по редица структурни показатели – особено в изграждането на инфраструктура, ефективното събиране на данъци, борбата със сивата икономика и засилването на конкуренцията. Концентрацията на продуктови пазари и слабият капацитет на антимонополната комисия са допълнителни предизвикателства.

Павлов подчерта, че по-дългосрочните реформи – като преминаването към икономика, базирана на знания и иновации – са трудни за изпълнение, защото ефектите от тях често се проявяват след края на политическия мандат. Това обезкуражава политическите субекти да поемат нужните, но непопулярни стъпки.

Гостът предупреди, че политическата нестабилност е основен риск за икономиката. Забавянето на реформите, съчетано с повишаващи се цени и доходи, може да застраши дългосрочната конкурентоспособност.

„Темпото, с което реформите се осъществяват, ще се забави. Има опасност през този период, от следващите 2-3 години например, цените и доходите ще продължат да се изравняват със средните стойности в еврозоната. И ако ние се забавим по отношение на осъществяването на тези реформи, защото имаме политическа нестабилност, защото имаме политически субекти, които не могат да се споразумеят за пътя напред, това може постепенно да започне да редуцира конкурентоспособността на икономиката и да се приближим опасно до сценарий, който няма да ни харесва.“

По отношение на фискалната политика Павлов отбеляза, че ниският дълг днес не означава, че не трябва да се инвестира в ключови проекти. Стратегически инициативи, като изграждането на нови енергийни мощности, изискват значително финансиране и могат да повишат задлъжнялостта до около 50% от БВП.

Що се отнася до ефекта от еврото, Павлов не очаква краткосрочен икономически тласък, но в дългосрочен план ползите ще дойдат чрез засилен натиск за реформи и по-стабилна институционална среда.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.