fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

България трябва да покрива програми за лечение на дълъг Covid в здравни курорти

д-р Сийка Кацарова, председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА Асоциация, „В развитие”, 13.03.2023

17:00 | 13 март 2023
Обновен: 18:04 | 13 март 2023
Автор: Зорница Крушарска

Бъдещето на европейските здравни курорти, в това число и в България, е все повече да предлагат програми, свързани с т.нар. дълъг Covid. По последни данни на европейската СПА асоциация 1% от населението на Европа – 4 милиона и 250 хиляди европейци, страдат от този синдром. В момента съвместно с Европейската комисия се изработва механизъм, по който да бъдат финансирани програми за профилактика и рехабилитация в здравните курорти на Европа след прекаран Covid. Това разказа д-р Сийка Кацарова, председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм и вицепрезидент на Европейската СПА Асоциация, в предаването „В развитие” с водещ Веселина Спасова.

Според проучване на френската СПА асоциация ефектът от балнеологията след прекаран Covid е, че хората са подобрили здравния си статус по-бързо след като са били на дву- или триседмичен престой в термален курорт.

Посещението на медикъл СПА курорт изисква средства и трябва да видим българската държава има ли воля да инвестира в нашата профилактика, за да се възстановим по-бързо след прекаран Covid при положение, че на територията на България имаме много подходящи места.

„Нужна е помощ от държавата, защото не е нормално този престой да бъде финансиран само от собствения джоб на здравноосигурените граждани на България”.

Събеседникът даде пример със Словения и Литва, където техните здравни министерства имат целеви програми, т.нар. ваучери за здраве. В Литва по този начин се финансира двуседмична профилактика и рехабилитация, свързана с пост Covid възстановяване.

Словения две години и половина имаше специализирана програма, която сега продължава, и която финансира седем нощувки, посочи д-р Кацарова.

„Франция финансира триседмичен престой, Италия двуседмичен престой. Румъния и Сърбия също имат такива програми за пост Covid рехабилитация извън територия на болница”.

Коментирайки какво показват данните за развитието на здравния туризъм у нас през изминалата година, събеседникът посочи, че средната годишна заетост във водещи дестинации като Хисаря, Велинград, Сапарева баня, Белчин, Павел баня, Кюстендил, Сандански е над 50%, дори 70%.

„Това говори за устойчивост на продукта, а когато имаш устойчив продукт, ти можеш да задържиш кадри”.

Здравният туризъм е част от портфолиото на туристическия продукт на България. Той надгражда всички съществуващи форми на туризъм и подпомага увеличаване на заетостта в проблематичните периоди и дава възможност за удължаване на сезона.

„Здравният туризъм трябва да бъде популяризиран с целева туристическа реклама на пазарите, за които смятаме, че можем да привличаме клиенти, какъвто е германският, за да може България да се позиционира сред водещите дестинации за немските здравноосигурени граждани”, изтъкна д-р Кацарова.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.

fallback
fallback