fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Пъстървовъдството в България се развива по-успешно от всякога

д-р Йордан Господинов, изп. директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти BG Fish, „В развитие”, 06.12.2022

17:26 | 6 декември 2022
Обновен: 09:27 | 9 декември 2022
Автор: Зорница Крушарска

Всички видове българска риба са търсени заради качеството на водата в България. Планинските ни реки са много чисти и предполагат студенолюбивите видове риби да ги развъждаме в по-големи количества. От 30 години насам единственият сектор в животновъдството в България, който бележи ръст, е развъждането на пъстърва. Сега произвеждаме близо 1500 тона повече, отколкото при комунизма. Преди никога не сме развъждали миди, а сега имаме ферми, които произвеждат около 4000 тона. Вече отглеждаме и стриди у нас, разказа д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ на Асоциацията на производителите на рибни продукти BG Fish, в предаването „В развитие” с водещ Вероника Денизова.

Качеството на рибните продукти в България се контролира от Българската агенция за безопасност на храните, но  ние имаме и собствен самоконтрол, като сме изследвали над 700 проби през миналата година. Налице е и насрещен контрол от държавите, в които изнасяме, а в международната система няма оповестена риба, изнесена от България, която да е с хистамин.

„България продава на най-елитните пазари и нямаме никаква обратна връзка да сме сгрешили някъде, особено по отношение на хистамина”.

„Нито е вярно, нито трябва да се твърди, че всяка четвърта риба е с хистамин”, подчерта д-р Господинов.

Войната в Украйна ни се отрази много зле, коментира събеседникът.

Заради повишаване на цената на електроенергията  някои предприятия свиха силно хладилната площ, а други започнаха инвестиции в слънчеви панели. Отделно от това всички кораби са с дизелови двигатели,  а нафтата поскъпна страхотно.  Прекъснаха ни се пътищата от Украйна, а ние внасяхме много суровини - особено опаковъчни материали, от там.

Като започна войната в Украйна, имаше стрес и хората спряха да ловят риба. Някои буквално напуснаха корабите и започнаха да се занимават с друго. Дали заради военни учения, подводници и взривове, но това лято нямаше много риба, докато не дойдоха есенните пасажи от проходните риби.

„Тази година има много добър улов от паламуд, а за лефера да не говорим. Толкова много улов има, че на места цената падна до няколко лева”.

Много добри улови имаше също на хамсия и на барбун, който отива и за експорт.

В България имаме много добри предприятия и добавяме стойност към продуктите, като ги изнасяме като полуфабрикати или като готови продукти, което за нашия сектор е гордост, защото сме на всички пазари, изтъкна събеседникът.

Европейската комисия активира кризисния механизъм на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, който позволява на държавите членки да предоставят финансова компенсация на бранша. България разработи мерки и критерии, така че всеки един рибарник, предприятие или кораб може да вземе до 200 000 лева подпомагане по програмата.

Успяхме да се договорим с администрацията и контролните органи критериите да бъдат съвсем елементарни и да се изплаща определен процент помощ спрямо разходооправдателните документи от 24 февруари - когато започна войната, до сега, обясни д-р Господинов.

Защо рибните производители се опасяват от офшорните ВяЕЦ и как изграждането им ще се отрази на рибните пасажи може да видите във видеото?

Всички гости на предаването „В развитие” може да гледате тук.

fallback
fallback