fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Кризисните решения на ЕС днес не трябва да вредят на стратегическото му развитие

Н. пр. посланик Бисерка Бенишева, директор "Европейски въпроси" в ПанЕвропа България

17:00 | 6 септември 2022
Обновен: 17:22 | 6 септември 2022
Автор: Таня Жекова

Чешкото председателство на ЕС се сблъска с тройна криза – енергийна, фискална и продоволствена. То продължава да следва зададените си приоритети, но голяма част от политическата енергия е насочена към разрешаването на енергийната криза, а най-голямото предизвикателство е тези решения да бъдат съчетани с прехода към възобновяеми източници. Това коментира Н. пр. посланик Бисерка Бенишева, директор "Европейски въпроси" в ПанЕвропа България, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Още когато определяше приоритетите, които ще следва за председателството си, Чехия беше посочила енергийната сигурност и устойчивостта на демократичните институции, тя беше подготвена. Сега обаче енергетиката е много гореща тема и всички граждани на ЕС са потърпевши. Чешкото председателство сондира всички държави членки за това какви мерки очакват от ЕК и след извънредния съвет на 9 септември на Комисията ще бъде възложено да предложи конкретни решения“, отбеляза тя.

Посланик Бенишева припомня, че през последното десетилетие ЕС трябваше да се справя с каскада от кризи. Решенията за здравната криза през 2020 г., предложени от ЕК, както и плана за възстановяване и устойчивост се основават на поуките от кризата през 2008 г.

„Тогава се заложи на фискални мерки, което доведе до безработица и задълбочаване на икономическите проблеми. Сега се отчете какви биха могли да са социалните последици от кризата и се възприе по-различен подход“, посочва тя.

По отношение на енергийната криза има общ консенсус, че трябва да се предприемат мерки на ниво ЕС. Нито една държава не може да се справи сама с последиците, но няма съгласие какви да са мерките, които да се вземат, казва посланик Бенишева. Енергийният микс е национален, всяка държава членка сама определя дела на въглища, ядрена енергия, газ и възобновяеми източници, което означава, че страните са засегнати по различен начин.

„Кризата ще има социални последици, предстои студена зима, която може да бъде предшествана от гореща есен с недоволство от граждани заради високите цени“.

Чешкото председателство вече сондира всички държави членки за техните позиции по отношение на кризата, като този сондаж приключи съвсем скоро на 4 септември. Вече е изпратен доклад, в който се обобщава кои сценарии и какви мерки биха били подкрепени от страните членки. На 9 септември е свикан извънреден съвет и след него държавите членки имат няколко дни да обмислят своя отговор, след което на ЕК ще бъде възложено да предложи конкретни решения.

„В общоевропейските политики постепенното задълбочаване на интеграцията между членките и търсенето на консенсус е една от ролите на председателството“, категорична е Бенишева.

Според нея идеите за премахване на ветото са преувеличени, тъй като на практика много решения се вземат с квалифицирано мнозинство, а по отношение на важните въпроси като бюджета на ЕС и външната политика решенията няма как да не се вземат с единодушие.

„Външната политика е суверенно право на страните членки, там принципа на единодушие е единственият възможен. Има гласове, които призовават за квалифицирано мнозинство в ЕС при въвеждането на санкции и човешки права. Наскоро Шолц призова за реформа при вземането на решения във външната политика след разширяването към Западните Балкани, тъй като ще става все по трудно е да се постигне единодушие. Постигането на единодушие наистина е бавен процес, но страните членки не биха се отказали от него“, смята Бенишева.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

fallback
fallback