Новият европейски пенсионен продукт е изгоден за потребителите, но финансовите институции няма да имат икономическа мотивация да го предлагат ако правителството не намери баланс между техните интереси и тези на спестяващите. Това коментира доц. Станислав Димитров, ръководител катедра "Финанси и застраховане" във ВУЗФ и главен изпълнителен директор на ЖЗК „Съгласие“ в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Според него предвиденото по регламент ограничение на разходите до 1% на натрупания капитал на едно лице при новия Паневропейски пенсионен продукт (ПЕПП) могат да обезкуражат потенциалните му доставчици.

„Предлаганите промени от министерството на финансите съдържат доста негативи за доставчиците и те ще се замислят дали да навлязат на този пазар. Въвежда се много сложна структура за създаване на този продукт, нужни са 2 лиценза които ще доведат до много разходи. Надявам се в по-нататъшни стъпки тези негативи да бъдат премахнати“, каза той.

От друга страна, този нов пенсионен продукт, разработван от Европейската комисия в продължение на 8 години и въведен с регламент през 2019 г., предлага много предимства на спестяващите в дългосрочен план. „Той подлежи на регулация от европейски органи, което дава допълнителна сигурност и гаранции“, отбелязва Димитров.

В допълнение към това спестяващите ще могат да пренасят правата по продукта във всяка една държава от ЕС при смяна на работното място или местожителството. Регламентът на ЕС гарантира и по-ниски разходи за потребителите, докато в същото време се предвижда данъчните облекчения да останат същите като при националния доброволен пенсионен фонд. Другото предимство на ПЕПП е, че той позволява получаването на суми 5 години преди официалната пенсионна възраст.

„Клиентите на ПЕПП ще могат да ползват суми 5 години преди да са получили държавна пенсия. За разлика от съществуващите пенсионни фондове, където доходността е еднаква за всички, ПЕПП ще дава възможност на спестяващите да изберат между 6 различни инвестиционни опции. По закон финансовите институции ще са длъжни да предоставят един минимум от ниски разходи и високи гаранции сред тези опции, което ще позволи на клиента да получи висока доходност спрямо поетите рискове“, пояснява Димитров.

Димитров подчертава, че в България има много благоприятни данъчни условия за дългосрочните спестявания в националния доброволен пенсионен фонд, но въпреки това много малка част от работещите го ползват.

„В момента има между 100 000 и 150 000 души активно се осигуряват с лични вноски за доброволна пенсия, което е едва 5% от работещото население. Това е много малък процент, нормално е нивата да са около 40%“, каза Димитров.

Според него този продукт е насочен именно към страни като нашата, където натрупванията от лични пенсионни продукти са много малко, а държавните пенсии са ниски. „В Западни страни като Белгия, Нидерландия и Испания натрупванията по лични пенсионни продукти достигат до 100% от БВП, В България в момента тези натрупвания са 2% от БВП“ каза той.

В същото време държавната пенсия замества около 40% от доходите при пенсиониране, което е много нисък процент и той трудно може да се подобри само чрез държавната пенсия според Димитров.

„Знаем, че повече от половината от парите за пенсии идват от данъци. Ние имаме голям дефицит в общественото осигуряване и ни е трудно да поддържаме и сегашните 40% .Тук идват възможностите на капиталовите пенсии и това е основната идея на ПЕПП – да достигне едно заместване на доходите от поне 70% при пенсиониране с помощта на този допълнителен стълб“.

Целия коментар може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.