Започването на новите преговори между САЩ и Русия са частичен успех за президента Владимир Путин, тъй като приоритетите на администацията на
президента Байдън - а и на неговите наследници - са свързани с Китай. Има опасност Путин да обяви преговорите за провал и да последва
ескалация в Украйна, което ще има негативни последствия за всички замесени страни. Възобновените разговори в рамките на съвета НАТО-Русия са положителна новина, особено ако намалят напрежението около ракетните сили в Европа. Това коментира д-р Димитър Бечев, политически консултант, старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Оксфорд, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Путин ще реши накъде ще върви процеса... Русия използва Украйна като коз - слабо звено, където може да струпа войски - и по този начин да започне тези преговори. Но не е ясно къде са точно червените линии, от какво са склонни да се откажат, за да спечелят нещо друго."

Действията на Кремъл в момента може да се дължат на чисто времеви измерения, коментира Бечев. Негативните процеси спрямо руските интереси са видими в бившите съветски републики в Европа - Украйна, Молдова и Грузия са по-силно ориентирани на Запад, отколкото преди десет години, като търговия, инвестиции и миграция, което е резултат не само на военните действия от страна на Кремъл и неговите съюзници, но и от "притегателната сила" на ЕС и САЩ.

"Днес Русия има лостове на влияние, но утре ситуацията може да е по-различна - в Донбас от осем години тече война, но ситуацията е патова. Времето работи против Русия и в момента през Америка тя може да намери някаква геополитическа сделка, която дългосрочно да гарантира нейните интереси в Източна Европа."

Някои от исканията на Русия са неприемливи за САЩ и НАТО. "Украйна няма да стане член на НАТО - това беше ясно на всички още от 2008 г., когато беше отказан План за присъединяване. След войната в Грузия никой в Западна Европа и САЩ няма такива намерения - Русия иска това да бъде казано в ясен текст."

Още по-неприемливо за западните сили е искането на Кремъл те да не предоставят каквато и да военна помощ на Украйна, добави Бечев.

"Негативният сценарий е: Русия казва, че преговорите са се провалили, няма алтернатива за използването на военна сила, последва ескалация в Украйна с много повече човешки жертви. Това ще бъде неблагоприятно и за Русия, защото ще доведе до по-сериозни санкции, но ще има и икономически последици за ЕС. Ще загубят всички участници в този процес."

За момента САЩ са доволни да преговарят и дори да забавят преговорите, но съществува опасност Путин да обяви разговорите за провал в даден момент. "Русия може да използва провала като извинение за някакъв тип употреба на военна сила - може би не широкомащабна операция в Украйна, но покачване на напрежението, за да диктува тя условията при следващи разговори. Това е голяма неяснота", каза Бечев.

В коментар за влиянието на Русия в постсъветското пространство, Бечев заяви, че Москва все още има много възможности да контролира процесите. Макар да не налага директно политиката в Киев, Кремъл все още може да възпира развитието на евентуални процеси. В Казахстан изпращането на руски войски подчертават ролята на Русия "като хегемон в постсъветското пространство."

Заради медийното затъмнение и спирането на интернет все още не се знае какво точно се е случило в Казахстан, но се подозира, че протестите са
били повод за противоборство между различните кланове във властта, каза Бечев. "Кланът на сегашния президент Токаев надделява, а хората на Назърбаев биват изтикани от властта по един или друг път - Русия е крайният арбитър в тази ситуация... и дава своята благословия, че Токаев е поел юздите."

Какво може да се очаква от подновените консултации в рамките на съвета НАТО-Русия, реалистично ли е Москва да бъде привлечена като съюзник срещу Китай може да гледате във видеото.

Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в School of Global and Area Studies, Оксфорд. Бил е преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета Харвард, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.