В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Вероника Денизова и Делян Петришки

Петър Мутафчиев: България има ЖП линии за 160 км/ч, но няма влакове за тях

Петър Мутафчиев, председател на Форум за Балкански Транспорт и Инфраструктура и бивш министър на транспорта, „В развитие“, 06.01.2022 г.

16:21 | 6 януари 2022
Обновен: 17:10 | 6 януари 2022
Автор: Даниел Николов

За момента липсват конкретно обявени мерки за прокарването на амбициозната инфраструктурна програма на правителството. Трябва да се изготви стратегията на България като транзитна държава и на базата на това да се определят приоритетните проекти, а София трябва да работи заедно със съседните си държави, за да може тези проекти да са част от по-голямата европейска транспортна мрежа. Това коментира Петър Мутафчиев, председател на Форум за балкански транспорт и инфраструктура и бивш министър на транспорта, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Правителството обяви тази седмица програма за 12 млрд. лв за довършването на АМ „Хемус“, „Струма“ и „Черно море“, нови четири или пет моста на р. Дунав, два или три тунела под Стара планина. Програмата ще бъде предшествана от анализ какво е реалистично да се изгради.

„Правителството трябва да подготви сериозна инвестиционна програма за цялата транспортна система – говори се за автомагистрали, но не чуваме за нито един от ЖП проектите, които са приоритет и за България и за Европейския съюз.“

Инфраструктурата е важна, но тя е част от транспортната система, която трябва да бъде ефективно балансирана, каза Мутафчиев.

Необходимо е да се обърне внимание на железопътния транспорт – заради неговата важност не само за България, но и за ЕС – но не само като пътища, а и като подвижен състав.

Скорости до 160 км/ч по железопътни линии в България – какъвто проект обяви Европейската комисия за важните линии в континента – са възможни и са били залегнали в споразумение на балканските държави. „За съжаление след 2011 г. работата по това споразумение спря.“

България има линия за 160 км/ч между Пловдив и Свиленград от близо 7 години, но няма влак, който да се движи по нея, напомни Мутафчиев. „НКЖИ е задължена да поддържа линията, но няма превоз, който да плаща за услугите... Това е част от политиката, където трябва да се балансират проблемите.“

Държавата трябва да има и добра идея как и кога ще финансира тези проекти, за да не плащат данъкоплатците сметката за тези проекти, каза Мутафчиев и даде за пример изпуснатите възможности за финансиране на АМ „Хемус“, след като правителството през 2012 г. не е успяло да защити значимостта на пристанище Варна пред ЕС.

България трябва да работи заедно със своите съседи за подобни големи проекти, смята Мутафчиев. Заедно с Турция и Румъния проект като АМ „Черно море“ може да е много повече от скоростен път между Бургас и Варна, а и открива възможности за различни начини на финансиране извън чисто държавното. По подобен начин връзката между АМ „Струма“ и АМ „Тракия“ – проектът за магистрала „Рила“ – трябва да включва и Северна Македония.

Ако има необходимост за увеличаване на връзките между България и Румъния, изграждането на нови мостове през р. Дунав– или други начини на транспорт – е добра идея, особено ако се свързва с транспортната връзка север – юг в Европа. Но това трябва да включва и подобряване на свързващата пътна инфраструктура, смята Мутафчиев.

Какво още включва плана на правителството и колко реален е той може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.