Пиратите умират млади, независимо на колко години са. Това е състояние на духа. Това мнение изказа писателят Михаил Кунчев в предаването „Бизнес старт“ с водеща Живка Попатанасова. Поводът за гостуването му беше представянето на новата книга "Пиратите умират млади. Моите но-мадски хроники", в която авторът разказва истории от пътуването си до държави от Близкия Изток.

„Номад, противно на всеобщото схващане, че това са хора, които нямат дом, за мен е човек, който намира дом навсякъде. Това установих след около 100 хиляди километра пътуване в последните 7-8 години. Свикнали сме да мислим за номадите като за някакви хора, които не се къпят, чергари, хипита, лошо изглеждащи. Не е така. Срещнах се с много такива хора, които пътуват, занимават се със сериозни професии. Номад е всеки нетурист“.

Кунчев тълкува заглавието на книгата си в две посоки. От една страна - пиратите са хората, с които се е срещнал. Това са хора, които са отказали да бъдат туристи в географски план, така и в животите си. Тоест - взели са всичко в свои ръце и сами управляват животите си. Паралелно с техните истории и писателят разказва своята собствена.

Защо умират млади? Някои от хората, с които съм се срещнал и са описани, са войници, които работят в горещите точки с концентрирано насилие. Други хора, като мен, са изхабили животите си чисто корпоративно от това, че са работили по 20 часа на ден в малка офис-кутийка, в която са се наливали с енергийни напитки, за да изкарат малко повече пари на хората с бели якички срещу тях. Всички ние сме се изхабили и най-вероятно няма да доживеем старините си, но това не е причина да не живеем на 100% младините си“.

Историята от сборника с разкази, която най-много допада на Кунчев, е единствената, която не е преживял лично:

„Тя се е случила преди 13 години в Кербала, Ирак. За нея в последните 10 години се споменаваше в 1-2 статии по вестниците, но това беше преразказ на преразказа. Става въпрос за обсадата на кметството в гр. Кербала по време на шиитското въстание на Муктада ал-Садр, когато български и полски контингент се оказват под обасада. Поляците направиха филм за случая с моя приятел Александър Сано и Христо Шопов, в който изцяло фалшифицираха историята. Във филма полски командоси успяват да пробият обсадата, да се справят с терористите и да освободят своите приятели поляци и някои българи, които случайно се бяха оказали там. Истинската история е, че всъщност шестима българи, противно на това, което иска командването (защото българското командване се притеснява от това да дадем жертви и от лошия PR за армията), доброволно решават да направят в нощта тайна операция, с която да пробият обсадата. Там няма нито един поляк. Шестимата българи пробиват обсадата и успяват да спасят както българските, така и полските войници.

Американската армия три дена след тази акция дава медали за храброст на българите, на нас може би ни трябваха 12-13 години да им дадем медали за храброст, които са възможно най-ниската степен“.

Писателят се е запознал с командира на операцията.

„От години той не желаеше да го снимам или да се появява в някои от документалните ми филми, защото смяташе, че не е важно лицето, а историята. В момента, в който разбра, че ще пиша книга, той се съгласи и за пръв път тази история ще бъде разказана.

Това е първата победа на българската армия от 70 години насам. За нея писа и в. „Ню Йорк таймс“, като я озаглави „Посегнеш ли на българин, приготви се да умреш пръв“.

Премиерата на книгата ще бъде на 6 юни в столичен клуб, а от днес изданието вече е достъпно и на Пролетния базар на книгата пред НДК. 

Цялото интервю вижте във видеото.