Недостигът на кадри и наличието на лимити са спънките пред болничното здравеопазване

Най-голям проблем в болничното здравеопазване е наличието на лимити за дейността на лечебните заведения, а липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е на второ място. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като следващи рискове за системата на здравеопазването в България.

Това показват резултатите от проучване сред мениджъри на лечебни заведения в рамките на проекта „Най-добрите болници“, проведено сред 73-ма управители на лечебни заведения през май 2022 г. Анкетата беше представена по време на дебата „Болнична помощ след COVID-19 – шанс за трансформация” на Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group.

Проучването установя нагласите на болничните управители за необходимите стъпки за развитие на силна и устойчива болнична помощ в България.

Адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация, коментира пред BloombergTV Bulgaria, е една от основните причини мениджърите на болници да поставят въпроса за цените на клиничните пътеки и здравните услуги е, защото те не участват в преговорите за определянето им.

„Това е проблем, защото на практика на този, който предоставя услугата, му се казва на каква цена тряба да се предоставя и няма логика в това. Това е причината да има толкова сериозен акцент върху тези цифри“, смята тя. „Те посочиха като проблем лимитите на дейността им, особено в момент, в който сме изправени пред увеличени цени на клиничните пътеки в процент, който не е идентичен с цялостния процент на увеличените разходи за болничната помощ. Нищо не може да стане по най-добрия начин без необходимите средства, качеството винаги е свързано с това, което влагаме в системата“.

Най-големите проблеми в болничното здравеопазване

Като най-голям проблем в болничното здравеопазване мениджърите на лечебни заведения посочват наличието на лимити за дейността – близо 32%. Недостигът на кадри е най-голям проблем според близо 31% от анкетираните. Липсата на достатъчно финансиране от страна на държавата е определена като най-големия проблем за сектора от страна на близо 24% от болниците. Качеството на здравните услуги и изискванията за нивата на компетентност са посочени като най-голям проблем съответно от 3,51% и 1,69% от анкетираните.

 Какво е приоритетно да се промени

Според 78% от мениджърите на болнични заведения трябва да има приоритетно преразглеждане на цените на медицинските услуги. Отпадането на лимитите на болниците се посочва като приоритет от близо 66% от участвалите в проучването. Други близо 44% смятат, че трябва да се промени Националната здравна карта и заложените в нея изисквания. Официализирането на доплащането се определя за приоритет от 42% от болничните мениджъри. В същото време замяната на клиничните пътеки с диагностично свързани групи е определено като приоритет от близо 40% от анкетираните. Едва близо 7% са на мнение, че е необходимо засилване на контрола.

Индикаторите за качество на болничното здравеопазване

Близо 62% от болничните мениджъри смятат, че индикаторите за качество на болничното здравеопазване са преживяемост след лечение, брой рехоспитализации и оценка на удовлетвореността на пациентите. 23% посочват само преживяемост след лечение, а други 22% - само оценка на удовлетвореността на пациентите.

Кризата с кадрите в българското здравеопазване

За решаването на проблема с кадрите в българското здравеопазване е необходима цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските специалисти, допълнителни социални придобивки и подкрепа според 82% от мениджърите на лечебни заведения. 20% са на мнение, че трябва да има увеличаване на заплатите чрез изравняване на нивата в различните лечебни заведения. 

 Като задоволително се определя използването на нова апаратура и иновации в болниците от 71% от участниците в проучването, а за останалите 29% то е незадоволително.

Мащабна и спешна реформа в болничното здравеопазване е необходима според близо 84% от анкетираните мениджъри на лечебни заведения.

На въпрос какво е необходимо за постигане на устойчиво болнично здравеопазване почти равен е броят отговори за насочени усилия към повече превенция на заболяванията (56%), усъвършенстване на спешна помощ (52%), повишаване на здравната култура на населението (близо 51%), електронно здравеопазване и дигитализация (45%).

5 стъпки за силна и устойчива болнична помощ

Първата стъпка, която трябва да се предприеме още днес за силна и устойчива болнична помощ, според 60% от болниците е решаването на проблема с кадрите. Необходимостта от поставяне на пациента в центъра на системата е първото нещо, което трябва да се предприеме според 22% от лечебните заведения. Близо 15% на първо място поставят повишаване на доверието в системата. А за 4,41% от анкетираните иновациите и дигитализацията е първата крачка към постигането на устойчиво болнично здравеопазване. Оценка на качеството е посочено като най-важното нещо от 1,5% от мениджърите, участвали в проучването.

За близо 66% от анкетираните болнични мениджъри състоянието на доболничната помощ в региона, в който работят е задоволително. Други 27% обаче посочват, че то е незадоволително. Едва 7% от болниците определят състоянието на доболничната помощ в техния регион като отлично.

“Увеличаването на цените в здравеопазването е около 6 пъти по-ниско спрямо останалата част от икономиката, ако се погледнат данните за инфлацията за периода от 2014 г. до април 2022 г.“, обясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП в рамките на дебата. Той цитира данни, според които индексът на потребителските цени за последните осем години е 26,2%, като половината от това увеличение е в последните 12 месеца. В същото време увеличаването на цените в здравеопазването е с 4,3%.

Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и управител на „Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център“, е необходима спешна промяна на финансовия модел на здравеопазване у нас. По думите му или трябва да се даде възможност на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират недостига на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и публичните средства за сектора.

„Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 г. е нещо, което практически трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, така както трябва, сега щеше да се наложи да увеличим цените с 10%“, посочи д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз.

Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и причината според него в момента медицинските дейности в българското здравеопазване да имат необходимост от 100% повишаване на цените.

„Трябват радикални решения от страна на законодателя по отношение на кадрите и стратегически подход по отношение на ограничените финанси. Националният рамков договор като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към реално договаряне между възложител и изпълнител на болнична помощ“, смята проф. д-р Красимир Иванов, председател на Асоциацията на университетските болници в България и член на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“.

„Негативните тенденции при медицинските специалисти няма как да бъдат спрени без стратегия за решаване на проблема с кадрите в България“, убеден е и д-р Иван Маджаров. 

Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазване към Народното събрание, посочи, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има неравнопоставеност по отношение на качеството на услугата.

„От тази гледна точка подкрепяме идеята да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до подобряване на неговото заплащане и съответно по този начин да се стимулира системата“, каза още доц. Тонев.

По думите на д-р Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските болници в България и управител на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, кадрите и финансирането са и основните фактори, които определят равнопоставения достъп до здравеопазване в по-малките населени места.

„Ако областните болници ще продължават да бъдат тези, които гарантират здравеопазването във всяка област, има нужда от преосмисляне на тяхната роля и от разработване на нова програма как ще работим от тук нататък“, коментира д-р Васислав Петров, председател на УС на Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и директор на МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен.

„По отношение на мястото на общинските и областните болници ние разработваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, за да осигурим адекватно и качествено лечение на пациентите в страната“, заяви д-р Петър Грибнев, заместник-министър на здравеопазването.

По време на здравния дебат бяха обсъдени предпоставките и възможностите за прилагане на еднодневна хирургия в България.

„Идеята за извеждане на болнични дейности в извънболничния сектор е широко подкрепена от настоящите политики в здравеопазването с консенсусни позиции“, обясни доц. д-р Цветелина Спиридонова, д.м. заместник-председател на ББА и изпълнителен директор на лечебни заведения “Хигия“. Тя цитира данни от проучване от 2015 г. у нас, което показва, че  53% от българските хирурзи изразяват готовност част от оперативните намеси да бъдат изведени в еднодневната хирургия. Самите пациенти са настроени позитивно, защото ако нещо може да се случи в кратки срокове, в рамките на 24 часа – това е предпочитано за тях.

По повод еднодневната хирургия д-р Венелина Милева, член на УС на Национално сдружение на частните болници и изпълнителен директор на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, посочи, че това е свързано с иновативни технологии и с инфраструктура в съответните лечебни заведения. Според нея съвсем логично това води и до необходимостта да се анализира минималната продължителност на престоя в болниците.

„Ние обаче не можем да отговорим най-належащите въпроси, ако нямаме реално остойностяване на дейностите. 20 години и повече ние работим в пълна тъмнина относно това кои, по какъв начин и с какви базови данни е определил цените, на които ние продаваме, а НЗОК купува услугите“, коментира още д-р Милева.

Д-р Петър Грибнев акцентира на темата за постигане на устойчиво болнично здравеопазване чрез профилактика и превенция.

„Министерство на здравеопазването вече разработва Национална здравна стратегия, където именно е заложена профилактиката. Залагаме поне 60% профилактични прегледи за населението на България. В момента се разработват национални планове, които касаят превенцията и профилактиката на различни заболявания“,  каза още заместник-министърът.

По време на дебата беше обърнато специално внимание и на връзката между болничната и доболничната помощ.

Дебатът „Болнична помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация” беше излъчен по Bulgaria ON AIR на 6 юни от 20:30 часа и в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 12 юни от 19:00 часа.

Основни организатори са Българска болнична асоциация и Investor Media Group.

Партньори на „Болнична помощ след Ковид-19 – шанс за трансформация” са Медицинска техника Инженеринг, БУЛМАР, Филип Морис България и InfoGraffity.

Видео от цялото събитие може да гледате в YouTube канала на Bulgaria ON AIR тук:

Всичко за проекта „Най-добрите болници“ можете да научите от сайта https://besthospitals.bg/