Парите ни по еврофондовете няма да бъдат орязани заради бежанската криза

Това обяви вицепремиерът Томислав Дончев

Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg Снимка: Angel Navarrete/Bloomberg

Средствата, отпускани за България от страна на ЕС, няма да бъдат орязани заради бежанската криза, каквато информация се тиражира в последните дни. Това каза по време на блиц контрола в парламентарната комисия по управление на европейските фондове вицепремиерът Томислав Дончев.

По думите му единственият вариант да има намаляване на средствата по оперативните програми на държавите от Европейския съюз (ЕС), както и на средствата за земеделие, е да се промени многогодишната финансова рамка. Дончев каза, че този процес не е невъзможен, но е много труден. 

Всички промени в годишния бюджет на ЕС касаят оперативното харчене на средства и отразяват прогнозите за паричните потоци на ЕК, допълни Дончев. Оперативното пренасочване на средства към други цели – за засилване на сигурността и овладяване на бежанската криза, няма да има отражение върху българските проекти, увери вицепремиерът, цитиран от Investor.bg

Той припомни, че ЕК има задължение да обслужва заявките за плащания от държавите членки на ЕС в определен срок при предоставяне на искания. Трудности в тази посока няма, посочи той.  

Как се движим с оперативните програми

За предишния програмен период Дончев отчете, че от почти 8,2 млрд. евро бюджет са разплатени приблизително 7,97 млрд. евро. Това е 99,34% от общия бюджет на оперативните програми, показват актуалните данни, които са отпреди 5 дни.

Верификацията и сертификацията на разходи продължават по правилото n+3, но според него нямаме основание да очакваме, че до края на годината изплатените средства ще са много повече. Към момента са сертифицирани и чакат възстановяване още малко над 94 млн. лева.

Що се отнася до спрените плащания по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. за биоземеделие и по една от общинските мерки заради пропуски на сертифициращия орган, Томислав Дончев посочи, че няма информация за изпълнението на екшън плана, по който работи агроминистерството.

Припомняме, че по-рано тази година ЕК спря плащанията по две мерки от старата програма за селските райони, защото се оказа, че тогавашният сертифициращ орган не е имал възможност да направи необходимите проверки, а е декларирал, че такива са направени. Дали Брюксел ще наложи санкции и в какъв размер – това ще стане ясно вероятно през есента.

Що се отнася до новия програмен период 2014-2020 г., по всички оперативни програми към вчерашна дата (13 септември – б.ред.) са договорени над 4,6 млрд. лева, което представлява 28% от общия бюджет на оперативните програми. Изплатените средства са 508 млн. лева, което е 3,1% от бюджета.

В сравнение със същия момент от предишния програмен период темповете на договаряне и разплащане са 2-3 пъти по-бързи, коментира Дончев. До края на годината се очакват плащания в размер на още около 200 млн. евро, т.е. годината може да приключи с не по-малко от 5% разплатени средства, изчисли той.

Обявените към момента процедури са за около 65% от бюджета на оперативните програми, допълни Дончев.

Къде сме спрямо ЕС

Вицепремиерът обясни, че ЕК не поддържа база данни с брутните плащания към отделните държави от ЕС. Сравнение с останалите членки можем да правим на база на акредитираните оперативни програми и финансови инструменти и междинните плащания, обясни вицепремиерът.

България е акредитирала над 90% от финансовите инструменти. Само 4 държави са акредитирали всичките си програми - Холандия, Литва, Естония и Швеция, а Малта и Румъния например – само по една програма, коментира Дончев.

Що се отнася до междинните плащания, България се движи някъде по средата. Финландия е рекордьор с междинни плащания за 14,3% от бюджета на програмите, докато Малта, Румъния, Италия, Словакия, Полша, Кипър и други страни – под 1%. При нас те са почти 2% от бюджета на програмите.

Дончев призна, че има дисбаланси в темповете на договаряне и плащане по различните оперативни програми. „Добро управление” например се бави заради реформи и законови промени, за „Околна среда” отдавна се знае, че инвестициите във водния сектор, с изключение на предварително договорените ранни проекти, са под условие и са обвързани с изпълнението на водната реформа.

Системата ИСУН

До средата на следващата година е поставен срок Министерството на земеделието и храните да се присъедини към електронната система за еврофондовете ИСУН. Няма как всички данни за програмата за селските райони да минават през единната система, но поне ще се влиза в системата на агроминистерството през единен интерфейс и през ИСУН ще има достъп до данни за договорените проекти и плащанията, обясни Томислав Дончев.

Предстои напълно да се електронизира издаването на актовете по проектите, след като стартира електронен прием на проекти. Вчера Министерският съвет одобри наредбата за функционирането на системата, с което даде зелена светлина за 4 електронни производства. В момента има техническа възможност за 3 от тях.

Дончев посочи, че има амбиция да се създаде и електронна система, която да обедини всички публични инвестиционни разходи. Създаването й е въпрос на време и ресурси, но една такава система напълно би променила подхода при планиране и отчитане на публичните разходи, посочи той.

Последни новини
Още от Новини