Оценяването на моралните граници на пазарите

Майкъл Сандел – професор по политическа философия, Харвард

Нюйоркската фондова борса, 17 септември 2015. Photographer: John Taggart/Bloomberg Нюйоркската фондова борса, 17 септември 2015. Photographer: John Taggart/Bloomberg

Защо справедливостта докосва струна кажи-речи у всеки?

Хората навсякъде по света, навсякъде, където съм пътувала – в Азия, Европа, в САЩ са жадни за обсъждане на сериозни етични въпроси, да обсъждат какво се случва със семейства, с общности. Мисля, че пазарите са взели връх над мисленето, че има глад за внимание към етичното, към това какво е правилно да се направи, глад за справедливост. Сблъсквам се с това навсякъде.

 

Вие стоите зад това, което парите не могат да купят, но парите могат да купят в общи линии всичко?

Така е. В наши дни има много малко неща, които парите не могат да купят. Все по-често, ние си плащаме предимството да имаме неща от всякаква големина. Затова, въпросът от последната ми книга „Това, което парите не могат да купят” бе къде пазарите и пазарните оценки са послужили добре на обществото и къде не им е мястото? Къде може би те са изместили други ценности, като семейството, общността и социалната свързаност, за които си струва да ни пука.

 

Говорите как всичко това води до неравенство. Само преди 3 дни видях опашка през H&M преди старта на колекцията им, създадена от Balmain. Тези хора ще платят, за да чакат на опашка. Как това води до неравенство, когато те го правят: първо – доброволно, и второ – те печелят от пазарното общество и пазарните сили, за които говорим?

Това си е работа – да ти се плаща за чакане на опашки. И не виждам проблем да се прави пред универсалния магазин, или за да си купиш последния iPhone. Това са потребителски стоки. Но как бихте погледнали на това, ако на тези хора се плаща да чакат не за потребителски стоки, но да речем във Вашингтон наемат такива хора вместо лобисти, които искат да присъстват на изслушвания в Конгреса. Местата са безплатни, но може да има дълги опашки. Бихте ли казали, че това е малко по-различно?

 

Това дава достъп на хора с повече пари.

Да, и става въпрос за граждански права, а не за потребителски стоки. Затова, твърдя че, когато пазарните ценности и пазарните практики отидат отвъд материалните блага – като дрехите, телефоните и телевизорите, където с тях няма проблем. Но ако започнат да доминират сфери, свързани с обществения  живот, общността, семейния живот – тогава мисля, че те действително могат да нанесат вреди.

 

Значи това поставя демокрацията в риск. Може ли да се поправи това? Не е ли това вече в нашето ДНК? Това е вече добре  приета практика. Случва се във всички индустрии и при всякакви нива на доход.

Наистина е вярно, че пазарното мислене и пазарните ценности започнаха да се ползват с огромно предимство през последните няколко десетилетия. Но не мисля, че това е основание да кажем, че това е неизбежно – нека да не говорим за това. Мисля че една от причините, поради които хората се тревожат за ерозирането на морала, на общностите и на социалната свързаност е, че те усещат, че цената, която заплащаме, когато оставаме пазарните ценности да доминират във всички аспекти на живота – социален и граждански живот.

 

Проф. Сандел, защо виждаме това да се случва по-отчетливо в определени икономики – може би в САЩ, Сингапур, Китай?...

Да, и в Китай. Имах възможността след излизането на курса онлайн, както и след издаването на книгите, да говоря пред публика по целия свят и това, което ми привлече вниманието бе, че най-големият ентусиазъм към пазарите, дори и към разширяване на обсега им към други аспекти на живота, открих в САЩ, в Китай и, както ми казахте – в Сингапур. На тези три места, противно на Европа и на останалата част от Азия и на Латинска Америка…

 

Защо е така? Това част от културата ли е? Свързано ли е с нивото на социализация? Какво е довело до това?

Мисля, че в случая на Китай – пазарните реформи донесоха огромен икономически растеж. Това е несъмнено. А Съединените щати имат дълбока традиция на индивидуализъм, която се заиграва с любовта към пазарите. Но и на двете места, вие ще ми кажете дали това е вярно за Сингапур, все повече се осъзнава цената, която заплащаме – нарастващо неравенство, загриженост за околната среда, но също и загриженост за моралната цялостност на обществото – семейства, квартали, общности.

 

Преди да приключим, професоре, кой мислите, че е най-горещият морален проблем на нашето време?

Бих казал, че е всичко свързано с пропастта между богати и бедни. Това е едно от последствията от огромния икономически растеж, който преживяха много страни – включително и в Азия. И това е важно не само защото тези, които са на дъното искат достъп до хубавите неща в живота, а защото твърде голямата разлика прави много трудно намирането и задържането на смисъла на страните и общностите. Всички сме заедно в това. Необходимо ни е прераждане на общото добро, да помислим добре за равенството и неравенството и за въпросите на справедливостта.

 

Последни новини
Още от Новини