Възникващите пазари и паричната политика на Фeд: задушаващата прегръдка

Жив ли е споменът за Азиатската криза, обяснява в анализ Кузман Илиев

Кузман Илиев. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Кузман Илиев. Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Възникващите пазари отново са в светлината на прожекторите. Макар проблемите пред тези икономики да не са от вчера, днес вече са в световните финансови заглавия, бидейки основната причина за това, което наричаме “глобална” инвестиционна несигурност и предизвикателство пред световния икономически растеж.

Инвестиционният рай, за който бяха считани, така и не се случи и днес картинката изглежда всичко друго, но не и розова: силен отлив на капитали, удар по местните валути и разпродажба на финансови и реални активи. Такова е положението в страните в БРИКС и ОПЕК, Африка и Латинска Америка.

Фед и износът на бизнес-цикъл

Причините за трудните времена при възникващите пазари са комплексни. Една от най-важните обаче несъмнено е паричната политика на Фед, която изнася динамиката на бизнес-цикъла си.

По-конкретно: след 2008 (а може би от 1971 и падане на златното покритие на долара) квази централната банка на САЩ даде стартовия залп на глобалната валутна война.

Макар и неофициално една от целите на количествените улеснения бе да натисне долара, правейки американския износ по-евтин, водейки номинално до по-висок растеж.

Нулевите лихви при долара създадоха подходящата carry trade среда. Евтин дълг в долари и последващи инвестиции в засилващи се валути и активи, деноминирани в тях, на по-високи лихви.

Това, от своя страна, бе и причината за силен приток на капитали към възникващите икономики след кризата с последствия - загряване на капиталовите им пазари, засилено търсене и натиск в посока нагоре за валутите им. Както и на бум в икономическата активност, засягащ разнообразни сектори в икономиката, но най-отчетливо: капиталово интензивните такива като добив на петрол и преработка на метали, строителство, автомобилостроене.

Отслабващият долар, в който е деноминирана търговия на петрол, както и търсенето на суровини и ресурси от Китай повишиха цената стоките (суровини, метали, горива), а приходите за производителите им нараснаха неимоверно.

Социалните държави ,  като Норвегия и Саудитска Арабия ,  само това и чакаха, ангажирайки се в колосални публични харчове за субсидии и социални помощ, докато капитализацията на суверенните им фондове нарастваше скорострелно.

Отговорът на централните банки на възникващите пазари

Бумът на финансовите пазари и реалната икономика хем радваше, хем плашеше централните банкери в страните „бенефициенти” на лесните пари. Дългосрочно сметката винаги се плаща, а грешните инвестиции  -  избиват. И те го знаят.

Част от централните банкери на тези икономики публично обвиниха Бен Бернанке, гуверньорът на Фед по това време, че застрашава икономиките и финансовите им системи. Ако парафразираме отговора му, той беше горе-долу следния: на война като на война — ние гледаме нас си.

В пост-Бретън Уудс среда обаче, където доларът по традиция е световната резервна валута, а огромната част от валутните резерви на страните са доларови — слабият долар има и фискален ефект на обезценка на резервите, като подобна щатска позиция означава и неизбежен отговор.

И той бе: конкурентно девалвиране на местните валути на възникващите пазари в търсене на конкурентоспособен износ и трупане на още доларови резерви — които от никакви в Китай през 2000 достигнаха до 4,5 трилиона в своя пик през изминалата година.

Реално след 2000 доларът падаше ,  а с него се опитваха да падат и всички останали.

Резултатът: висока инфлация и необоснована спекула, повсеместен инвестиционен бум при emergin markets.

Ситуация днес се променя

Днес Фед започва да вдига лихвите. Или поне се гласи. В същото време изкривяванията в капиталовата структура на икономиката, компаниите от реалния сектор и на финансовите пазари  -  в САЩ, в Европа, но и при възникващите пазари  -  вече са факт.

Положението при възникващите пазари днес

Тънката подробност, касаеща възникващите пазари, при валутната война е, че когато се търси обезценка на валутата с цел евтин износ (периода от 2008 до 2014-2015), е лесно: създава се от нищото много от собствената валута, с нея се купува и засилва по този начин чуждата.

Сложното става, когато капиталите „побегнат” от местното стопанство, а активите  -  акции, валута, облигации, имоти   са разпродавани и губят стойност. При това положение  с наличните валутни резерви   трябва да се купува сриващата се местна валута.

Неприятното в случая е, че валутните резерви са оскъдни и лимитирани, тоест не могат да бъдат създавани от локалната централна банка.

Следователно има опасност да не стигнат за стабилизирането на местната валута и да се стопят, водейки било до фалит на правителството, било на зависещите от него икономически играчи, а в крайна сметка   на всички.

На терена

Грешките станаха явни в Китай, като лятото на 2015 пазарът на акции в Китай се срина с 40 на сто, а последната седмица борсовите сесии ту спират, ту почват, включвайки механизми за спиране на “колебанията в цената на акциите” , разбирай срива им с по 7 на сто за час-два… Икономиката на Поднебесната империя се забавя, като само услужливата статистика на комунистическата партия прикрива дупката в „растежа”. А глобалното съвкупно търсене е ударено зловещо.

В комбинация с рекордното свръхпредалгане на петрол (за което Фед също спомогна съществено, напомпвайки балона при шистовите играчи заради нулевите лихви 7 години), логично последва срив в цената на „черното злато” за година и половина с 2/3 до под $40 барела.

А оттам   до фискален шок за страните-износители като Саудитска Арабия, Иран, Русия, Нигерия, Ангола, които пълнят хазната главно с т.нар. петродолари, както и за шистовите производители, които клатят високорисковия облигационен пазар в САЩ.

Бърз преглед на перспективите

Днес Китай девалвира или по-скоро отвързва курса си спрямо засилващия се заради глобалната несигурност долар. Централните банкери на възникващите пазари усещат силен натиск върху валутите си, опитвайки си да запазят непазарно висок обменен курс за тях, харчейки с бързи темпове валутните си резерви. Някои се предават и девалвират — Азербайджан и Казахстан, например, които изоставиха фиксирания към долара курс. Доларът се набавя все по-трудно от играчите в възникващите икономики.

От август до ноември 2015 валутните резерви на Саудитите са изтънели с 15%, а 30-годишният фиксиран курс на саудитския риал с долара от 3,75 риала за долар вече е оспорван от спекулантите с форуърдни форекс контракти.

Всичко това гарнирано с рекорден 98 млрд. фискален дефицит за правителството в Риад, а проекциите за фалит до 5 години при тези ценови нива на петрола са дори оптимистични. Страната води война в Йемен, влиза в сблъсък (засега търговско-дипломатически с Иран), провеждайки дъмпингова ценова политика на европейския и американския пазар срещу Иран и шистовите компании в САЩ.

Идентични са проблемите на Русия, Нигерия, Иран, Норвегия, както и на други играчи с подобен профил.

Общите характеристики за всички тях в тази среда са: внос на инфлация през отслабващия валутен курс и неизбежното монетизиране на фискалните дефицити от централните банки; бягство на чужди инвестиции; скъп внос на междинни продукти; недостиг на доларово финансиране за вносители и мултинационални компании; скъпо ре-финансиране на задължения в твърда чужда валута на домакинствата, теглили кредит в условията на по-силна местна валута в миналото; капиталови контроли и черен пазар на долари и относително по-твърда валута.

Паралелите с Азиатската криза от средата на ’90-те са неизбежни, а за жалост, тези икономически сътресения често дават плацдарм на политиците за отклоняване на вниманието към „външния” враг, ставайки легитимация на силното милитаризиране и прекършване на мирното сътрудничество и международната търговия.

P.S.

Напрежението и икономическите сътресения в Близкия Изток и преплитането на геополитическите интереси на Великите сили в контекста на т. нар. „прокси” война силно напомнят и на друг такъв размирен регион, където войната и диверсиите се водят от чуждо име, но с важни последици  -  Балканите преди Първата Световна война.

Дано този път здравия разум, добрата икономическа теория и идеите за мир и сътрудничество надделеят над геополитиката и агресивния нагон на правителствата.

Последни новини
Още от Анализи