Термоядреният синтез е процес, който захранва Слънцето и останалите звезди в Галактиката. Той представлява сливане на два изотопа на водорода, деутерий и тритий, като при реакцията се образува по-тежко ядро хелий и се образува огромно количество енергия. Учените се опитват да овладеят тази реакция от години, защото тя би осигурила на човечеството безкрайна и чиста енергия, при която се отделят много по-малко радиоактивни отпадъци, отколкото при сегашните атомни електроцентрали. Това каза инж. д-р. Анна Енчева, ръководител отдел "Вътрешни бобини" на международния термоядрен експериментален реактор ITER, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев. 

Международният експериментален термоядрен реактор ITER е от вида Токамак и е замислен през 1985 година по идея на тогавашния лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов и американския президент Роналд Рейгън. В днешно време в него участват още Европейския съюз, Индия, Китай, Русия, Южна Корея и Япония, а още страни също развиват свои собствени варианти на термоядрени реактори. 

Относно своята роля в проекта, инж. Енчева каза, че тя е мениджър по инсталация и сглобяване на всички компоненти и системи във вакуумната камерa, където ще се намира плазмата на реактора. 

Тя казва, че разлика от стандартния ядрен процес на разпад на ядрата при термоядрения реактор се отделя много по-голямо количество енергия. Този процес може да бъде по-контролируем и е свързан с много по-малко ядреноактивни отпадъци.

Идеята на проекта Итер е той да бъде връзката между научната част и комерсиалната, която би трябвало да се реализира впоследствие. 

Инж. Енчева казва, че предизвикателствата пред такъв проект са много и всеки ден изникват нови. Основният проблем е, че това е нова технология и много от компонентите и машините за тяхното производство тепърва се разработват или се създават. Мащабът на проекта също представлява сериозна трудност. 

Основните (проблеми) са производство на компоненти и системи, които са единствени по рода си и това води до трудности за нашите индустриални партньори. Има необходимост от създаване на специални уреди и машини за производство.

При монтажа говорим за компоненти от 1000-1200 тона за единичен компонент и размери от няколко метра, които трябва да бъдат сглобени с много малки отклонения от няколко милиметра.

Друг сериозен проблем е температурата. Инж. Енчева разказва, че термоядреният синтез се получава при температури от няколко милиона градуса, в случая на Итер - около 100 милиона градуса.

В момента няма материали, които при досег с тази температура биха издържали. Ето защо контролирането на процеса на определена близост, но не в досег с тези материали е много важна част от работата.

През последните десетилетия сътрудничеството с частни стартъпи в областта на термоядрения синтез играе сериозна роля въпреки че понякога изискванията на частния сектор са твърде големи за подобен проект, каза събеседникът.

Какви други видове реактори за термоядрен синтез съществуват и какви са разликите между тях и Итер? Кога можем да очакваме тази технология да стане жизнеспособна и кои са най-сериозните трудности пред нейното реализиране? 

Гледайте целия разговор във видеото.

В предаването вижте още:  

• изследователи от Технологичния институт в Джорджия са създали първия в света функционален полупроводник, изработен от графен, който може да се окаже следващата стъпка в развитието на електрониката
• австралийски изследователи са представили екологично решение за подсилване на бетона с до 30% с помощта на овъглена утайка от кафе
• проучване на 500 000 медицински картона показва значителна взаимовръзка между сериозни вирусни инфекции и повишения риск от невродегенеративни заболявания,
• изследователи от Института за сърце и диабет Baker в Австралия са направили значителна крачка към лечението на диабет тип 1.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Сделка на Google доближава енергията от термоядрен синтез до реалността

България има място на картата на термоядрения синтез

Италия се стреми до 2040 г. да създаде реактор за термоядрен синтез

Термоядрен синтез вместо термоядрен разпад - бъдещето на атомната енергия