Путин предупреди Запада да спре да се меси в Афганистан

Владимир Путин поиска страните да не се намесват в Афганистан след падането на Кабул, като заяви, че Западът „трябва да спре безотговорната си политика на налагане на чужди ценности от чужбина“.

Путин заяви, че се надява талибаните да „гарантират сигурността на местните жители и чуждестранните дипломати“ и че страната няма да се разпадне след изтеглянето на ръководените от САЩ сили.

„Не можете да го наречете успех“, каза той, когато беше попитан за ръководената от САЩ интервенция в Афганистан, започнала през 2001 г. след терористичните атаки на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон. „Но в момента не е в наш интерес да дълбаем по този въпрос и да говорим за това като за провал. Бяхме заинтересовани ситуацията в страната да бъде стабилна."

Говорейки в Кремъл по време на „прощална среща на върха“ с Ангела Меркел, оттеглящия се канцлер на Германия, Путин заяви, че се притеснява, че бойци от Афганистан ще се опитат да проникнат в близките страни под прикритието на бежанци. Русия проведе военни учения с държавите от Централна Азия и с Китай през последните седмици, тъй като нараснаха опасенията, че завръщането на талибаните на власт може да доведе до гранични сблъсъци.

Путин атакува подкрепата на Запада за предишното афганистанско правителство, заявявайки, че е било контрапродуктивно да се опитва да се „изгради демокрация в други страни според чужди шаблони“.

Забележките ясно засягат ключов спор между Москва и Запада, който се разигра в конфликтите в Сирия и Либия и дори заради протестите в самата Русия, тъй като Путин обвини Запада в подкрепа на опозицията си.

Очаква се регионалните сили като Русия, Китай и особено Пакистан да увеличат влиянието си в Афганистан, докато западната коалиция прибързано и хаотично се изтегля от страната. Руското посолство остава отворено и поддържа контакти с талибаните, тъй като бойната група пое контрола за първи път от 2001 г.

Меркел се е срещала с Путин повече от 30 пъти през 15-те си години като лидер на Германия и е лобирала силно за поддържане на диалог с Русия, дори когато много други страни в Европа смятат, че това вече е контрапродуктивно.

По време на пресконференцията тя призова Русия да освободи опозиционния лидер Алексей Навални, който е в затвора по обвинение, което е очевидно политическо. Навални беше отровен с новичок при неуспешен опит за убийството му преди една година.

„Исках освобождаването на Алексей Навални и подчертах, че ще продължим да следим този случай“, каза Меркел.

В петък Великобритания санкционира седем членове на руската служба за сигурност на ФСБ, обвинени за участие в атаката с нервнопаралитичен агент.

Двамата лидери обсъдиха и войната в Донбас, където Русия се оплака от забавен мирен процес между правителството в Киев и сепаратисткото движение, което контролира в югоизточната част на страната.

Путин нарече Германия „един от основните партньори за нас в Европа и по света, отчасти заради вашите усилия през последните 16 години“, обръщайки се към Меркел преди началото на преговорите. 

"Северен поток 2" и нови санкции

До приключването на строежа на газопровода „Северен поток 2“ остават около 15 км, обяви Путин на пресконференцията.

В зависимост от това колко кораба за строителството се използват строителството може да отнеме между 10 и 30 дни, т.е. преди края на септември, показват изчисления на Bloomberg.

Завършването на газопровода ще бъде повратна точка в руско-германските взаимоотношения на фона на съпротивата за проекта от ключови партньори на Берлин като САЩ, която го забави с години. Той също така ще осигури ключови доставки на природен газ за Европа, която се нуждае от гориво, след като студената зима остави много страни на континента с пресъхнали резерви.

„Може да приемем, че е близо до завършване“, заяви Путин.

След като първоначално се очакваше да бъде вкаран в експлоатация през 2019 г., „Северен поток 2“ претърпя няколко забавяния.

Междувременно, Белият дом публикува писмо на президента на САЩ до председателите на двете камари на американския парламент, в което ги уведомява, че е предоставил правомощия на администрацията си да наложи санкции заради руски тръбопроводи в Европа.

Изрично е посочен "Северен поток 2", но се казва, че става дума и за други експортни обекти, целящи разширяване на руското влияние върху енергийните ресурси на континента, което отслабва енергийната сигурност на няколко страни, включително Украйна, страни от източния фланг на НАТО и членки на ЕС.

С подписан от Джо Байдън указ се дава възможност министърът на финансите Джанет Йелън да блокира активи на чуждестранни лица, съдействали за строителството на руските тръбопроводи, заради които са "изключително застрашени националната сигурност, външната политика и икономиката на САЩ".

Йелън получава право да налага санкции след консултации с държавния секретар Антъни Блинкен. Действията на финансовия министър включват още задействане на правила и регулации, а всички департаменти и агенции на изпълнителната власт тябва да предприемат подходящите мерки според правомощията им за изпълнение на президентската заповед.