Европейската централна банка пренастрои плановете си за първи път от 18 години насам. Централната банка на 19-те страни, използващи еврото, повиши целите свързани с инфлацията и призна, че увеличението на цените може да надхвърли тази цел за определен период от време. Това е опит да се отстранят недостатъците на ЕЦБ в регион, където икономическите показатели бяха ниски още преди кризата с Covid-19. Този ход също така отразява промените направени от Федералния резерв на САЩ след десетилетие, през което необикновената му финансова политика допринесe за растежа на инфлацията.
Какво се промени?
Целите свързани с инфлацията на ЕЦБ от 2003 г. насам винаги е била "по-ниска от 2%, но в близост до този процент в средносрочен план". Сега тези 2% стават действителната цел и вече не е горната граница. ЕЦБ заяви, че ще се стреми към "симетрични 2% (инфлация) в средносрочен план", което означава, че твърде ниските и твърде високите ценови растежи са еднакво нежелателни. Според Европейската централна банка, когато лихвените проценти са изключително ниски, е възможно да се наложи "особено силно или настоятелно" монетарно стимулиране, което "може да премине в преходен период, през който инфлацията ще бъде умерено над горната граница".
Какво не беше наред със старата цел?
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че старата цел е сметната за "твърде сложна", а новата "премахва всяка възможна двусмисленост и категорично посочва, че 2% не е таван". Някои финансови служители смятат, че старата цел е предизвикала преждевременни призиви за затягане на политиката, като например намаляване на покупките на облигации от Централната банка.
Какво означава "особено силно"?
Все още не е ясно. Политиците ще трябва да превърнат стратегията в конкретни действия на редовните си срещи, като започнат да обсъждат как да се отдалечат от спешни мерки, като например програмата намеса в пазара за олекотяване на последиците от пандемията на стойност 1,85 трилиона евро. От времето на световната финансова криза ЕЦБ добави инструменти, които включват закупуване на облигации, дългосрочни банкови кредити и издаване на предварителни препоръки по отношение на основните си методи на паричната политика - корекции на лихвените проценти.
Защо настъпиха промените?
ЕЦБ се бори от години, за да постигне целта си за инфлацията. "Основната" инфлация (без да се вземат предвид нестабилните компоненти като храната, енергията, тютюна и алкохола) е средно само 1% през последното десетилетие. Критиците казват, че постоянните очакванията, че Централната банка не достига целевите показатели за инфлацията, отразяват нейната последователна неспособност да се действа достатъчно рано и решително, за да се противопостави на рисковете от дефлация, в резултат на което хората се въздържат от покупки в очакване на спад на цените, като по този начин забавя икономическия растеж. Основната задача на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност, което означава, че инфлацията не трябва да бъде значителна и дефлацията трябва да се избягва.
Как се различава новият подход от този на Федералния резерв?
През 2020 г. Федералният резерв обяви, че ще се стреми да постигне инфлация, която ще достигне средно 2% с течение на времето - преминаване от простото посочване на 2% като цел, което предполага автоматично превишаване след периоди на ниски цени. ЕЦБ се отказа от подобно обещание - да позволи на икономиката да избухне след период на възстановяване и реши просто да позволи временно превишение, когато е необходимо, за да върне икономиката обратно на краката ѝ. Лагард каза, че новата позиция на ЕЦБ е различна, тъй като прави възможно "особено решителен" отговор на икономическия шок.
Ще има ли значение?
Централните банки се занимават с най-радикално преосмисляне на ролята си през последните десетилетия, донякъде поради подобряване на координацията с правителства, които отделят огромни средства за борба с пандемията. "Антицикличната, добра данъчна и бюджетна политика, когато се провежда едновременно с паричната политика, всъщност може да засили последиците от финансовата политика", каза Лагард. Критиците очакват подробности за това как ЕЦБ планира да постигне целта си и яснота относно формулировките на политическата цел, като например колко дълго трае "временният" скок на инфлацията.