Босна и Херцеговина се нуждае от подкрепата на Запада, за да не се разпадне

Босна и Херцеговина се нуждае от по-стабилен международен подход, за да се превърне в напълно функционална държава и да избегне постоянна заплаха от разпадането й, заяви международният пратеник на страната Валентин Инско, пише Bloomberg.

„Подновеният интерес от страна на новата администрация на САЩ към балканската страна, съчетан с усилията на Европейския съюз, може да даде на Сараево уникален шанс, който трябва да бъде използван“, каза във вторник в интервю в кабинета си в Сараево Валентин Инско.

„Трябва да бъдем по-силни и категорични. В противен случай рискуваме да изгубим Балканите“.

След като през 1995 г. бе подписано Дейтънското мирно споразумение, с което се сложи край на войната в Босна и Херцеговина, най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война, то остави нацията разделена по етнически линии със слабо централизирано управление. Балканската страна е разделена на две: доминираната от сърби Република Сръбска и Босненско-хърватската федерация, където населението е съставено от хървати и бошняци. 

Още по темата

Сърбия дари ваксини на Босна и Херцеговина въпреки етническите различия

ЕС призова Босна и Херцеговина за реформи на връх 25-годишнината от босненския мир

Като част от Дейтънското мирно споразумение беше създадена Службата на върховния представител, чиято цел е да наблюдава спазването на договора. След 12 години управление, Инско напуска своя пост този месец. Неговият заместник Кристиан Шмит от Германия се очаква да започне работа през юни, но той вече се сблъска с Русия, която не е одобрила назначаването му и лобира да бъде отстранен от длъжността.

Шанс за промяна

Западните представители засилиха призива си към Босна да направи промени в конституцията и избирателното си законодателство, за да може да напредне по пътя си към присъединяване към ЕС.

Политиците от трите основни групи – хървати, бошняци и сърби, в страната не успяха да постигнат съгласие относно промените, като така на практика спряха усилията на Сараево да напредне в преговорите за членството й в ЕС. Липсата на напредък след кандидатстването за членство през 2016 г. доведе до масова емиграция през последните 10 г,. Инско изчисли, че повече от половин милион души са емигрирали в чужбина.

Международният пратеник също така предупреди да не се влиза в никакъв дебат относно прекрояването на балканските границите. Темата заплашва да запали нарастващото политическо напрежение между балканските нации, които бяха част от Югославия.

„Всеки, който иска да промени границите на Балканите, трябва първо да посети военни гробове в цяла Европа“, каза той.