ЕЦБ вече не е надеждна машина за пари за правителствата

Паричната политика на еврозоната субсидира финансовата индустрия до такава степен, че националните банки трябва да ограничат средствата, които обикновено предоставят на правителствата, пише Bloomberg.

Последица от огромните пандемични стимули на ЕЦБ, в частност т.нар. програма TLTRO за заеми, е, че монетарните власти от Естония до Австрия са изправени пред намаляващи приходи. Това означава, че по-малко средства се насочват към националните хазни.

По-малките печалби, или дори загуби, са осезаемо доказателство за това как паричната политика се отклонява към територия, по-често заемана от фискалните власти. Това е източник на безпокойство сред някои длъжностни лица, които предпочитат ЕЦБ да се придържа към действията си, независими от политическите опасения, и да остави правителствата да определят решения като например тези за субсидиите.

“Политики като TLTRO са фискални мерки”, посочва Ричард Баруел, икономист в BNP Paribas Asset Management. 

The latest data from late 2020 shows how much the annual gross cost of NIRP for banks (-€17bn) has been reduced by deposit tiering since November 2019 (+€3bn) and dual rates TLTRO since March 2020 (+€18bn).
The result is a €5bn net *transfer* to the banking sector. (2/n) pic.twitter.com/rRfUlnuT97

— Frederik Ducrozet (@fwred) January 13, 2021

Феноменът вероятно ще бъде широко разпространен, след като ЕЦБ реши миналата година да подслади дългосрочните условия за кредиторите с лихвени проценти нива от -1%, които целят да запазят потока кредити към икономиката.

ЕЦБ и нейните членове печелят по-малко от лихвените проценти под нулата от депозитите след края на 2019 г., когато освободиха банките от част от таксите, за да засилят техните маржове.

Общите условия

Централната банка на еврозоната насочи над 1,6 трилиона евро в дългосрочни кредити за банките миналата година. “Улеснените условия на програмата TLTRO биха могли да позволят на около три четвърти от участващите банки да се възползват”, посочва Риши Мишра, анализатор във Futures First.

Въпреки че всяка централна банка отчита печалби по различно време и с различна детайлност, тези, които вече сигнализират за по-ниски приходи, включват естонската, която през миналия месец прогнозира загуба от 10 милиона евро за 2021 г. Австрийското правителство очаква изобщо да не прехвърля печалба.

По-ниският лихвен процент по операциите TLTRO "несъмнено" ще навреди на печалбите на централните банки от еврозоната, включително на Латвия, смята Янис Силкаланс, говорител на централната банка на страната. Институцията все още очаква печалба тази година.

Нидерландската централна банка също очаква по-ниска печалба от въздействието на отрицателните лихвени проценти върху нейните операции, въпреки че все още прогнозира печалба за 2021 г., посочва говорител.

„Цената на предприетите стъпки, за да се запазят възможно най-благоприятни условията за заеми за бизнеса и хората, е рязък спад в приходите“, посочи гуверньорът на естонската централна банка Матиас Мюлер.

Германското правителство все още разчита на изплащане в размер на 2,5 милиарда евро от Бундесбанк, съгласно проектоплановете за 2021 г. Това е сумата, която банката обикновено отпуска към бюджета си всяка година, а всяко превишение се използва за намаляване на дълга.