Виктор Орбан: Напускането на ЕС може би не е чак толкова лошо нещо

Когато Виктор Орбан говори в редовния си радиослот миналата седмица, унгарският премиер обяви, че „напускането на Европейския съюз може би не би било чак толкова лошо нещо“. Думите на Орбан дойдоха в отговор на Brexit и Великобритания като първата държава в западния свят, която стартира програма за ваксинация срещу Covid-19. Посланието обаче беше ясно и дойде на фона на обтегнатите отношения Унгария и Полша с Европейския съюз (ЕС) покрай наложеното вето върху евросредствата за справяне с коронакризата и последвалия компромис със Берлин, пише Bloomberg

„Наистина ли британците се справяха по-зле?“ – риторично попита Орбан. „Отговорът е, че страната, която напусна - тази, която е по своя път и търси свои собствени решения - може да защитава своите граждани и техния живот по-бързо от нас, които останахме.“

Фактът, че лидер на държава, която е спечелила толкова много от членството в ЕС, мисли за живота извън блока, може да изглежда учудващ. В момента има известни предположения, че Унгария и Полша ще последват пътя на Великобритания. На масата пред Орбан и полския премиер Матеуш Моравецки е поредният кръг от масивна помощ от ЕС в замяна на контрола върху начина, по който се харчат парите, за да се гарантира, че страните членки се придържат към демократичните стандарти на блока за върховенство на закона.

Двете страни още разчитат на щедростта на Брюксел и нито Унгария, нито Полша реално могат да си позволят да напуснат ЕС, пише Золтан Саймън за Bloomberg. „Дори Великобритания, една от най-големите икономики в света, вероятно ще се върне в рецесия, ако 11-часовите преговори за търговско споразумение след Brexit се провалят“, допълва той.

Още по темата

Полша и Унгария отстъпиха и се споразумяха за компромис с Германия по бюджета на ЕС

Защо започна спор и между Унгария и Полша

Унгария настоява за доверие в ЕС

Ветото, наложено на фонда за възстановяване от кризата на ЕС, беше чисто изнудване, подчерта Карел Шварценберг, бивш чешки външен министър. По думите му единственият резултат можеше да бъде, Полша и Унгария да си останат с празни ръце.

Някои дългогодишни служители на Орбан се притесняват от позицията му и смятат, че той отива твърде далеч, коментира човек, запознат със ситуацията.

В Полша партията „Право и справедливост“ се е свила в ъгъла и нейната управляваща коалиция изглежда по-малко стабилна. Партията има само малко мнозинство в парламента, горната камара се контролира от опозицията и масовите протести срещу закона за абортите продължават повече от месец, докато правителството беше нападнато заради начина, по който се справя с пандемията.

След падането на комунизма преди малко повече от три десетилетия членството в ЕС се превърна в Светия Граал за бившия източен блок. Веднъж постигната целта, милиарди евро помощ трансформираха икономиките им.

Визията на Орбан за това, което той нарича „нелиберална демокрация“, раздели Унгария, въпреки че неговата партия „Фидес“ има толкова голяма подкрепа сред избирателите, колкото останалите части от опозицията, взети заедно. В Полша „Право и справедливост“ под ръководството на Ярослав Качински и Моравецки се оформи като защитник на консервативните католически ценности срещу либералните европейски елити.

Орбан вече се подготвя за изборите през 2022 г., където се стреми да спечели четвърти пореден мандат. Той посочи, че гласуването ще бъде тежко заради пандемията, разкрила проблеми в здравеопазването и осакатила икономическия растеж, подхранван от парите на ЕС, които бяха в основата на неговата власт.

„Днес избирателят не може да почувства, че сме напълно ангажирани да подкрепяме Европейския съюз и неговото бъдеще“, заяви Тибор Наврачичич, бивш министър на правосъдието на Орбан, който до миналата година беше част от Европейската комисия. „Вместо това човек чувства, че това правителство е борец за свобода срещу ЕС, сякаш срещу нов тип Съветски съюз.“

По-рано тази седмица, преди да стане ясна новината за постигането на сделка между двете страни и ЕС, кметовете на Будапеща и Варшава изпратиха писмо до ЕС с молба за директен достъп до средства, като заобиколят техните национални правителства. Те посочиха, че Европа не може да позволи на „все по-авторитарните правителства да задушават бъдещето“.

Моравецки заяви, че ако Полша бъде отрязана от еврофондовете, тя ще захрани икономиката си с обширни държавни инвестиционни програми - включително изграждането на едно от най-големите летища в Европа - и ще събере толкова дълг, колкото е необходим на финансовите пазари, където разходите по заеми са все още близо до исторически минимуми.

„Всички, които казват, че трябва да се опълчим на ЕС, че той се възползва от нас, че ще се справим без парите на блока – тези хора ни тласкат към международна маргинализация, ако не и към самия„ Polexit “, заяви бившият полският президент Александър Квашневски в понеделник пред частната телевизия TVN24. „Това, което прави „Право и справедливост“ е опасно за Полша“, допълни той.