fallback

Войната между Израел и „Хамас“ отприщва вълна от антисемитизъм в Европа

Със задълбочаването на конфликта евреите в Европа се опасяват, че могат да станат удобна мишена на мюсюлманския гняв заради военната операция на Израел в Газа.

20:20 | 16 октомври 2023
Обновен: 16:22 | 17 октомври 2023
Автор: Антоанет Василева

През изминалата седмица евреите, живеещи в германската столица Берлин, се събуждаха със смразяваща гледка - звезди на Давид, напръскани със спрей на входните врати на жилищните им блокове, съобщи Financial Times.

Полицията твърди, че е имало само три такива инцидента. За мнозина обаче те са болезнено ехо от 30-те години на миналия век, когато нацистки щурмоваци маркират еврейските предприятия и призовават гражданите да пазаруват другаде.

Графитите отразяват големия ръст на заплахите и обидите, отправени към евреите в Германия след терористичната атака на „Хамас“ от 7 октомври, когато въоръжени лица убиха над 1400 цивилни в Израел и войници и отвлякоха десетки други. Палестински активисти отпразнуваха нападението, като раздаваха бонбони по улиците на Берлин.

Феликс Клайн, правителствен комисар по въпросите свързани с живота на евреите в Германия, заяви, че общността е „потресена от антисемитизма, проявяван от мюсюлмански групи и крайно леви организации“.

Това междуетническо напрежение може да се задълбочи с нарастването на насилието. Израел наредина 1,1 млн. жители на северната част на Газа да напуснат домовете си преди очакваната пълномащабна сухопътна инвазия, докато израелските сили продължават да бомбардират гъсто населената ивица. Палестински здравни служители твърдят, че от началото на бомбардировките в анклава са загинали повече от 2300 души, много от които жени и деца.

Със задълбочаването на конфликта евреите в Европа се опасяват, че могат да станат удобна мишена на мюсюлманския гняв заради военната операция на Израел в Газа.

Напрежението е особено голямо във Франция, където живее многобройно мюсюлманско население и най-голямата еврейска общност след Израел и САЩ. Разпалването на конфликта в Близкия изток често предизвиква увеличаване на броя на антисемитските прояви.

В събота френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманин заяви, че след вълната от насилие в Израел и Газа във Франция са били отправени 189 заплахи и са били арестувани 65 души за антисемитски изказвания или действия. В Pharos, онлайн платформа, която позволява на хората да докладват за реч на омразата, са били подадени 2449 сигнала.

„Повечето от инцидентите са графити със свастики или лозунги като „смърт за евреите“ и призиви за (палестинско въстание)“, каза Дарманин пред радио „Франс Интер“ в четвъртък. „А след това и по-сериозни действия, като например арестувани в училища или синагоги с оръжие или прелитане на дрон над еврейски културен център.“

В Сарсел, северно предградие на Париж с голяма еврейска общност, равинът Рене Тайеб сподели, че много еврейски родители са държали децата си далеч от училище в петък в отговор на голямото увеличение на антисемитските заплахи в социалните медии.

„В някои училища във Вал д'Оаз (департамент на северозапад от Сарсел) от 600 ученици не се явиха дори 60“, разказва Тайеб, който ръководи 40-хилядна еврейска общност в региона. „Самите учители не искаха да водят децата си на училище.“

Този страх ще се засили, след като в петък мъж уби учител при нападение с нож в училище в Северна Франция - инцидент, който според президента Еманюел Макрон показва „варварството на ислямисткия терор“.

Въпреки че нападението не е определено като антисемитско, еврейските лидери във Франция и правителствени служители правят връзка с конфликта в Израел и палестинските територии.

„Според нашето разузнаване за съжаление има връзка между случилото се в Близкия изток и този акт. Виждаме го, защото имаше подли призиви да се предприемат действия“, каза Дарманин.

Роберт Ейнс, изпълнителен директор на Crif, Съвета на еврейските асоциации във Франция, заяви, че всички ескалации на арабско-израелския конфликт в миналото обикновеноса се отразявали на евреите в Европа, въпреки че често зад атаките не е имало ясна логика.

„Трудно ми е да намеря връзка между подкрепата за палестинците и нападенията срещу синагоги“, твърди той. Вместо да нападат израелците, поддръжниците на палестинската кауза се обръщат „срещу френските евреи“.

В Обединеното кралство столичната полиция съобщи, че между 29 септември и 12 октомври са постъпили 75 сигнала за антисемитски престъпления, спрямо 12 за същия период през 2022 г. Инцидентите, за които се съобщава в полицията, са се увеличили седем пъти на годишна база - от 14 на 105. Три еврейски училища в Северен Лондон са затворени временно от съображения за сигурност.

В еврейската общност в Италия също цари тревога. Обществени места са осквернени с антисемитски графити, включително свастики и лозунги, възхваляващи „Хамас“. На стените на болница в Милано са изписани думите „Еврейски убийци - в пещта“.

Рут Дюрегело, бивш председател на еврейската общност в Рим, изрази опасения, че ситуацията може да се влоши, тъй като Израел засилва военния си отговор на атаките на „Хамас“.

„В началото целият свят беше с Израел - нямаше как да бъдем от другата страна“, заяви тя и добави, че перспективата „вече се променя“.

В цяла Европа властите засилиха охраната на синагоги, еврейски училища и други институции.

Дарманин съобщи, че френското правителство ще „използва финансовите и човешките ресурси толкова дълго, колкото е необходимо, за да помогне за безопасността на евреите във Франция“.

Френското правителство също така забрани всички пропалестински протести поради опасения, че те могат да „нарушат обществения ред“. Въпреки забраната в четвъртък в Париж се събраха големи тълпи, някои от които скандираха „Израел - убийци“ и „Макрон - съучастник“. Протестиращите са разпръснати от полицията със сълзотворен газ.

Германският канцлер Олаф Шолц призова за забрана на „мрежата за солидарност“ с палестинските затворници „Самидун“, която организира тържествата в Берлин след нападението на „Хамас“. Властите в Берлин забраниха пропалестинските протести - ход, който някои правозащитни групи осъдиха като нарушение на свободата на словото.

Антиизраелските настроения в Германия са най-видими в училищата, особено в градовете с голямо мюсюлманско население като Берлин. Клайн казва, че някои деца влизат в час , окичени с палестински знамена, и изписват антиционистки графити по стените. Тези, които се застъпват за Израел, „често изпитват враждебност и натиск“ от страна на съучениците си.

Но според него най-тревожен е профилът на хората, които стоят зад протестите и празненствата в подкрепа на „Хамас“. Това не са сирийци и иракчани, пристигнали в рамките на големия бежански поток през 2015-2016 г., а „семейства, които живеят тук от дълго време и имат германски паспорти“.

„Това показва, че тук, в Германия, се формират паралелни общества, а интеграцията в някои отношения се е провалила“, подчерта още той.

fallback
fallback