Хаосът в алпийските тунели поставя под напрежение ключова европейска мрежа

Когато свлачище блокира остарял алпийски тунел, свързващ Италия и Франция това лято, Ливио Амброджо знаеше какви ще бъдат последиците за неговия бизнес с товарни превози: време и пари.

Затварянето на дългия 12 км тунел "Фрежус" (Frejus) означаваше, че неговата логистична компания трябваше да пренасочи товара през Швейцария, нещо, което не беше просто неудобство, като добави допълнителни разходи от 10 000 евро на пътуване.

„Когато спрете релсите поради свлачище във Франция, това веднага се отразява на цените на пъттния транспорт, които се покачват“, каза Амброджо, президент на Ambrogio Trasporti SpA. „Разбира се, нито един клиент няма да приеме увеличение на цената.“

Frejus е част от критична мрежа от пътища и тунели, които пренасят повече от 220 милиона тона стоки през алпийската планинска верига всяка година. Но тазгодишното свлачище, както и дерайлирането на влак в Швейцария и транзитните ограничения по други маршрути, колективно затрудниха много от критичните търговски артерии на Европа.

За бизнеса това е още едно главоболие на фона на продължаващи проблеми с веригата за доставки след пандемията, както и по-високи разходи за енергия, суровини и труд. И това е последното нещо, от което се нуждае Европа, където производството вече е в дългогодишен спад и икономиката едва расте.

Италия е особено изложена предвид местоположението си и тазгодишните проблеми са мощно напомняне, че веригите за доставки, които служат като нейна икономическа спасителна линия за останалата част от Европа, са уязвими и в някои случаи буквално се разпадат.

„Ситуацията е изключително сериозна и Италия рискува да бъде откъсната от останалата част на Европа“, каза Силвия Де Роки, директор по регулаторни и институционални въпроси в Captrain Italia, част от френската държавна железопътна компания SNCF. „Тесните места причиняват загуба на конкурентоспособност на логистичния сектор и следователно на цялата италианска икономика.“

Дългата 1200 километра алпийска планинска верига е страхотна бариера пред пътуването и търговията, която е подлагала на изпитание логистичните възможности на много цивилизации.

Историческите преходи са придобили легендарен статут, особено експедицията на Ханибал, използвала слонове по време на Втората пуническа война между Картаген и Рим. През 1800 г. Наполеон славно поведе своята армия през прохода Сен Бернар като част от военната си кампания срещу австрийците.

Днес серия от 15 тунела и пътища свързват Италия — през Франция, Швейцария и Австрия — с останалата част от европейския единен пазар на стойност 14,5 трилиона евро. И докато съвременните инженерни постижения, като швейцарския тунел "Готард" (Gotthard Base Tunnel), драстично намалиха дължината на подобни пътувания, това не винаги върви гладко.

Gotthard, който отвори врати през 2016 г., нашумя това лято по погрешни причини, когато товарен влак, превозващ вино, сода и други стоки за Северна Европа, дерайлира през август, причинявайки сериозни щети в най-дългия и дълбок тунел в света.

Инцидентът наложи затварянето за неопределено време на една от двете железопътни тръби, които общо превозват 10% от всички товари, пресичащи Алпите. Няма да отвори напълно до следващата година.

Някои компании за товарни превози, като италианската Contship Group, пренасочиха част от своите стоки към алтернативни маршрути като прохода Симплон, който също свързва Швейцария и Италия. Базираната в Часо Hupac Intermodal SA е сред тези, които се придържат към Gotthard, който пуска около 100 влака на ден през неповредената тръба. Това дава на Hupac около 90-95% от обичайния ѝ капацитет.

„От оперативна гледна точка е много сложно и крехко, но капацитетът е налице и за момента все още работим“, каза говорителят на Hupac Ирмтрут Тондорф.

Свлачище

Две седмици след инцидента в Gotthard, свлачище в Източна Франция блокира автомобилния и железопътния трафик през тунела Frejus, който превозва 6% от всички трансалпийски товари.

Въпреки че пътният тунел Frejus е отворен отново, железопътната линия остава затворена. На фона на загриженост за задръстванията Франция и Италия се споразумяха да отложат основната работа в тунела Монблан, която щеше да затвори този маршрут за повече от три месеца. 58-годишният тунел, свързващ ски долините на Курмайор и Шамони, все пак ще бъде затворен за около седем седмици за друга поддръжка.

Междувременно трансалпийските смущения продължиха да засягат този месец в Швейцария, която беше принудена временно да затвори пътния тунел Gotthard за пет дни, след като парчета бетон паднаха от тавана. По ирония на съдбата близките изкопи за втора тръба за движение може да са причината за инцидента. Работата е спряна, докато властите разследват.

Политическо напрежение

Тази верига от неочаквани събития подчертава крехкостта на алпийската транспортна мрежа и идва на върха на дългосрочното политическо напрежение, което е засегнало някои маршрути.

В източното крило на Алпите, проходът Бренер продължава да страда от затруднения в трафика поради несъгласие между Австрия и Италия относно най-добрия начин за смекчаване на въглеродните емисии. През последните години опашките от празни тежкотоварни автомобили, чакащи да преминат по четирилентовия маршрут, нараснаха до 70 километра.

Спорът възникна в австрийския регион Тирол, през който всяка година преминават милиони камиони и коли.

Решението – железопътен тунел на стойност 10,5 милиарда евро – вече е в процес на изграждане, но за съжаление няма да бъде завършен до 2032 г. и това изключва всякакви забавяния. Междувременно постоянните логистични проблеми на 30-километровия проход оказват влияние върху маршрут, който представлява почти една четвърт от всички трансалпийски товари.

С ескалирането на спора нараства и реториката. Италианският министър на транспорта Матео Салвини заяви този месец, че ограниченията на движението на Австрия нарушават правилата на Европейския съюз и са „явна злоупотреба, която трябва да бъде разрешена“.

Австрия защити действията си, позовавайки се отчасти на екологични щети.

„Хората, живеещи там, страдат от шума, задръстванията и качеството на въздуха“, каза министърът на енергетиката Леонор Гевеслер пред телевизионния оператор Puls24. „Повече камиони преминават тук всяка година, отколкото всички останали проходи, взети заедно. Това е бреме за хората."

Междувременно предприятията се притесняват как ще преместят продуктите си, ще снабдяват клиентите си и ще запазят работниците си на работа. В Италия, заобиколена от Средиземно море от три страни и затворена от Алпите на север, опасенията са особено засилени.

„Европа е нашият живот“, каза Амброджо. „Нашите клиенти са в Европа.“

Още по темата

Как Норвегия построи най-впечатляващия велосипеден тунел в света

Морските превозвачи се надяват нещата да не се върнат към нормалното

Проблемите с трафика в Панамския канал ще продължат до следващата година

Чатботовете се опитват да разберат къде са вашите пратки