Байдън е готов да изпрати касетъчни боеприпаси на Украйна въпреки притесненията

Президентът Джо Байдън се съгласи да изпрати касетъчни боеприпаси в Украйна, изпълнявайки искането на президента Володимир Зеленски въпреки загрижеността на групите за контрол на оръжията и активисти за правата на човека относно потенциалната вреда за цивилни.

Администрацията на Байдън ще обяви, че предоставя подобрени конвенционални боеприпаси с двойно предназначение (DPICM) като част от нов пакет за военна помощ, който ще бъде обявен в петък, според двама души, запознати с въпроса, пожелали анонимност, обсъждайки вътрешни обсъждания.

Решението на Байдън ще бъде противоречиво, тъй като повече от 100 държави - включително Франция, Германия, Обединеното кралство и много други съюзници на НАТО - са страни по Конвенцията за касетъчните боеприпаси, споразумение от 2010 г., което забранява използването и трансфера на такива оръжия. САЩ, Русия и Украйна не подписаха споразумението, въпреки че САЩ в миналото са осъждали други страни, включително Русия, за използването им.

В съответствие с тези опасения, мандатите на Конгреса блокират САЩ да изнасят касетъчни боеприпаси, които имат процент на отказ над 1%. DPICM имат процент на отказ от около 5%, според изследователската служба на Конгреса. Но САЩ ще изпратят на Украйна по-нови боеприпаси с „по-нисък коефициент на неизправност“ – едва 2,35% въз основа на скорошни тестове – каза пред репортери бригаден генерал Пат Райдър, говорител на Пентагона. Той не потвърди, че оръжията ще бъдат предоставени на Украйна.

Белият дом и Държавният департамент не отговориха веднага на искане за коментар относно решението, което беше съобщено по-рано от NPR. Попитан по-рано за възможното решение, говорителят на Белия дом Андрю Бейтс каза, че идеята е в процес на „активно разглеждане“.

„Окопани“ позиции

Байдън ще изпрати боеприпасите, позовавайки се на президентски правомощия, което му позволява да прехвърли съществуващите американски запаси от оръжия в Украйна. Американски служители предполагаха от седмици, че такова решение предстои. Лора Купър, заместник-помощник-министър на отбраната, свидетелства пред Конгреса миналия месец, че боеприпасите ще бъдат полезни срещу „окопаните руски позиции“.

„Причината, поради която не виждате напредък в предоставянето на тази способност, е свързана както със съществуващите ограничения на Конгреса върху предоставянето на DPICM, така и със загрижеността относно съюзническото единство“, каза Купър.

Изстрелвани от самолети, наземна артилерия или ракетни установки, касетъчните боеприпаси се разгръщат по време на полет, разпръсквайки бомби, които могат да поразят множество цели в обсега. Райдър каза, че Русия вече използва касетъчни бомби в Украйна, които имат висока степен на отказ. Той каза, че бомбите могат да се използват против бронирани машини или за борба с пехотата.

Обосновката на САЩ за оръжията беше широко осъдена от правозащитни групи, включително Коалицията за касетъчни боеприпаси на САЩ, която заяви в писмо от 14 юни, че оръжията причиняват „опустошителни щети на цивилни, и особено на деца, години след края на конфликта“.

„Всички твърдения за потенциални тактически ползи от трансфера и последващото използване на касетъчни боеприпаси от Украйна за защита на нейната територия отхвърлят както съществената опасност, която касетъчните боеприпаси представляват за цивилните, така и международния консенсус за тяхната забрана“, каза групата.

Невзривени боеприпаси

Критиките са насочени към широката зона на разпръскване на касетъчните бомби и факта, че неексплодиралите боеприпаси могат да останат опасни десетилетия след падането им. Някои бомби имат способност за самоунищожение, но тези, които нямат – известни като „глупи“ боеприпаси – представляват най-голям риск за цивилните, тъй като могат да експлодират без предупреждение дълго след края на конфликта.

Украйна включи касетъчни боеприпаси в списъците с желания за оръжия, изпратени на западните партньори.

Някои представители на правителството на САЩ осъдиха използването на оръжията. През март 2022 г. посланикът на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд каза, че оръжия като касетъчни боеприпаси и вакуумни бомби „нямат място на бойното поле“. По-късно администрацията отхвърли тези забележки.

Председателят на комисията по външни работи на Камарата на представителите Майкъл Маккол, който призова администрацията на Байдън да предостави на Украйна все по-мощни оръжия, изрази подкрепа за предстоящото решение.

„Ако тези доклади са верни, това е страхотна новина – макар и отдавна закъсняла“, каза Маккол, републиканец от Тексас, в изявление. „Сега е моментът САЩ и техните съюзници да осигурят на Украйна системите, от които се нуждае, от касетъчни боеприпаси до F-16 до ATACMS, за да подпомогнат критичната им контраофанзива. Всяко по-нататъшно забавяне ще струва живота на безброй украинци и ще удължи тази брутална война."

Решението за касетъчните бомби е само последният пример за това, че администрацията на Байдън се съгласи да предостави оръжия на Украйна, които някога смяташе за забранени от страх от ескалация на конфликта или провокиране на отговор от руския президент Владимир Путин извън границите на Украйна.

През месеците след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. САЩ предоставиха все по-мощни системи, от ракети Stinger с раменно изстрелване до дронове до бойни танкове Abrams и ракети Patriot. Байдън също разчисти пътя на съюзниците да предоставят на Украйна произведени от САЩ изтребители F-16 и обмисля дали да даде на страната ракетната система ATACM, която би позволила на Украйна да стреля дълбоко в руска територия.

Още по темата

Украйна е настигнала броя на руските танкове, сочат данните от Ukraine Support Tracker

Си Дзинпин e предупредил Путин срещу ядрена атака в Украйна

Финансирането на "Вагнер" струва на Русия подозрително малко пари