Разпадът на държавността в Ливан роди непланирано преминаване към слънчева енергия

Клиентите, купуващи млечни продукти, в миналото изнервяха ливанския магазинер Сабах Хашем.

През пролетта хладилниците в неговия мини-пазар обикновено бяха изключени за повече от половината ден: електричеството от държавното предприятие почти беше спряло и операторът на неговия резервен генератор ограничаваше доставките, тъй като цените на дизела нарастваха.

„Трябваше да отварям киселото мляко пред клиенти, преди да им го продам, за да се уверят, че не е вкиснало“, разказва 39-годишният Хашем в магазина си в Хасбая ал-Метн, село на 20 километра източно от Бейрут, пред Financial Times. „Бях буден цяла нощ, тревожейки се, че ще разболея клиентите си – не можеш да управляваш бизнес по този начин.“

Докато се задаваше поредното лято без електричество, Хашем решава да действа. Той обедини спестяванията си и взе пари назаем от приятел, живеещ в чужбина, за да инсталира слънчева енергийна система от 2kW на покрива на магазина си — достатъчно за захранване на осветлението и два хладилника 24 часа в денонощието. Струваше 3700 долара, но разходите си заслужаваха: „Сега спя спокойно.“

Ливан е затънал в икономическа криза, при която ливанската лира загуби повече от 95 процента от стойността си спрямо долара от октомври 2019 г. Нарастващите разходи за внос на горива, изострени от инвазията на Русия в Украйна, допринесоха за неспособността на държавната Électricité du Liban да осигури редовно захранване.

Хашем е един от десетките хиляди ливанци, които се обърнаха към слънчевата енергия поради липсата на надеждни доставки на електроенергия от EdL. Панелите са изникнали навсякъде, от градските покриви до селските манастири и електрическите скутери, за да се възползват от 300-те слънчеви дни в Ливан в годината.

„Тъжно е да се каже, но обръщането към по-чиста енергия е резултат от пълния разпад на държавата“, каза Ваел Битар, управляващ партньор на EbCo Bitar, компания-изпълнител, която се диверсифицира в инсталиране на слънчева енергия през 2020 г.

Слънчевият бум е страничен продукт от кризата в Ливан. Частните инсталации в предприятия и домове от 2020 г. насам ще добавят 350 MW възобновяема енергия - около 5-7 процента от годишните енергийни нужди на Ливан - до края на годината, каза Пиер Ел Хури, ръководител на свързания с държавата Ливански център за енергоспестяване (LCEC). Дребномащабни проекти, много от които на ООН и неправителствени организации, добавиха само 100 MW слънчева енергия между 2010 г. и 2020 г., добави той.

На климатичната конференция COP27 в Египет Ливан потвърди ангажиментите си да произвежда 30 процента от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Експерти от индустрията обаче казват, че международното финансиране за 11 соларни проекта, одобрени през май, зависи от финализирането на спасителния пакет от МВФ на стойност 3 милиарда долара. Самият пакет зависи от реформи, включително в EdL, които все още не са приети от служебното правителство. От 1992 г. разходите за електроенергия представляват 40 процента от държавния дълг, според проучване от 2021 г.

EdL обяви покачване на цените миналата седмица, стъпка, която според служители, в крайна сметка ще помогне на държавата да си позволи гориво за работата на електроцентралите и увеличаване на доставките.

Около 700 компании вече са лицензирани да инсталират слънчева енергия, спрямо 130 през 2020 г., според LCEC. Инсталациите съставляват 20 процента от приходите на Битар. „Когато преди кризата държавата даваше субсидии за ВЕИ, повечето ми клиенти не се интересуваха. Електричеството беше евтино и на никой не му пукаше“, каза той. „Но сега всички правят слънчева енергия.“

Основна домакинска система, достатъчна за работа на няколко уреда, като хладилници, струва $2000-$3500, което е спад с 15-20% от 2020 г. насам поради пренасищането с панели и повишената конкуренция, според множество инсталатори. Цените могат да достигнат 15 000 долара в зависимост от размера на имота и качеството на системата, докато търговските проекти могат да струват до 200 000 долара.

Цените все още са непосилни за мнозина, което води до скок на нелицензирани и опасни инсталации. „Вашият продавач на зеленчуци, вашият шофьор на такси, вашият безработен млад човек – те гледат видеоклипове в YouTube, купуват панели и предлагат по-евтини услуги“, каза Битар.

Междувременно операторите на генератори, отдавна единствените доставчици на алтернативна енергия в Ливан, изпитват затруднения. Джамал Амер, който управлява квартални генератори в южния квартал Зарани, каза, че е започнал годината с 1000 клиенти, включително общини, но е загубил повече от 700 от пролетта насам – „90 процента от тях към слънчева енергия“, тъй като разходите за гориво се покачват.

Амер таксува 1 милион ливански лири (около $25 по текущи пазарни цени) на месец за четири-пет часа енергия на ден - половината от месечните заплати за повечето от клиентите му, които не могат да си позволят първоначалните разходи за слънчева енергия.

Липсата на правна рамка възпрепятства по-широкото възприемане на възобновяемата енергия, казват експерти. Въпреки че използването в малък мащаб е разрешено, на производителите на слънчева енергия е забранено да се свързват към мрежата на EdL или да продават резервна енергия на съседите. Законопроект за справяне с това е закъсал в парламента на Ливан.

„Нуждаем се от сериозни реформи за правилен енергиен преход. Ще отнеме години, за да интегрираме всички тези отделни системи в мрежата“, каза Лаури Хайтаян, ливански енергиен експерт в базирания в Ню Йорк Институт за управление на природните ресурси.

Хайтаян добави, че непланираното преминаване на ливанските граждани към слънчева енергия „означава, че премахваме натиска върху нашето правителство да върши най-основната си работа“.

Недостигът на държавни доставки изостря неравенството за онези, които не могат да си позволят алтернативни източници на енергия. Мариам Хасан, козметик, живееща в беден квартал в южната част на Бейрут, е без електричество от май. Нейната месечна заплата, равняваща се на 150 долара, вече не може да покрие таксите за обучение на децата ѝ и генератор.

Братята и сестрите на Хасан ѝ купиха малка батерия, захранвана със слънчева енергия това лято, за да може да зарежда телефона си и да поддържа бизнеса си. Но когато се счупи, тя не можеше да си позволи 100 долара, за да я поправи. Нейните съседи са взели безлихвени заеми от микрофинансиращия клон на Хизбула, ал-Кард ал-Хасан, за инсталиране на соларни системи, „но трябва да ги гарантирате със злато, а аз вече продадох всичко“, каза тя.

„Всичко, за което всеки говори днес, е слънчева енергия. Но за тези от нас, които не могат да си го позволят, ние живеем и умираме в тъмнина."