fallback

ЕС се бави с помощта за Украйна заради опасенията от газова криза у дома

Необходими са нови мерки за подпомагане на най-уязвимите групи в ЕС, засегнати от продължаващата криза, за да се предотврати недоволството срещу Киев

16:43 | 15 юли 2022
Обновен: 18:39 | 15 юли 2022
Автор: Зорница Крушарска

Европейският съюз изостава с обещанията си за предоставяне на значителен пакет от помощи за Украйна, защото блокът се сблъсква с перспективата за сериозни икономически проблеми у дома, отбелязва Bloomberg.

Преди близо два месеца председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи да бъдат изпратени 9 млрд. евро под формата на спешни заеми за Украйна. Досега блокът е успял да се споразумее само за първоначален транш, който покрива една девета част от тази цел.

Навлизайки в традиционно сънливия летен период в Брюксел, ЕС ще се изправи пред нови предизвикателства, тъй като призракът на пълното спиране на руския газ и затягането на паричната политика рискуват да тласнат региона към втора рецесия в рамките на две години.

За Украйна нуждите са спешни. Разкъсваната от война страна е изправена пред бюджетен недостиг от 5 млрд. долара месечно за покриване на разходите и други спешни сметки, докато се опитва да отблъсне руските атаки. Централната банка на Украйна остава най-големият източник за финансиране на държавния бюджет и все по-често алармира за ограниченията на способността си да осигурява парични средства чрез държавен дълг.

"Надяваме се, че ще успеем да убедим всички партньори, че Украйна наистина се нуждае от тези средства, както и ще получим макрофинансова помощ до края на годината", заяви украинският министър на финансите Сергей Марченко в изявление.

През май Европейската комисия също се ангажира да финансира по-голямата част от възстановяването на страната, което може да възлезе на 750 млрд. долара, според оценките на украинското правителство. Това може да стане причина за ожесточен дебат в ЕС, тъй като няма споразумение за начина на набиране на средствата. Предложението на Комисията изплаши някои държави членки, които се опасяват от огромните усилия, необходими за възстановяването на страната, както и от потенциалните проблеми с корупцията, заявиха източници, запознати с дискусията.

Влиянието на икономическите последици от войната тежи на правителствата от ЕС, които започват да се притесняват от риска от отслабване на подкрепата на европейците за Киев през следващите месеци, особено ако енергията стане по-оскъдна и по-скъпа.

Когато министрите на финансите на ЕС обсъждаха помощта за Украйна на среща във вторник, около една трета от 27-те държави членки предупредиха, че ще са необходими нови мерки за подпомагане на най-уязвимите групи в блока, засегнати от продължаващата криза, за да се предотврати недоволството срещу Киев, посочиха източниците.

Комисарят на ЕС по въпросите на икономиката Паоло Джентилони е заявил пред министрите по време на заседанието при закрити врата, че националните правителства трябва да гарантират, че икономическият отговор на последиците от войната е достатъчно силен, за да се избегне рискът от умора сред европейците. В четвъртък Джентилони заяви пред репортери, че правителствата имат "задължението" да смекчат въздействието върху по-бедните хора на по-високите цени, по-специално на сметките за енергия.

Във вторник министрите успяха да се споразумеят само за заем от 1 млрд. евро за Украйна като първи транш от по-големия пакет за макрофинансова помощ. По-голямата част от финансовия пакет, който беше одобрен по принцип от лидерите на ЕС през май, беше блокирана в продължение на седмици поради различия между Комисията и Германия относно начина на структуриране на финансирането.

Според източниците е малко вероятно безизходицата да бъде преодоляна преди Брюксел да излезе в лятна ваканция. Всички 27 държави-членки трябва да дадат своята благословия за условията на пакета от помощи.

Условията на Берлин

Германия първо се опита да убеди Комисията да предостави безвъзмездни средства, а не заеми, за да облекчи дълговото бреме на Украйна. След това Берлин преговаряше с изпълнителния орган на ЕС за условията на заемите.

Комисията поиска от държавите членки да предоставят гаранции за заемите. Германия обаче иска да намали обема на своите отговорности, като се аргументира с факта, че е предоставила 1 млрд. евро безвъзмездни средства на Украйна чрез Международния валутен фонд, заяви германски служител. Берлин призова останалите държави членки да предоставят допълнителни гаранции.

Германският министър на финансите Кристиан Линднер заяви пред репортери в Берлин по-рано този месец, че "Германия не трябва да бъде призовавана два пъти". Линднер добави, че "всеки трябва да бъде призован в рамките на своите възможности”.

Отделно от това заемът от 1,5 млрд. евро, отпуснат от Европейската инвестиционна банка на Киев, също остава блокиран в рамките на механизма на ЕС, тъй като Комисията настоява за по-голям обем гаранции в сравнение със стандартните операции на банката. Служител на Комисията заяви, че ЕС трябва да е сигурен, че може да поеме загубите в случай на украински фалит.

Икономическите облаци в Европа могат да направят дебата още по-труден през следващите месеци. Разходите за енергийния преход, мерките за смекчаване на нарастващите цени, нуждите от военни разходи и подкрепата за Украйна - всички те се конкурират за ресурси от изчерпаните национални финансови буфери, предупреди дипломат от ЕС.

Ситуацията може да стане още по-тежка, ако Русия затвори кранчетата на газовите потоци към Европа. "Този риск се превърна в нещо повече от хипотетичен сценарий, за който трябва да се подготвим", заяви Джентилони. "Така че бурята е възможна. Но в момента не сме там”.

fallback
fallback