Затягането на политиката на ЕЦБ води до покачване на разходите за заеми в еврозоната

Цените на заемите в еврозоната се покачиха до многогодишни върхове, тъй като eвропейската централна финансова институция намалява своите програми за стимулиране, подчертавайки проблема за централните банкери в опитите им да охладят инфлацията без да разтърсят пазарите на облигации, пише Financial Times.

Доходността на 10-годишните облигации на Германия — еталон за дълговите пазари в еврозоната — се покачи над 1% за първи път от 2015 г. във вторник, тъй като купувачите се подготвяха ЕЦБ да престане да добавя към своя портфейл от облигации от 4,9 милиарда евро в последващите няколко месеца и да започне покачвания на лихвените проценти, започвайки още през юли.

Освен това търговците изискват много по-голяма премия в цените на заемите, за да отпускат заеми на по-рискови, силно задлъжнели международни локации в еврозоната в момент, когато мнозина вече се борят с нарастващите финансови затруднения.

Съотношението на италианските спрямо германските облигации се приближи до нивата от ранните месеци на пандемията, когато купувачите се оттърваваха от по-рисковите европейски държавни бондове.

„Това, което виждаме на пазарите, е осъзнаването, че затягането на ЕЦБ е пред вратата ни“, спомена Рохан Хана, стратег по фиксирани доходи в UBS. „Това е двоен удар за вероятно най-слабите суверенни бондове от ускоряването на цените на финансирането, когато очакванията за развитие се понижават. Вярвам, че пазарът ще се стреми да тласне италианските спредове чрез [2 процентни пункта], за да разгледа по същество какво ще направи ЕЦБ по въпроса."

Италия се оказва в прицела поради огромното дългово натоварване на Рим, което беше изтласкано до близо 160 процента от брутния вътрешен продукт за последните 12 месеца от финансовите последици от пандемията.

Фредерик Дукрозе, стратег в Pictet Wealth Administration, спомена, че неговото правило в хода на дълговата катастрофа в еврозоната преди десетилетие е било, че „опасната зона“ за разгръщането между 10-годишните облигации на Италия и Германия беше нещо над 2,5 пропорционални фактора - в момента е 1.9. Той обаче спомена, че „този праг на болка може да бъде по-голям в момента, да речем до [3 процентни пункта] за спредовете . . . в резултат на това перспективите за развитие на номиналния БВП са по-големи”.

Дукрозе изчисли, че ЕЦБ ще закупи само 40% от емисиите на дълг на страните в еврозоната през тези 12 месеца, което е спад от повече от 120% от предните две години. В Италия се очаква емитирането на дълг да възлезе на около 80 милиарда евро за тези 12 месеца, което е малко по-малко от последната година, а ЕЦБ се очаква да закупи около 45 процента от него, което е спад от 140 процента.

Някои икономисти казват, че това ще бъде управляемо поради комбинация от финансово развитие, прекомерна инфлация, ниски лихвени проценти и над 210 милиарда евро безвъзмездни средства и евтини заеми от фонда за възстановяване на ЕС.

Въпреки това купувачите бяха успокоени от относителната политическа стабилност на Италия, след като Марио Драги стана министър-председател в началото на 2021 г. 

Ерик Нилсен, главен икономически съветник в UniCredit, каза, че „след шест месеца се обзалагам, че диалогът ще бъде изцяло относно изборите в Италия и това, което се случва след Драги“.

„Страхувам се за Италия“, добави Лудовик Субран, главен икономист на Allianz, заявявайки, че икономиката на Италия се е свила с 0,2% през първото тримесечие в сравнение с по-ранното тримесечие и е по-вероятно да бъде засегната по-трайно от повечето европейски държави от ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол и газ и блокирането заради Covid в Китай.

Италия има среден падеж на дълга от седем години и въпреки това може да рефинансира много дългосрочни облигации с падеж през тази година при намалени лихвени проценти. Това обаче би се променило, ако текущото покачване на доходността продължи, каза Дукрозе.

Дукрозе добави, че пазарите все пак са ценообразували „имплицитното предположение“, че ЕЦБ ще се намеси, за да ограничи спредовете на дълга на икономически по-слабите страни в еврозоната, ако се наложи. ЕЦБ спомена, че може да е универсална по начина, по който реинвестира постъпленията от падежи между многото облигации, които притежава, за да се справи с всякаква фрагментация на пазарите на облигации.

Освен това ЕЦБ заяви, че може да въведе „нов инструмент“, за да помогне на страните, които се борят със значителното покачване на цените на заемите. 

Фактът, че има подобни дискусии, означава, че ЕЦБ е нервна относно влиянието на по-строгата финансова политика върху спредовете в еврозоната и по-специално Италия.