Една от най-шумните европейски столици се опитва да намали звука

До късна сутрин по френската Rue d'Avron е какафония. Звънтенето на метал се разнася от скелетата; продавачите на плодове и зеленчуци жестикулират, когато пристигат щайгите им с доставки; потоци от бърборещи пътници излизат от метрото.

Най-силният шум обаче идва от колоните с моторни превозни средства, разположени от двете страни на улицата - сирените на полицейските коли, дизеловите двигатели на автомобилите и - най-лошото от всички - пронизващият вой на скутери, ускоряващи на всеки няколко секунди, пише Bloomberg.

“Тук е ад”, твърди Доминик Лешен, 55-годишен жител от улицата. “Има автомобили, мотоциклети и станция на метрото, както и голям пътен възел. Не понасям шума”, добавя той.

Оплакванията на живущите на улицата - една от най-натоварените в един от най-шумните европейски градове, не остават нечути - през февруари властите в града инсталираха устройство, познато като звуков радар - първото такова в Париж, на стълб на лампа, за да установят най-шумните превозни средства. Второ подобно устройство беше поставено малко след това.

Т.нар. устройства “медуза” са разработени от неправителствената организация Bruitparif, за да идентифицират шофьорите и мотоциклетистите, които нарушават наредбите за шума в града. Снабдени с камери, които могат да се насочват в множество посоки, както и с осем микрофона, сензорите могат да установят източниците на по-висок шум и да снимат регистрационните табели на нарушителите. През 2023 г. градът ще започне да глобява шофьорите със 135 евро, ако превозните им средства надвишават ограниченията за нивата на шума.

Мотоциклетите и скутерите - често с остарели системи, незаконно променени за повишаване на нивата на шум и мощност, са особен проблем в Париж според Франк-Оливие Торо, говорител на групата Ras Le Scoot.

Звуковите радари, които са инсталирани в шест други градове в цялата страна, включително Ница и Тулуза, са част от по-мащабна национална кампания срещу високия шум, който според властите е най-пренебрегваният проблем за общественото здраве, а не просто неудобство. Закон от 2019 г. определи шума като форма на “замърсяване” за пръв път във Франция.

Широкият спектър на градския шум и неговото неравномерно въздействие върху жителите привлякоха вниманието в началото на коронавирусната пандемия и преминаването към дистанционна работа. Независимо какви са източниците на шума, оплакванията често са неефективни. Появата на автоматизирани сензорни технологии, подобни на тази в Париж, моце да промени това.

Париж е нещо като гореща точка както за шумовото замърсяване, така и за усилията на общинските служители да го контролират. Данните на Европейската агенция по околна среда показват, че френската столица е един от най-шумните градове в Европа, като над 5,5 милиона души в региона на Париж са изложени на шум от трафика от 55 децибела или повече, което Световната здравна организация определя като праг за сърдечносъдови заболявания и високо кръвно налягане. За сравнение, на такива нива на шума са изложени 2,6 милиона души в Лондон и 1,7 милиона души в Рим.

На национално ниво вредните последици от шумовото замърсяване във Франция, които включват загуба на продуктивност, причинена от нарушения на съня, струват 147 милиарда евро всяка година, показва изследване на Националния съвет по шума(CNB) и Агенцията за околната среда и управление на енергията (ADEME). Около 25 милиона жители на Франция посочват, че шумът влияе на животите им; 432 хиляди жители твърдят, че приемат медикаменти, за да се справят с това.

Усилието за намаляване на шума в Париж съвпада с по-широката кампания за създаването на “по-зелен”, по-чист и по-малко зависим от колите град, която включва серия от ограничения за автомобилите в центъра на града, забрани за най-замърсяващите превозни средства и амбициозна експанзия на мрежата за велосипедисти. Тези промени са намалили нивата на шума с два децибела и ограничават броя на хората, живеещи в шумна среда от 231 хиляди през 2015 г. до малко под 101 хиляди през 2021 г.

Вторият план за ограничаване на шума цели да го намали с още 37% в периода между 2021 г. и 2026 г., като е насочен както към “шума в околната среда”, предизвикан от транспорта и индустрията, така и към “шума в кварталите”, свързан със социални дейности. Освен звуковите радари, ограничението на скоростта в по-голямата част от града е намалено до 30 км/ч от 50 км/ч. Скоро се планира и въвеждането на такси за паркирането на мотоциклети - което е безплатно към момента, както и затягане на ограниченията за строителните обекти и др. Дори полицаите са помолени да изключват сирените през нощта.

Усилията за намаляване на шума обаче предизвикаха известна съпротива - особено от собствениците на мотоциклети, които излязоха по улиците на Париж през 2021 г. в знак на протест срещу новите такси за паркиране, ограниченията на скоростта и други мерки.

Властите отговарят с нарастващ брой изследвания, според които шумът е вторият най-голям фактор в околната среда, причиняващ здравословни проблеми след замърсяването на въздуха (според изследване на СЗО), а ООН посочи през февруари, че градският шум е сред “основните нововъзникващи заплахи за околната среда”. Проучване от 2019 г. на Парижката регионална здравна агенция и Bruitparif установява, че шумът съкращава продължителността на живота на гражданите на френската столица с 10,7 месеца.

Последните констатации допълнително засилват опасенията: Анализ в Швейцария, провеждан в рамките на 15 години, беше публикуван през януари, като според него транспортният шум има принос за смъртните случаи вследствие на сърдечносъдови заболявания и “ефектите му започват под настоящите ограничения (на СЗО)”. Освен по-очевидните заплахи, шумът може да повлияе на работата на генните мрежи и чревната микробиота, става ясно от проучване от 2021 г. Изследователи от Мадрид дори установяват, че шумът е “важна променлива в околната среда... за честотата и тежестта на протичане на Covid-19”.

Техните заключения са единодушни: трябва да се направи повече за борба с шума. Според директивата за шума в околната среда на Европейския съюз от 2002 г. градовете с над 100 хиляди жители трябва да публикуват карти на шума на всеки пет години.

Но според Дейвид Рохас-Руеда, професор от Университета в Колорадо, данните трябва да бъдат взети предвид. “Данните са ключови”, коментира Рохас-Руеда, който към момента води дългогодишен проект за изготвянето на карта на шума на Колорадо. “Ако не измервате нещата, няма да знаете какво се случва. Но след като го направите, ще трябва да ги използвате”, отбелязва той.

За да се справят с шума, градовете са избрали редица мерки за промяна или регулации. Ню Йорк, например, ограничава времето в деня, е което могат да се извършват строителни дейности; нидерланските градове се фокусират върху “акустична изолация” на домовете. Според Рохас-Руеда обаче подходът на Париж ще бъде по-успешен в дългосрочен план.

“Местите ли училище или болница далеч от шума или просто местите колите”, пита Рухас-Руеда. “Има смисъл да се подобри като цяло жизнеността на градовете”, отбелязва той.

Някои от познатите парижки шумове вероятно няма да заглъхнат скоро. Недалеч от Rue d'Avron се намира Place de la Nation, исторически площад, който редовно се използва за политически демонстрации в Париж. Независимо от звуковия радар, инсталиран наблизо, местните предполагат, че заветната френска традиция на шумни демонстрации ще остане непокътната.