Почти осем седмици след като Владимир Путин изпрати войски в Украйна, с нарастващи военни загуби и Русия, изправена пред безпрецедентна международна изолация, малък, но нарастващ брой висши служители в Кремъл тихо поставят под въпрос решението му да започне война, пише Bloomberg.
Редиците на критиците по върховете на властта остават ограничени и се разпростират на високи постове в правителството и държавния бизнес. Според десет души на ръководни постове, с които Bloomberg се е свързал и са пряко запознати със ситуацията, инвазията е била катастрофална грешка, която ще върне страната назад с години. Всички те говорят при условие за анонимност, тъй като се страхуват от репресии, ако коментират публично.
Засега тези хора не виждат никакъв шанс руският президент да промени курса си, нито пък перспектива за каквото и да било противопоставяне у дома. И разчита все повече на стесняващ се кръг от твърдолинейни съветници, Путин отхвърля опитите на други официални лица да го предупредят за разрушителната икономическа и политическа цена, казват те.
Някои от тях заявиха, че все повече споделят опасенията на служители на американското разузнаване, че Путин може да прибегне до ограничено използване на ядрени оръжия, ако се сблъска с неуспех в кампанията, която смята за своя историческа мисия.
Със сигурност подкрепата за войната на Путин остава дълбока в голяма част от руския елит, като много вътрешни хора прегръщат публично и насаме разказа на Кремъл, че конфликтът със Запада е неизбежен и че икономиката ще се адаптира към мащабните санкции, наложени от САЩ и техните съюзници. И обществената подкрепа остава силна, тъй като първоначалният шок и смущенията от санкциите отстъпиха място на един вид сюрреалистична стабилност в Русия.
Въпреки това все повече високопоставени вътрешни лица смятат, че ангажиментът на Путин да продължи инвазията ще обрече Русия на години на изолация и засилено напрежение, което ще доведе до осакатяване на икономиката ѝ, компрометиране на сигурността ѝ и намаляване на глобалното ѝ влияние. Няколко бизнес магнати направиха завоалирани изявления, в които поставиха под въпрос стратегията на Кремъл, но много влиятелни играчи се страхуват от все по-широкото потискане на инакомислието, за да изразят публично опасенията си.
Скептиците бяха изненадани от бързината и мащаба на реакцията на САЩ и техните съюзници, като санкциите замразиха половината от резервите на централната банка на стойност 640 млрд. долара, а чуждестранните компании се отказаха от десетилетни инвестиции и прекратиха дейността си почти за една нощ, както и от постоянно разширяващата се военна подкрепа за Киев, която помага на силите му да спират руското настъпление.
Високопоставени служители са се опитали да обяснят на президента, че икономическото въздействие на санкциите ще бъде опустошително и ще заличи двете десетилетия на растеж и по-висок жизнен стандарт, които Путин осигури по време на управлението си, твърдят запознати със ситуацията.
Путин отхвърлил предупрежденията, като казал, че макар Русия да ще плати огромна цена, Западът не му е оставил друга алтернатива, освен да води война, твърдят хората. Публично Путин казва, че "икономическият блицкриг" се е провалил и икономиката ще се адаптира.
Президентът остава уверен, че обществеността е зад него, а руснаците са готови да понесат години на жертви в името на визията му за национално величие, казват те.
С помощта на строгия контрол върху капиталите рублата възстанови по-голямата част от първоначалните си загуби и макар че инфлацията скочи, засега икономическите сътресения остават сравнително ограничени.
Путин е твърдо решен да продължи борбата, въпреки че Кремъл трябваше да намали амбициите си от бързо и мащабно превземане на голяма част от страната до изтощителна битка за района на Донбас в източната част на страната. Според това мнение, ако се задоволи с по-малко, Русия ще бъде безнадеждно уязвима и слаба пред заплахата, която се вижда от САЩ и техните съюзници.
Според двама от съгласилите се да коментират руски държавни служители през седмиците след началото на инвазията кръгът от съветници и контакти на Путин се е стеснил още повече от ограничената група хардлайнери, с които той редовно се е консултирал преди това. Решението за нахлуване е взето от Путин и само шепа приближени, включително министъра на отбраната Сергей Шойгу, началника на Генералния щаб Валерий Герасимов и Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия.
Външният министър Сергей Лавров не даде директен отговор на многократните въпроси дали Русия може да използва ядрено оръжие в Украйна в интервю, публикувано във вторник.
Критиците все още не виждат признаци, че Путин да е готов да обмисли съкращаване на инвазията предвид загубите или да направи сериозни отстъпки, необходими за постигане на примирие. Като се има предвид пълното му господство в политическата система, алтернативните възгледи се прокарват само в частен план.
Ограничената информация е допринесла за грешната преценка на Кремъл в първите дни на офанзивата, който е заложил на по-широка подкрепа сред украинските войски и официални лица, както и на по-бърз военен напредък, твърдят запознати. Руският лидер също така е подценил украинския си колега, като първоначално го е възприел като слаб.
Роман Абрамович, милиардерът, който помогна за посредничеството в неуспешните засега мирни преговори, е трябвало да разколебае Путин в убеждението му, че украинският президент Володимир Зеленски, бивш комедиен актьор, ще избяга от страната след началото на инвазията, твърдят запознати с разговорите.
Според Андрей Солдатов, експерт по руските служби за сигурност, нараства разочарованието от досегашния неуспех на инвазията в редиците на основния наследник на КГБ, Федералната служба за сигурност. Според запознати служителите там са очаквали, че боевете ще продължат не повече от няколко седмици.
Досега само един високопоставен служител е скъсал публично с Кремъл заради инвазията: Анатолий Чубайс, непопулярният архитект на приватизацията през 90-те години на миналия век и пратеник на Кремъл по въпросите на климата. Той напусна страната, а Путин го отстрани от поста му.
На други, които искаха да напуснат, включително на шефа на централната банка Елвира Набиулина, беше казано, че трябва да останат, за да помогнат за справянето с икономическите последици, твърдят запознати. Някои по-нископоставени служители са поискали да бъдат преместени на работа, която не е свързана с разработването на политики.
Високопоставени служители са заклеймили напусналите страната като "предатели".
Някои от бизнес магнатите, на много от които са конфискувани яхти, имоти и други активи по силата на санкциите, наложени от САЩ и техните съюзници, разкритикуваха войната, без обаче да споменават Путин.
Олигархът Олег Дерипаска нарече войната "лудост" в края на март, като заяви, че тя е можела да приключи "преди три седмици чрез разумни преговори". Той предупреди, че боевете могат да продължат "още няколко години".
Някои представители на елита настояват за още по-твърда линия. След като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков защити известен телевизионен водещ, който напусна страната в дните след инвазията, чеченският силовак Рамзан Кадиров - чиито войски се сражават в Украйна - го упрекна в недостатъчен патриотизъм.
"Путин изгради режима си главно върху подклаждането на обществена подкрепа, което му даде възможност да контролира елита", каза Татяна Становая от политическия консултант R.Politik.
"Няма място за разногласия или дискусии, всички трябва просто да се справят и да изпълняват заповедите на президента и докато Путин държи ситуацията под контрол, хората ще го следват."