Пет дебата за инфлацията, които ще диктуват правилата през 2022

Цените се увеличават с най-бързи темпове от десетилетия насам, но не сме водили дебат за инфлацията. Вместо това провеждаме пет. Може би ще се справим по-добре с осмислянето на проблемите, ако направим разлика между тях. Това пише в рубриката Bloomberg Opinion анализаторът Рамеш Понуру. 

Първият дебат се отнася до размера на настоящата инфлация: колко дълго ще продължи и колко висока ще бъде тя.

Дебатът започна миналата пролет, когато някои икономисти алармираха, че е възможно да се стигне до най-високата инфлация от цяло поколение насам. Други твърдяха първо, че инфлацията ще остане слаба, а след това, че тя ще се окаже "преходна". Сега тя остава висока достатъчно дълго, за да може председателят на Федералния резерв Джером Пауъл да пенсионира този термин.

Доколко тази инфлация е вредна, предизвика втори дебат. Оптимистите твърдят, че тя ще помогне на много, може би дори на повечето американци, защото позволява на кредитополучателите да изплащат заемите си с обезценени долари. Песимистите, които имат на своя страна обществеността, подчертаха, че реалната стойност на заплатите е спаднала през последната година.

Дебат номер три се отнася до това какво стои зад инфлацията. Някои политици и общественици посочват корпоративната алчност и нарастващата концентрация на бизнеса. Но тези твърдения не са обяснение. Концентрацията на бизнеса не е спадала в продължение на четири десетилетия, като се започне от 80-те години на миналия век, а сега "внезапно" се е повишила през миналата година. Трудно е и да се повярва, че алчността е следвала този модел. По-сериозният спор се отнася до това, доколко смущенията, произтичащи от Covid-19, са предизвикали по-високи цени и доколко свръхстимулирането на икономиката. С други думи, каква част от проблема се дължи на "предлагането" и каква на "търсенето"?

Този дебат бързо води до четвъртия: Какво трябва да направим, за да се преборим с инфлацията? Сред предлаганите решения са:

• забавяне на изкупуването на активи от Фед,
• повишаване на лихвените проценти,
• намаляване на регулациите за справяне с недостига,
• ограничаване на федералните разходи и
• налагане на ценови контрол (това е любимото решение на привържениците на теорията за корпоративната алчност).

Оттук преминаваме към петия въпрос: Доколко за това е виновен президентът Джо Байдън? Разделителните линии по този въпрос са ясни. 

Всички тези дебати очевидно са свързани. Оценката на вредата от инфлацията например зависи от това какво я причинява: Не бива да се очаква, че инфлацията, предизвикана от предлагането, ще помогне на кредитополучателите и че Фед лесно ще й противодейства. Но смесването на тези въпроси може да доведе до грешки.

Поддръжниците на Байдън понякога изтъкват смущенията във веригата на предлагането като начин да отрекат, че инфлацията е по негова вина. Неговите опоненти често предпочитат да поставят акцента върху разхлабената фискална политика, което прави вината му ясна. Но този начин на разглеждане на проблемите е просто бразда, в която сме попаднали.

Сегашната инфлация може да бъде до голяма степен проблем на предлагането и същевременно проблем, за чието решаване Байдън би трябвало да направи повече. Отмяната на Закона "Джонс", който оскъпява превоза на стоки, би била едно начало, а премахването му е изцяло в правомощията на президента.

Управлението на разходите от страна на Байдън не е само въпрос на потребление. Когато критиците казват, че парите за помощи по програмата Covid са улеснили хората да избягват да работят, те говорят за ефекта на предлагането.

"Когато казвам, че "ние" трябва да разграничаваме въпросите, повдигнати от тази инфлация, в голяма степен включвам и себе си. Миналата пролет бях скептичен към аргумента, че фискалната и паричната политика са опасно разхлабени по начин, който заплашва с висока инфлация", подчертава Рамеш Понуру.

Предишните прогнози в тази насока, като тези, направени след голямата рецесия преди десетилетие, не се сбъднаха. Скоростта, с която парите сменят собствениците си, остана ниска. Пазарните очаквания за инфлацията през следващите пет до десет години останаха близо до или под целта на Фед.

"Все още поддържам по-голямата част от това, което написах тогава", казва анализаторът. "В края на годината паричната политика изглежда съвсем малко по-хлабава, ако се съди по разминаването между действителните равнища на разходите в цялата икономика и техните очаквани нива".

"Грешах обаче, като смятах, че поради това не трябва да се тревожим за инфлацията. ("Спрете да се тревожите за инфлацията" беше заглавието на статия, която написах в съавторство през февруари.)  Предупрежденията за инфлацията, които оспорвах, не се спираха на веригите за доставки, така че и аз не го направих. Но недостигът на доставки се оказа от решаващо значение - и то по-траен, отколкото първоначално предположих".

Бихме допуснали обратната грешка, ако приемем, че тъй като инфлационните ястреби са били прави по отношение на първите два дебата, те имат право и на всичко останало. Досега страховете, че повишените инфлационни очаквания ще заживеят свой собствен живот, не са се сбъднали: Пазарите на облигации все още оценяват инфлацията на близо 2% през следващото десетилетие.

"Ако имаме късмет - а след като подценихме инфлацията през 2021 г., това уточнение е важно - след една година всички тези дебати ще изглеждат по-малко важни", казва Рамеш Понуру от Bloomberg LP.