Балканският път на коприната

Китай реализира нов модел на глобално управление и ключов елемент за реализирането му инициативата „Един пояс, един път“

12:23 | 23 юни 2021
Балканският път на коприната

Инициативата „Икономически пояс по пътя на коприната“ и „Морски път на коприната“ наричана накратко „Един пояс, един път“ е най-значимата инвестиционна стратегия на Китай за икономически растеж. Същевременно една от преследваните политически цели е да се увеличи влиянието на Китай в глобален план, включително в ЕС и върху отделните държави членки на Съюза, като и тези извън него.

„Един пояс, един път“ насърчава геостратегическите амбиции на Китай за експанзия в световен мащаб чрез поддържане на растежа на вътрешния пазар, развитие на регионалната и глобалната свързаност, въвеждане на китайски стандарти в по-слабо развитите държави и по-нататъшно улесняване на търговията между пазарите по инициативата.

 

 

Официално прокламираната цел на проекта е да съедини Европа и Азия с помощта на единен транспортен коридор. В действителност пътят включва множество успоредни участъци и всяка заинтересована от този проект държава го вижда по-своему.

Балканите винаги са били територия на сблъсък между големите геополитически играчи заради геостратегическото местоположение на полуострова, който се явява връзка между Изтока и Запада. Традиционно през ХІХ и ХХ век основните сили, които преплитат интересите си в региона са държавите от Западна Европа и САЩ от една страна и Русия(СССР) от друга. От началото на ХХІ век в глобалната международна система се появи нова геополитическа сила в лицето на Китай, който за последните двадесет години успя да увеличи неимоверно своето политическо и икономическо влияние и тежест в глобален план.

Това стана особено видимо, когато през 2013 г. китайският президент Си Дзинпин обяви официално началото на реализирането на широкомащабен геоикономически и геополитически проект станал популярен като „Нов Велик път на коприната“.

Всъщност Китай разработва своя концепция за нов модел на глобално управление, като един от начините за неговото постигане според китайското ръководство е именно реализирането на инициативата „Един пояс, един път“. Инициативата започва в Китай, пресича Централна, Източна, Южна и Западна Азия и достига Европейската икономическа зона. Според китайското правителство „Един пояс, един път“ трябва да обхване общо 65 държави, произвеждащи близо 55% от глобалния БВП, на територията на които се намират около 75% от световните енергийни резерви, с население от близо 4,5 млрд. души население, което представлява около 70% от населението на света.

Амбициозната идея на „Новия път на коприната“ цели изграждането на мащабна транспортна инфраструктура – автомагистрали, тръбопроводи за пренос на енергоносители, летища, пристанища, високоскоростна железопътна инфраструктура и телекомуникационна мрежа, които да засилят търговското, икономическо, финансово и културно сътрудничество между евразийските страни. Приоритетни области за инициативата „Един пояс, един път“ са инвестициите в цифровата икономика и обусловеното от иновациите развитие.

Освен търговско-икономически, проекта има и чисто геополитически измерения, свързани с глобалното противопоставяне между САЩ и КНР.

Регионът на Балканите се явява ключов за успеха на инициативата „Един пояс, един път“. Той е междинна зона – транспортен възел, в който пътищата на Икономическия пояс и Пътят на коприната се пресичат в неговите наземни продължения – жп трасета към Морския път на коприната, тръгващи от пристанищата в Бар в Черна Гора и Пирея в Гърция, съответно на Адриатическо и Средиземно море.

Не случайно една от първите сериозни инфраструктурни инвестиции на Китай в региона беше осъществена в Гърция, когато още през 2009 година китайският концерн Коско (China Ocean Shipping Company - COSCO) инвестира над 650 милиона евро, за да вземе на концесия пристанището в Пирея. А през 2016 година Китай вложи още 280 милиона евро, за да откупи мажоритарния дял от пристанището. Инвестицията се оказа успешна и Пирея днес вече влиза в топ 10 на европейските пристанища с най-голям оборот. Оттук минават трасетата, които трябва да свържат Китай и Азия като цяло с Европа – основната стратегическа цел на „Един пояс, един път“ и по-специално – надеждна и бърза логистична връзка с развитите страни от Западна Европа – най-големият търговски партньор на Китай. Китайското правителство гледа на пристанище Пирея в Гърция като на основна входна точка за китайския износ за Южна, Източна и Централна Европа, както и на ключов център за морския транспорт в Средиземно море и по неговите брегове. Проектът за пристанище Пирея включва и изграждането на „Китайско-европейския експресен маршрут земя-море“ (China-Europe Land-Sea Express Route”). Маршрутът включва високоскоростна железница, която тръгва от пристанище Пирея и върви на север през Скопие и Белград до Будапеща. Този "балкански железопътен коридор" трябва да съкрати времето за доставка на китайски стоки в Централна Европа от два месеца на една-две седмици. Така "Балканският път на коприната" може да се окаже най-важния транспортен маршрут за азиатските стоки, транспортирани към ЦИЕ.

За стратегическата важност на Централна и Източна Европа и в частност на Балканите с оглед на цялостната реализация на инициативата „Един пояс, един път“ говори фактът, че Китай разполага със свой отделен механизъм за партньорство с този регион. Става въпрос за рамката на сътрудничество между 16 страни (вече 17 плюс Гърция) от Централна, Източна и Югоизточна Европа и Китай. Страни-членки са Китай, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Албания, Северна Македония. През 2019 г. към формата се присъедини и Гърция. Тук трябва да кажем, че на 22 май 2021 г. Литва обяви оттеглянето си от този механизъм за сътрудничество.

Това е една доста разнородна структура – в нея има страни от ЕС и страни извън ЕС. Тази рамка е основана в Будапеща през 2012 г. Чрез това сътрудничество КНР реализира различни свои планове в рамките на ЕС и извън него. Факт е, че Пекин не обособява и изолира отношенията с Балканите в отделен проект. Механизмът „17+1” е общият формат на взаимодействието на КНР със страните от Източна Европа. Трябва обаче да се подчертае, че паралелно Пекин развива двустранните сътрудничества поотделно с тези страни. Стратегическа цел на Китай е да засили икономическото си присъствие в държави, които в близко бъдеще евентуално ще се присъединят към ЕС. Поне засега изглежда,  че за КНР са важни не сами по себе си отношенията с балканските страни, а близостта им до ЕС.

В същото време на Балканите липсват достатъчно капитали за покриване на собствените промишлени потребности и регионът продължава да е силно зависим от чуждестранните инвестиции. В тези условия сравнително ниските лихви и дългосрочният характер на китайските кредити изглеждат привлекателни, предвид ограничения достъп на балканските държави, които не са членки на ЕС, до международните финансови ресурси и фондовете на Съюза. Освен това, китайските инвестиции не се обвързват с провеждането на някакви вътрешни реформи, което изгодно ги отличава от предложенията на Световната банка, МВФ и т.н.

Някои западни експерти смятат, че мащабните китайски инвестиции преследват единствената цел да ускорят и опростят пътя на китайската продукция към ЕС, както и да изместят част от производството на китайските компании по-близо до границите на Съюза.

По данни на Института за икономика и международни отношения” (ИИМО) на първо място по китайски инвестиции в региона е Сърбия, следвана плътно от Гърция. Основната част на китайските инвестиции на Балканите са cвъpзaни c изгpaждaнeтo нa инфpacтpyĸтypa в eнepгийния и тpaнcпopтния ceĸтop. Отново според анализите на ИИМО 53 % oт вcичĸи ĸитaйcĸи инвестиции на Балканите ca в Сърбия. 56% oт ĸитaйcĸитe инвecтиции в cтpoитeлния ceĸтop в Цeнтpaлнa, Изтoчнa и Югoизтoчнa Eвpoпa са привлечени също от Cъpбия (1,8 млpд. зa жп. линията Бyдaпeщa-Бeлгpaд).

Разпределението на Китайските инвестиции на Балканите зa пepиoдa 2013 – 2019 г. в отделните държави показва следната картина:

Paзпpeдeлeниeтo пo ceĸтopи пoĸaзвa, чe пpиopитeтнa e тpaнcпopтнaтa инфpacтpyĸтypa.

Сред по-важните пpoeĸти в eнepгeтиĸaтa са въглищнa eлeĸтpoцeнтpaлa в Tyзлa, Бocнa и Xepцeгoвинa (зaeм oт нaд 600 млн. eвpo) и закупуването от китайски консорциум на нaй-гoлeмия мeтaлypгичeн зaвoд в Cъpбия (Жeлeзapa Cмeдepeвo) за 46 млн. eвpo.

Засилването на икономическото и политическото присъствие на Китай в региона на ЦИЕ и в частност на Балканите предизвиква ответни действия от страна на САЩ. Това става категорично видимо при развитието на лансираната през 2016 г. американска Инициатива „Три морета“ в която влизат 12 държави между Адриатическо, Черно и Балтийско море, които участват и в Инициативата „17+1“. Въпреки, че привидно двете Инициативи преследват сходни цели в областта на инфраструктурното и социално-икономическо сътрудничество в региона на Източна Европа, за всичко е ясно, че става въпрос за проекти с ясни стратегически, геополитически измерения, които са функция от глобалното противопоставяне между Китай и САЩ.