От Искрен Иванов
В продължение на половин година светът гледаше на войната в Украйна като на конфликт, който разкри намеренията на Русия да възстанови влиянието си в страните от бившия социалистически блок. За САЩ случващото се не бе изненада, тъй като още през 2019 американското разузнаване разиграваше сценарий и създаде няколко ролеви игри, които имаха за цел да тестват, как трябва да действа Вашингтон в случай на руска инвазия в Източна Европа.
Европейският съюз, обаче, остана шокиран от решението на Владимир Путин да започне „специална военна операция“ в Украйна. Не по-малко изненадан беше Китай, който видя опасност в случващото се, тъй като евентуален провал на Русия би дал на Тайван самочувствието да обяви независимост. И все пак, за шест месеца световните лидери не успяха да предприемат достатъчно решителни стъпки, за да спрат войната - най-вече поради рационалният страх от ядрена ескалация. Пред всеки един от тях с пълна сила стоеше дилемата, на която всеки международен анализатор търси отговор: как ще приключи войната в Украйна?
За да разшифроваме края на конфликта, преди всичко трябва да си дадем сметка, че битката за Украйна отговаря на понятието “security dilemma” (дилема на сигурността), чиито корени датират някъде в 1950 година, когато Джон Херц – професор в Градския колеж на Ню Йорк – лансира теорията си за международната сигурност. Дефиницията на Херц гласи, че когато една група от хора се чувства застрашена, тя взема мерки, за да се защити и по този начин провокира реакция от друга група хора. В своят книга „Политически реализъм и политически идеализъм“, професорът пояснява, че дилемата на сигурността е приложима както към междучовешките, така и към междудържавните отношения като дава пример с Втората световна война и Наполеоновите войни. Три десетилетия по-късно един от основателите на съвременния неореализъм – професор Робърт Джървис - допълва теорията на Херц като пояснява, че когато държавите се намират в ситуация, която може да се дефинира като „дилема на сигурността“, те попадат в геополитическа игра, чиито резултат може да бъде изчислен с помощта на друга две теории – „Дилемата на затворника“ (Prisoner’s dilemma) и „Ловът на елени“ (Stag Hunt).
Според Джървис основните променливи, които трябва да бъдат отчетени в уравненията на играта са: психологическите нагласи на лидерите, склонността и готовността им да си сътрудничат, готовността им да жертват ресурси и способността им рационално да преценят каква е цената, която биха платили за действията си. Нещо повече, авторът поставя акцент върху това кой има обективното преимущество в конфликта и кои действия на актьорите в конфликта преобладават – нападателните или отбранителните. Този модел би ни помогнал да предвидим (ако не със сигурност, то с голяма вероятност) изхода от войната в Украйна. Нека първо съставим уравнението.
По отношение на първата променлива нещата изглеждат ясни. Путин става все по-нерационален в действията си и някои експерти дори предполагат, че ако Москва бъде притисната до стената, лидерът й може да прибегне до употреба на оръжия за масово унищожение. Този дебат е особено актуален в САЩ, където няколко военни експерти се изказаха в полза на това твърдение. Въпреки медийното затъмнение, британското разузнаване на няколко пъти сподели информация, че в Русия започва да се формира опозиция, която в един момент може да се опита да събори Путин. Доколкото тези опити ще се увенчаят с успех е твърде спорно да се прогнозира. И все пак, самото усещане за несигурност прави руския президент все по-нерационален в решенията си.
За Зеленски, войната е въпрос на оцеляване. След всичко, което Украйна преживя досега, украинците формираха нагласи, които ги представят в лицето на останалия свят като хора, които се борят не просто за страната си, но и за цяла Европа. Европейските лидери все още се въздържат от категорични съждения в тази посока, но в Америка общественото мнение недвусмислено потвърждава украинската теза. Трудно би могло да си представим какво бил направил Зеленски, ако е притиснат до стената от Путин. На този етап можем да заключим, че контраофанзивата на Украйна и доставките на ракетните установки HIMARS му дават самочувствието да настоява Русия да бъде обявена за държава – терорист.
Също толкова ясна е ситуацията и при втората променлива. Русия и Украйна нямат никакво намерение да преговарят - дори и чрез посредник. Друг е въпросът, че такъв ще се намери много трудно. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опита да изиграе тази роля, но за руснаците това беше неприемливо, тъй като Турция е страна – членка на НАТО, а медиаторът в един спор винаги трябва да е безпристрастен. За Русия, Турция е последната останала „вратичка“ към диалога с НАТО. За Украйна и Запада, Ердоган е канал за въздействие върху Путин.
Израел имаше възможността да бъде посредник между двете воюващи страни, но това се промени след антисемитските изказвания на Лавров за еврейския произход на Хитлер. В Йерусалим са изключително чувствителни на тази тема и въпреки опитите на израелските правителства да поддържат добри отношения и с двете страни, Русия загуби образа си на приятел. Така че обективно погледнато, няма как Москва и Киев да седнат на една маса, ако няма диалог между САЩ и Русия.
Украйна доказа, че е готова да жертва каквото е необходимо, за да победи Русия и да стане пълноправен член на ЕС и НАТО. Доказателство за това е политиката на Зеленски да забрани на младите украинци, които отговарят на изискванията за военна служба, да напускат страната. Мобилизацията на огромни ресурси и човешка сила от страна на Русия е добре позната военна стратегия от нейната история. Факт е обаче, че в първата фаза на военната кампания, тази стратегия беше изключително дезорганизирана, което коства на Путин превземането на Киев – нещо, което можеше да се случи, ако Кремъл се беше възползвал от първоначалното предимство на „блицкрига“. За руския президент ресурсите едва ли имат значение, тъй като Москва винаги се е гордеела с това, че териториите й покриват цялата Менделеева таблица. Но след като САЩ и ЕС застанаха твърдо зад Украйна и докато това е така, въпрос на време е Путин да осъзнае, че твърдата сила на Русия ще започне да омеква към политика на газов шантаж.
Това ни отвежда до последната променлива в играта – дали Русия и Украйна осъзнават каква е цената, която ще трябва да платят, ако решат да се борят до пълна победа. За Путин, поражението във войната би било неговият край, тъй като руснаците едва ли ще простят на президента си, ако загуби срещу една от бившите съветски републики. Дори и да не бъде свален, руският президент ще бъде принуден да се оттегли. За Зеленски поражението е равнозначно на (както той сам го нарече) „заробване“. Украйна никога повече няма да се възстанови от войната, а членството й в ЕС и НАТО ще остане само мечта. Ако обаче Киев спечели, украинците ще докажат, че те са истинските наследници на Киевската Рус, а Москва ще претърпи най-голямото си унижение от Брест-Литовския мирен договор насам.
След като изяснихме променливите, нека погледнем как би изглеждала дилемата на сигурността в рамките на това уравнение. Тъй като Русия и Украйна постоянно си разменят инициатива кой да напада и кой да се отбранява, се оформят четири сценария.
При първия сценарии лидерите на двете страни ще станат неспособни рационално да разграничават нападение от отбрана, което ще доведе до включването на трети страни в конфликта. САЩ биха могли да напомнят на Зеленски, че една евентуална атака над руска територия би могла да обърне хода на събитията, а Китай биха спрели кранчето на Русия, ако видят, че Путин е готов да използва тактическо ядрено оръжие. За жалост този сценарий е най-неблагоприятен, тъй като може да доведе света до ядрена катастрофа.
При втория сценарий Путин и Зеленски отново биха изгубили рационална преценка за своите действия, но този път една от двете страни би преминала от нападение в отбрана. Това би се случило, ако една от страните си даде ясна сметка, че мирът е приоритет за нея пред войната. С други думи, тук вероятността войната да завърши с победител е много голяма. Ако Украйна запази темпа си на контранастъпление, тя би могла да си отвоюва загубените територии до края на 2022. Критични за това ще бъдат зимните месеци, тъй като Русия би могла да ги използва, за да обърне хода на събитията. А както казахме, една руска победа в този конфликт ще коства прекалено много не само на Украйна, но и на Запада.
Третият сценарий включва една рационална Украйна и една Русия, чиито лидер се е върнал обратно към рационалното мислене. Това е най-благоприятният сценарий, но докато Путин управлява в Кремъл, той едва ли ще се осъществи. В този случай би се стигнало до пълно изчерпване на дилемата, която противопоставя двете страни. Украйна би се устремила към членство в ЕС, а Русия ще има избор – или да се интегрира в европейската система за сигурност, или да влезе в единен блок с Китай. На този етап обаче третият сценарий изглежда като мечтана илюзия.
Четвъртият сценарий ще бъде най-тежък за международната общност, но на този етап той изглежда и най-вероятен – продължителен военен конфликт, при който двете страни си разменят ролите на „нападател“ и „защитник.“ Някои американски анализатори са склонни да вярват, че Украйна може да се превърне в своеобразен Афганистан за Русия. И все пак, ако Америка реши да даде на Украйна ракетни установки с по-широк обхват на таргетиране, четвъртият сценарий ще се трансформира във втория, където Киев може да излезе победител от войната. Колкото по-продължителен е конфликтът, толкова вероятността от ядрена катастрофа става все по-малка.
В заключение, едва ли бихме могли да даде еднозначен отговор кой от тези сценарий ще се реализира. Две нещата обаче са сигурни. Първо, ако Русия бъде победена, тя ще трябва да избира. Ако Москва иска да се върне обратно в Европа и да бъде отново част от системата за сигурност след края на Студената война това минава през нейното разоръжаване. Точно поради този факт, Кремъл ще воюва до последно. Ако все пак руснаците загубят и решат, че ще се възстановява в рамките на икономически блок с Китай, това ще им коства както финансовият, така и военно-стратегическият суверенитет. Обратно, шокираща победа за Русия в Украйна би довела до конфликт с НАТО и Трета световна война. А както знаем, тази война не би била никаква друга освен ядрена.
