Десният кръстоносен поход за наказване на социалните медийни компании за предполагаема дискриминация спрямо консервативните си потребители достига до голяма преломна точка, като Върховният съд на САЩ преценява дали да блокира временно закон на Тексас, регулиращ как компаниите могат да модерират съдържанието на техните услуги. Ако в крайна сметка бъде остоян, законът ще представлява фундаментална промяна в начина, по който правната система на САЩ тълкува Първата поправка. Това също така ще пренапише правилата на съвременния интернет.
Правната битка възниква от засилващия се спор за ролята на технологиите в американския политически и културен живот. Миналата година законодателите в Тексас и Флорида приеха подобни законопроекти, в опити да ограничат възможността на уеб услугите да забраняват на потребителите или да премахват съдържание, което според тях нарушава техните стандарти, заявявайки, че компаниите прилагат правилата си несправедливо.
В исторически план правото на частните компании да действат по този начин не е поставяно под въпрос. Въпреки че Първата поправка забранява цензурата от страна на правителството, тя не ограничава действията на частните компании. Всъщност правото на вестници, издателства на книги и други медии да решават какво да разпространяват – или да не разпространяват – обикновено се счита за критичен аспект на закона за свободата на словото.
Интернет компаниите имат допълнителна защита, за вземане на решения за модериране на съдържание съгласно раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникацията от 1996г., който ги предпазва от съдебни дела, свързани с генерирано от потребители съдържание, дори ако вземат редакционни решения за това какви видове публикации разрешават.
Много правни експерти отхвърлиха законите като достойни за подигравка и несериозни по времето, когато бяха приети. Съдът блокира закона на Флорида, известен като SB 7072, почти веднага и така на 23 май 11-ти Окръжен Апелативният съд на САЩ единодушно потвърди основните части от по-ранното решение.
Законът на Тексас, обикновено наричан HB 20, е по същество подобен. Това изисква от социалните медийни платформи с най-малко 50 милиона потребители да изготвят редовни отчети за съдържанието, което са премахнали, да създават система за жалби, да разкриват своите процедури за регулиране на съдържанието и да се въздържат от премахване на публикации, защото предават определена гледна точка. Но HB 20 се справи по-добре в съда. След като районен съд го блокира, 5-ти окръжен апелативен съд издаде неподписано решение на 11 май, позволяващо законът да влезе в сила, докато съдът разисква, без да предлага конкретна обосновка.
Противниците на този закон незабавно обжалваха решението на Тексас пред Върховния съд на САЩ, като поискаха от него да възстанови спешния престой до пълното решение от 5-ти окръг. Върховният съд е по-вероятно да разглежда дела, когато има разделение между по-ниските съдилища, което означава, че целият въпрос може скоро да се окаже пред съдиите.
Ако това се случи, аргументът на Тексас може да има поне един поддръжник във върховния съд. Миналата година съдията Кларънс Томас написа, че по-висшите съдилища могат да поддържат щатски или федерален закон, който ограничава правото на платформите на социалните медии да премахват съдържание от своите системи въз основа на политически гледни точки, ако мерките третират платформите като общи носители или места за обществено настаняване. Законодателите биха могли да използват мащаба и публичния характер на сайтовете за социални медии, за да оправдаят новите правила за модериране, подобно на начина, по който Законът за телекомуникациите от 1996г. не позволява на телефонните компании да блокират конкретни хора от телефонните услуги, твърди Томас. (Съпругата му подкрепи усилията за отмяна на изборите през 2020г., предмет в основата на спора относно обработката на дезинформация с политически натоварвания).
„Мисля, че тези законопроекти водят до битка за душата на интернет“, казва Ерик Голдман, професор по право в университета Санта Клара. „Честно казано вярвам, че това законодателство ще определи какъв вид интернет ще имаме“.
Голдман казва, че HB 20 ще направи бизнес модела на сайтове, които разчитат на генерирано от потребителите съдържание, несъстоятелен. Той и други критици на закона на Тексас казват също, че е написан толкова обширно, че ще затрудни компаниите за социални медии да модерират екстремно съдържание като реч на омразата, координирани кампании за дезинформация и насилствена реторика, нито едно от които не може да бъде ограничено от правителството съгласно Първата поправка. Законът „лишава частните онлайн компании от правото им на реч, забранява им да вземат конституционно защитени редакционни решения и ги принуждава да публикуват и популяризират нежелано съдържание“, казва Крис Марчиз, съветник на „Нетчойс“, ищец по делото в Тексас.
На по-прозаично ниво бизнес кръговете се притесняват, че рекламодателите ще се отдръпнат, ако нямат увереност, че маркетингът им няма да се появи заедно със съдържание, което смятат за обидно.
Поддръжниците на законите твърдят, че компаниите за социални медии не се вписват точно в категорията на чисто частни участници, сравнявайки ги с комунални услуги като телефонни или железопътни компании, или с обществените площади, които някога са били домакин на големите дебати на американската ерудиция. „Компаниите на социалните медии са като моста, за който трябва да платиш, за да преминеш. Те са единственото, с което си струва да се занимаваш“ казва Брайън Хюз, сенатор от щата Тексас, който е съфинансьор на HB 20. „Никой не би толерирал телефонна компания, която ви отказва услуга въз основа на вашата политика, и никой в Америка не би търпял кабелна телевизионна компания, която ви прекъсва поради вашата религия. Филип Хамбургер, професор по право в Колумбия, който подаде заявка за безпристрастен съветник във Върховния съд в подкрепа на закона на Тексас, също твърди, че една държава може да прилага общи правила за оператора към компаниите за социални медии и следователно HB 20 преминава по конституционен тест.
11-ти окръжен съд изрично отхвърли аргумента за общ превозвач. В решението му се твърди, че компаниите в социалните медии традиционно са упражнявали редакционна преценка по начин, който показва, че не са действали като обикновени носители в миналото и че правителството не може просто да им присвои етикета, за да посрещне собствените си цели. „Нито законът, нито логиката признават правителствения орган да лиши дадено юридическо лице от правата му според Първата поправка само чрез етикетирането му като общ превозвач“, пише съдът.
Но има и усещането, че настоящите приложения на Първата поправка се борят да се задържат в ерата на социалните медии. В есе от 18 май на уебсайта на Колумбийския институт относно първата поправка, Евелин Дуек и Женевиев Лакиер пишат, че Първата поправка е „бъркотия от противоречия и неясноти“ и че настоящите дебати около социалните медии често се основават на погрешни предположения за това как работи.
В крайна сметка Върховният съд ще трябва да изясни въпроса, пишат те. „Съществуващите прецеденти няма, и не могат, да определят какво ще реши Съдът тогава. Това, което ще реши въпроса, ще бъде политиката на момента и преобладаващото политическо и културно разбиране за „свободата на словото“.
Но съществува ли такова разбиране? Според проучване на „Пю Рисърч“ от 2020г., 69% от републиканците или безпристрастните към партии смятат, че технологичните компании предпочитат либералите пред консерваторите, докато само 25% от демократите или независимите демократи са съгласни. (Леко мнозинство от последната група каза, че компаниите са безпристрастни по отношение на политическата идеология.)
Към този момент има по малко любов към Силиконовата долина от двете страни на политическото разделение, а барабаненето стана по-силно за новите регулации за големите технологични компании. Но различните диагнози доведоха до партизанско разделение на политическите приоритети. Докато демократите са се фокусирали до голяма степен върху проблемите на пазарната мощ, дезинформацията и неприкосновеността на личния живот, много републиканци са най-загрижени за това, което според тях е партизанското пристрастие към модерирането на съдържанието във Facebook, YouTube, Twitter и други социални медийни мрежи. Когато става въпрос за определяне как политиката или културата на свободата на словото се вписват в тези различни убеждения, всяко преобладаващо разбиране ще бъде много трудно да се постигне.
В РЕЗЮМЕ: Държавните закони, насочени към политиките за модериране на компаниите за социални медии, биха могли да окажат голямо влияние върху начина, по който работи интернет, ако съдилищата ги защитят.
