fallback

Между украинската Сцила и руската Харибда

В политически план Анкара се опитва да балансира между двете Киев и Москва.

17:36 | 25 март 2022
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

 

От Мариян Карагьозов

Турция е една от страните в черноморския регион, за които войната в Украйна има най-сериозни последици в политически и икономически план. Анкара категорично осъди нападението и подкрепи териториалната цялост на Украйна (нейна константна позиция от 2014 г. насам) и същевременно се въздържа при гласуването в Съвета на Европа за замразяване на правата на Русия в организацията. Външният министър Мевлют Чавушоглу мотивира вота с „желанието за поддържане отворени  канали за диалог“ и че след прекратяване на правото на представителство руските граждани няма да могат да се обръщат към Европейския съд по правата на човека. Също така Турция е единствената европейска членка на НАТО, която не затвори небето си за Русия и недвусмислено заяви, че не обмисля въвеждането на санкции.

Турската позиция се дължи на факта, че в икономически план и Русия, и Украйна са нейни важни партньори На 3 февруари Реджеп Тайип Ердоган посети Киев и подписа споразумение за свободна търговия между Турция и Украйна, преговорите за което се водеха от около 12 години. Очаква се това да доведе до рязко увеличаване на стокообмена,  чиято стойност за миналата година бе $7,5 млрд. Споразумението ще влезе в сила от 1 януари 2023, ако бъде ратифицирано от парламентите на двете страни. Причината досега украинската страна да не го подпише се крие в опасенията, че то би могло да постави в неблагоприятна позиция украинските мелничари, производството на електрическо оборудване и двигатели, както  и оранжерийните производители, които ще се изправят пред сериозна турска конкуренция. Киев обаче подписа споразумението по необходимост, за да запази благосклонната позиция на Турция при конфликта с Русия.

В последните години Киев закупува бойни дронове „Байрактар“– гордостта на турската военна индустрия, както и турски корвети. Същевременно Украйна, която наследи от съветско време водещи предприятия от машиностроенето, тежката индустрия и авиопроизводството, изнася компоненти за турския ВПК. Сред тях са двигатели за дронове, хеликоптери и за реализиране на проекта за турски изтребители и танкове „Алтай“. Евентуалното разрушаването на производствените мощности, загубата на квалифицирана работна ръка или ако предприятията не са под контрола на украинското правителство би могло да има негативни последици за турската военна индустрия. Журналистът от „Хабертюрк“ (HaberTürk) Четинер Четин (Çetiner Çetin) отбелязва, че след падането на Харков Турция е изправена пред въпроса дали и къде ще намери нови доставчици на тези изделия.

В Украйна дъщерната компания на Тюрксел – Лайфсел, е третият по големина мобилен оператор с над 10 млн. абонати. Турски строителни компании като Догеш, Онур Иншаат и Лимак са спечелили поръчки за инфраструктурни обекти, сред които опериране на летища, изграждане на мостове, пътища, метрото в град Днипро и други на обща стойност около $3 млрд.

Стокооборотът между Русия и Турция за 2021 е на стойност около $35 млрд, от които турският износ е за около $6 млрд. Турция е вторият най-голям вносител на руски земеделски продукти след Китай. Русия (около 65%) и Украйна (около 15%) заедно съставляват приблизително около 80 на сто от турския внос на зърно на стойност от около $4 млрд. Турското министерство на земеделието уверява, че в страната не съществуват проблеми със зърното. Ако се наложи компенсиране на доставките, най-вероятно ще става дума за количествата от Украйна, но търсенето на други доставчици ще оскъпи продукта поради по-големите разстояния и транспортни разходи. Цените на пшеницата достигнаха рекорд от 2008 насам, а всяко тяхно покачване може да има тежки последици за Турция, където растящите цени на хляба вече доведоха до социално напрежение.

Същевременно Русия и Украйна са сред големите вносители на турски плодове и зеленчуци. Само за Русия турските земеделци изнасят продукти на стойност $1,5 млрд. и намаляването на износа ще има негативен ефект върху производителите. Освен това руските и украинските туристи са две от най-многобройните групи чужденци, посещаващи Турция. Руснаците са на първо място (4,7 млн. души, 20% от общия брой чужди туристи), а украинците – на трето място (2 млн. души, 7-8%) или общо около 7 млн. души. Те предпочитат системата „ол инклузив“, поради което доходите от тях са около 15-20% от всички приходи от туризъм, според турската наблюдателка Гизем Алтънсач, която изчислява, че загубите за Турция от войната ще възлязат на около $5 млрд. Очакваното увеличение на цените на почивките в Турция заради инфлацията е допълнителен фактор, който ще намали броя на туристическите пътувания на украинци и руснаци.

Но Турция има едно предимство пред останалите в борбата за руските туристи през този сезон: трите държавни банки Халкбанк, Вакъфбанк и Зираат (Halkbank, Vakıfbank и Ziraat bankası), както и Иш Банкасъ приемат плащания с руската разплащателна система „Мир“, банкови карти от която притежават около 90 на сто от руснаците. Към 7 март 2022 такива карти се приемат още в страни от пост-съветското пространство, Кипър, ОАЕ и Виетнам. Руските банки вече работят по създаване на карти, използващи китайската система „Юнион Пей“, които се приемат практически в целия свят. Въпреки това обаче, страните, които работят със системата „Мир“ ще имат предимство и всяка страна, зависеща сериозно от руски туристи, трябва сериозно да проучи въпроса.

Най-важният компонент от руския износ за Турция са енергоизточниците. За миналата година Турция е консумирала 61 млрд. м3 руски газ или между 1/3 и половината от общото количество. Той е доставян по газопроводи по дългосрочни договори. Цялостното покачване на цените на енергоизточниците обаче удря югоизточната ни съседка по два начина.

 Първо, горивата са едно от най-важните пера в турския внос (1/3 от целия обем), като миналата година Турция похарчи над $50 млрд. покриване на своите нужди. Данните сочат, че всяко увеличаване на цената на петрола сорт „Брент“ с $10 покачва турските разходи за закупуването му с между $4,5-$5 млрд. JP Morgan прогнозира, че до края на годината цените на петрола могат да достигнат $175 долара за барел, а това е наистина сериозен разход за турските производители.

Второ, цените на спотовия пазар на газ също се покачиха, което води до допълнителни харчове. Друга лоша новина за турските фермери е, че високите цени на синьото гориво водят до поскъпване и на азотните торове, на които Русия също е голям производител.

Основните автомобилни горива в Турция поскъпнаха с почти 200% на годишна база. Само между 28.02. и 04.03. газта за автомобили се оскъпи с почти 1 турска лира, бензинът – с 2,33, а дизелът – с 4,64 лири. С това те се задържаха на нива съответно над 19 и 20 лири за литър, което пък допълнително тласка инфлацията нагоре.

Турция е особено уязвима от покачвания на цените на енергията. Не бива да се забравя, че тежката и продължителна икономическа криза в Турция през 70-те години е резултат именно от първия петролен шок.

Доайенът на турските икономисти Коркут Боратав заяви, че войната е довела до крах на очакванията за защита на депозитите от валутните колебания чрез държавна гаранция. Срокът на първите от тях изтече на 24 март и при по-нисък валутен курс на турската лира спрямо долара, отколкото при откриването на сметката, държавата се задължи да заплати разликата на вложителите. Така че високият курс на основните валути спрямо турската лира означава допълнителни сериозни разходи за хазната.

Друга неприятност е увеличаването на цените на метали като мед и алуминий, което оскъпява редица компоненти за индустриалното производство, нужни на Турция.

Кризата като възможност за турската икономика

Турски икономически анализатори изразиха надежда, че страната може да привлече част от изтеглените от Русия инвестиции, но времето ще покаже дали тези очаквания не са просто проява на прекален оптимизъм. Макар че съществуват реално обстоятелства за подобни очаквания. Например турски компании да заместят на руския пазар изтеглилите се оттам техни западни конкуренти в сектори като облекло, домашен текстил и стоки за дома, хранително-вкусова промишленост, бяла и черна техника.

Затварянето на небето на почти всички европейски държави за руски полети превърна Истанбул, Белград и Финландия в прозорец към Стария континент за множество руснаци. Турските авиолинии отново пуснаха полети до Екатеринбург, увеличиха полетите от Санкт Петербург и Казан до Турция от 2 на 3 дневно. Турско-руските интереси се преплетоха и при продажбата на „Челси“, където Роман Абрамович вероятно ще бъде наследен от истанбулския милиардер Мухсин Байрак.

Въздействието на украинската криза върху Турция в политически план

Освен осъждане на руските действия, Турция оказа и значителна хуманитарна помощ за бедстващото население на Украйна. На 24 февруари Киев поиска от Анкара да затвори Босфора и Дарданелите за руски кораби. Три дни по-късно турският външен министър  Чавушоглу заяви, че ситуацията в Украйна е война, което позволява на Турция да приведе в действие членове 19-21 от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която регулира режима на преминаване през турските протоци. И военният министър Хулуси Акар, и президентът Р. Т. Ердоган подчертаха, че по този начин Турция допринася за предотвратяване на по-нататъшна ескалация на кризата.

И руските, и украинските кораби могат свободно да се приберат в черноморските си бази. САЩ и Украйна са доволни от хода на Анкара, тъй като той ограничава действията на руския флот в посока Сирия. Конвенцията обаче предвижда определени ограничения в мирно и военно време за тонажа и броя на корабите на нечерноморски държави, които могат да се намират във водния басейн. Поради това руски анализатори потриха доволно ръце, че ще се ограничи западното военно присъствие в Черно море. Така по различни причини всички играчи се оказаха удовлетворени. Стриктното прилагане на конвенцията е дългосрочна турска политика. Придържайки се към буквата на международното споразумение тя се застрахова, че никоя от великите сили няма правни основания да изрази недоволство от турските действия.

В няколко интервюта пред турски и чуждестранни медии съветникът по национална сигурност и говорител на Ердоган Ибрахим Калън беше категоричен, че Турция не планира въвеждане на санкции срещу Русия, за да запази канал за диалог. Пред СиЕнЕн той окачестви като максималистки и неприемливи руските претенции към Украйна, но добави, че до момента Турция е поддържала разширяването на НАТО, но Анкара не се отнася положително към идеята за членство на Киев, тъй като това безпокои Москва и е необходим реалистичен подход по въпроса. Калън анализира, че целта на Владимир Путин не е Украйна, а сключването на по-мащабно споразумение със Запада по въпросите на безопасността. По думите му този въпрос ще стои и в следващите десетилетия и е необходимо установяване на взаимноизгодни отношения между Запада и Русия.

Вътрешният министър Сюлейман Сойлу пък нарече „глупаци“ опозиционните лидери, които настояха Турция да върне ракетите С-400 заради ситуацията в Украйна.  В ситуация на масово недоволство на турците заради високите сметки за ток и увеличаващите се цени на основни хранителни стоки, външната опасност увеличи рейтинга на президента Ердоган до 41,1% през февруари от 38,6% през декември, сочи проучване на агенция Метропол.

Балансираната позиция на турското правителство отговаря на преобладаващите настроения в страната. По данни на компанията Аксой, почти 80% от турците смятат, че Анкара трябва да запази неутралитет в руско-украинската криза. В реч от 1 март турският президент отново разви любими свои теми - този път в светлината на актуалните събития. По думите му се руши системата на глобално управление, която след края на Студената война е станала още по-нестабилна, а фактът, че държави, които се явяват страна по проблемите, са членове на Съвета за сигурност и това усложнява ситуацията. В превод на обикновен език, това означава, че Турция ще продължи да опитва да играе роля на регионален и дори глобален актьор, а Ердоган няма да се откаже от отдавнашното си настояване за реформа на Съвета за сигурност (който да включва и мюсюлманска страна).

След срещата на външните министри на НАТО от 4 март Чавушоглу заяви, че партньорите са отбелязали позитивната роля на Турция като една от малкото страни, които могат да водят диалог како с Москва, така и с Киев. Благодарение на турските дипломатически усилия на дипломатическия форум в Анталия със състоя безпрецедентната срещу между руския външен министър Сергей Лавров и украинския му колега Дмитро Кулеба. Това бе постигнато по време на телефонния разговор от 6 март между Путин и Ердоган. Без съмнение, ситуацията на фронта, а не турското посредничество, ще повлияе в най-голяма степен на резултатите от преговорите, но турската посредническа роля не е за пренебрегване.

В политически план повечето анализатори предвиждат, че ако затягането на редиците на НАТО и увеличаването на санкционния натиск на западните страни срещу Русия продължи или се засилва, за Турция ще бъде все по-трудно да удържи позицията си на балансьор. В Турция обаче не споделят този анализ и държавните мъже на страната смятат, че кризата увеличава нейната ценност за западния блок. Евентуален успех на Владимир Путин пък би засилил позициите на онези кръгове в Турция, които настояват тя да скъса със западния алианс и да се преориентира към Евразия.

fallback
fallback