fallback

Инвестирането вече е достъпно и лесно

Интервю с Николай Павлов, директор „Връзки с инвеститорите“ и член на Съвета на директорите на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт за управлението на личните финанси, ролята на взаимните фондове и новите инвестиционни възможности

09:00 | 19 ноември 2021
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

Визитка:

Николай Павлов има над 20 години опит в сферата на финансите и инвестициите.  Той изпълнява  водещата роля в консултирането на институционални и индивидуални инвеститори на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт.   Преди да влезе в ръководството на фонд мениджъра, той е преминал през различни звена, свързани с обслужването на инвеститори, ръководство на инвестиционен център за обслужване на клиенти, а също и като експерт в търговия на международните финансови пазари.  Завършил е „Мениджмънт“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг.  Преминал е през редица специализации, свързани с бизнес комуникация, консултиране и продажби.

Ниските лихви по депозитите в последните години накараха много хора да се заинтересуват от темата за инвестирането.  През 2021 обаче, сме свидетели на съвсем ново явление – банките ограничават депозитите и вдигат таксите.  Промени ли се през 2021 г. отношението към инвестирането?

Бих казал, че пандемията в последните две години ускори един процес, който течеше постепенно от 2014 г.  Ние бяхме свикнали да получаваме доста високи лихви по депозитите.  Но затова бавно и постепенно хората, които търсят информация за възможности, навлязоха в света на инвестициите.  Ниските лихви и навлизането в кризисен период изостри вниманието на повече хора  към търсене на решения за осигуряване на бъдещето и защита от кризи и инфлация.  Важен фактор е също развитието на технологиите.  Инвестирането вече е много достъпно и лесно.  Дали ще инвестира човек във фонд или ще си купува акции – той може от телефона си да сключи договор и да направи всички операции онлайн.  Така че можем да говорим за промяна в поведението по управление на личните финанси.  Статистиката на БНБ показва, че за 2021 г. инвестициите във фондове в България са с 60% ръст.  Това не е изненадващо, тъй като е глобална тенденция.  В глобален план инвестициите на капиталовите пазари за последните 12 месеца са трилиони долари – поток, който е двоен на това, което тези пазари са получили за последните 12 години, от финансовата криза насам.

Взаимните фондове в България съществуват почти 20 години, но за повечето хора те продължават да са неизвестни като инвестиционна възможност, като имотите винаги доминират в предпочитанията на хората.  Въпрос на финансова култура ли е това или е специфична консервативност за България?

Всяка култура има своята специфика. Доверието да оставиш парите си друг да се грижи за тях е ключът към все още слабата популярност на тази индустрия.  Хората смятат, че трябва да разбират от финансови инструменти, за да се възползват от услугите на фондовете. Въпросът с финансовата култура стои на дневен ред, защото все пак виждаме, че много хора са склонни да търсят бързите печалби, като си спестяват необходимото време да се информират и не са наясно какво е реалистично. Черпенето на информация от социални мрежи, групи и „тренди медиатори“ създава у хората грешни представи. След това обикновено са разочаровани. Спекулациите на финансовите пазари не са нещо лошо, просто е необходим професионален опит за това.  Ако се инвестира импулсивно и „стадно“, след това се плаща висока цена.

Кои са погрешните схващания за взаимните фондове, които наблюдавате?

Все още не е масово известно, че не е необходимо да имаш много пари, за да инвестираш.  Особено във фондове.  Те съществуват, за да могат да дадат достъп на постепенните спестявания на хората до увеличаване на стойността им чрез финансовите пазари, без те да отделят време да се образоват за това и да следят новини и данни.  Сега има и спестовни планове за улеснение – с редовни месечни вноски от 50 лв. – 100 лв. Вярно е, че за същата сума човек може да си купи и една акция на някоя известна компания, но като се начислят борсовите такси и комисионите, няма да може да навакса с доходността.

Друго притеснение за фондовете е, че инвестициите в тях не са гарантирани.  Както знаем, никоя инвестиция на финансовите пазари не може да бъде гарантирана и да се прогнозира с точност доходността от нея – това са движенията на финансовите пазари, заради което в дългосрочен план вложенията се увеличават повече, отколкото при традиционните варианти.  Страхът от неизвестното е бариера, която е преодолима, когато се вгледаме в статистическите данни. Имаме доста инвеститори, които влагат суми в различни фондове, защото те са над гарантираното ниво на депозитите – те избират фондовете, защото има голяма регулация на средствата във финансови инструменти и няма как да изчезнат.  За разлика от историите с фалирали банки, без да искам да противопоставям индустриите, в нашата област няма фалити и изчезнали средства на вложители.

Нещо, което наблюдавам често е, че хората със спестени средства от 10 000 – 20 000 лв. не знаят, че могат да си направят с консултация диверсифициран портфейл във фондове. Например, да разпределят средства между консервативен и по-рисков фонд.  Така ще получат много по-широко диверсифицирана и икономически изгодна инвестиция, отколкото директно да влагат в отделни акции и облигации. По този начин ще покрият средносрочните и дългосрочните си цели.

Хората, които инвестират, често посочват, че взаимните фондове имат по-високи такси в сравнение със самостоятелното инвестиране във финансови инструменти? Това така ли е?

Ако се гледат само цифрите, човек лесно може да се заблуди, че е така. При активно управляваните фондове в България годишните такси за управление варират между 0.5% до 3% в зависимост от рисковия профил на фонда.  Това, което се забравя е, че при директно инвестиране таксите и комисионите се плащат върху сумата на сделката.  А при фондовете годишната такса управление не се прилага директно върху сумата на вложителя, а се разпределя между всички инвеститори, като се начислява на средногодишната стойност на активите на фонда.  Затова тези фондове са „взаимни“ – разпределението на разходите дава възможност за по-икономична инвестиция. И така се печели от мащаба. Таксите в България дори са по-ниски от другите европейски страни при консервативните фондове.  Наскоро Европейската асоциация на фонд мениджърите (EFAMA) публикува доклад за разходите при фондовете в Европа и средните такси за облигационни фондове са 1.34%, докато у нас са под 1%. За фондовете в акции средните такси управление на континента са 2%.  Това годишно отчисление от активите на фонда служи за покриване на разходите по управлението, което включва екипи от инвестиционни мениджъри и анализатори, както и други разходи, свързани с регулацията.  Така че „високите такси“ на фондовете са един мит.

Какви резултати дават взаимните фондове?  Кое е по-доходоносно: самостоятелното инвестиране в акции или инвестицията във взаимен фонд?

Тази година е щастлива за взаимните фондове, като дори консервативните схеми бележат рекордни резултати.  Нашият консервативен ЕЛАНА Еврофонд достига 6% към края на октомври 2021 г., а фондовете с акции са с резултати между 16% и 30% (данни: БАУД). Трудно е да се направи категорично сравнение на доходи при активно и пасивно инвестиране, защото при фондовете става въпрос за цели диверсифицирани портфейли от инструменти.  Но можем да сравняваме резултатите на фондовете със съответстващи индекси.  Нашите фондове с акции всеки месец надвишават или поне са равни на резултатите на техния бенчмарк.  Например,  ЕЛАНА Високодоходен Фонд, който съдържа български, европейски и американски акции, е с резултат 30% към края на октомври.  Българският измерител SOFIX също постига 30% ръст, американският S&P500 е с близо 23%, а европейският Euro Stoxx 50 е с 20% за периода.

Наскоро НАП откри, че фирмите съхраняват много парични средства.  Взаимните фондове подходящи ли са за фирмени средства или само за семейни спестявания?

Взаимните фондове много често се използват за свободните парични средства на фирми.  Разбира се, основно се избират облигационни и консервативни схеми.  Има фондове, които са без такси вход и изход с цел да служат за временно паркиране на свободен капитал.  Особено при сегашните условия с таксите на банковите сметки, при нас се ползва ЕЛАНА Фонд Свободни Пари, който всяка година средно добавя почти 1% за вложенията. 

Не бих посъветвал компании да слагат пари във фондове, инвестиращи основно в акции, защото тези пари обикновено нямат дълъг хоризонт, който е необходим за подобни инвестиции. Но ако имат заделен ресурс, който могат да оставят над пет години, то той би им се отплатил с по-висока доходност за поетия риск.

Често се противопоставят взаимни фондове спрямо борсово търгувани фондове.  Какви са плюсовете и минусите на двата вида инвестиции?

Това са различни финансови продукти.  Борсово търгуваните фондове (ЕTF) директно отразяват представянето на даден индекс, сектор, съвкупност от пазари, като те самите се търгуват като акции на борсите.  Така че инвестицията в тях е като инвестиция в акции. Вместо човек да си купи много акции, включени в един индекс, той си купува една акция, за да следва тренда.  Това не го прави по-ниско рисков, както понякога се счита.  Докато един активно управляван взаимен фонд има диверсицифиран портфейл, т.е. рискът е разпределен.  При ETF върху инвестицията ще се получат ефектите директно както е при индекса – ако има голям ръст, ще има и при инвестицията; ако има голям спад – същото важи и за вложението.  Диверсифицираният портфейл на взаимния фонд ще вземе оптималното от пазара, като се смекчи спадовете.  В ETF не можеш да инвестираш 100-200 лв.  За да е изгодна подобна инвестиция, са необходими поне 5000 лв.

Но не считам, че това са противопоставящи се продукти.   Ние сме в процес на въвеждане на нов фонд, който няма аналог в България, защото чрез автоматизирана динамична стратегия инвестира в най-ликвидните борсово търгувани фондове по света.  Така че съчетаваме полезните страни и на двете форми на инвестиране.  От една страна, американските ETF-и не са достъпни за непрофесионални европейски инвеститори, а този фонд дава достъп до тях.  От друга страна, ако инвестирате самостоятелно в САЩ, ще трябва да платите 10% данък печалба. А чрез този фонд, тъй като е регистриран в България, хем имате достъп до подобни инструменти, хем не плащате данък печалба. Така че комбинирането на двата продукта дава много изгодна възможност за хората, които желаят да инвестират в ETF-и, но се притесняват от риска, а и избират да влагат по-малки суми.  Самият автоматизиран динамичен модел е на известната американска компания Ned Davis Research и е доказал с данни за последните 20 години, че минимизира ефекта при кризи.

 

 

 

 

 

fallback
fallback