Основното допускане на този анализ е, че мотивацията за трансфера на нови технологии от академичните среди към промишлеността, е движена от такива пазарни фактори като предпочитанията на потребителите, конкурентния натиск на пазара, тенденциите на пазарите за свързани или сходни продукти.
Основното свързващо звено между индустрията и науката (изследователския сектор) следователно е предприемач, чиято визия за бъдещето съдържа очакване за поведението на другите, както и план за ex ante печелившо действие. Този ключов участник може да бъде както управител на стартиращ бизнес, така и ръководител на звено в зряла компания. Той може да бъде учен, който активно търси решения, за които приема, че има пазарно търсене. При всички случаи, това е свързващ играч, който има силни връзки както с изследователския сектор (вкл. академичната част от него), така и с бизнес света.
При първи опит да „картографираме” индустриалната екосистема и връзките и с научните звена, всяка производствена фирма би могла да бъде класифицирана в поне една от следните четири категории - според пазарното поведение и съответно мотивацията за развитие и внедряване на нови технологии.
1. ПРОИЗВОДИТЕЛИ СЪС СОБСТВЕНА МАРКА
2. ПРОИЗВОДИТЕЛИ СЪС СОБСТВЕНА ТЪРГОВСКА МАРКА
3. ПРЕДПРИЯТИЯ, ЧАСТ ОТ МУЛТИНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ
4. ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ИШЛЕМЕ
Инфографика 1
Инфографика 1 показва стимулите и възможности за иновации според типа компания. Основното послание е, че технологичната промяна на индустрията, или по-точно нейната скорост и обхват, зависят от промяната на структурата и от гледната точна на показаната типология. Тази структурна промяна може да протича както в самите компании, така и на ниво индустрия чрез “съзидателно рушене” (според Йозеф Шумпетер).
Разбира се, официалните данни за икономиката не позволяват такова описание на национално ниво. Тази методология може да се използва при теренни проучвания, в които се събира допълнителна информация, извън актуалната икономическа статистика.
И все пак, какво може да кажем за трансформацията на компаниите в България? Каква промяна се случва зад очевидните факти (индустрията като цяло не се променя що се отнася до заетост, заплатите растат с близки до средните за икономиката темпове), какво се случва вътре в структурата на индустрията? Как се променя производителността? Колко се инвестира на едно работно място и как технологиите увеличават добавената стойност на едно работно място?
България развива индустриална икономика, която все още изостава значително от развитите държави и догонва дори държави като Полша и Словакия (а вече и Румъния). Съвременната европейска индустрия се характеризира с преобладаващо присъствие на широката индустрия “мехатроника и автоматизация“ (машиностроене, производството на автомобили и други превозни средства, компонентите за тях, домакински уреди, електроника, медицинска техника и др.) Например в Германия тези производства са отговорни за 2/3 от заетостта в промишлеността. Със сходен профил като структура на заетостта са например Чехия и Словакия, но и все още далеч от Германия като производителност на работните места. Индустриалната структура в България и Румъния също се променя в посока повече мехатроника и аутомотив, но остава относително ниска (1/4 в България, 1/3 в Румъния).
Инфографика 2
Увеличението на дела на мехатрониката и автоматизацията върви ръка за ръка със свиване на останалата индустрия, която може да разделим на две широки категории: процесно производство (наричано още обработваща промишленост) и дискретно производство.
Съществената разлика между тях е начина на създаване на продукта. При дискретното производство идентични продукти се увеличават с помощта на поточни линии. Материалите, използвани за създаването на тези продукти са едни и същи от първия до последния момент, а крайният продукт може да се разглоби на първоначалните суровини. Примери за подобно производство са автомобили, мебели, играчки, смартфони, самолети и прочее.
При процесното производство (обработващата промишленост) това е невъзможно, защото суровините и съставките се смесват на партиди, групи и крайниятя продукт не може да се демонтира до оригиналните изходни материали – например бензин, газ, сол, храни, лекарства, бои....
Предприятията в процесно-преработващата промишленост използват производствени операции с висока степен на автоматизация в цялостния процес (хранително-вкусовата промишленост, фармацевтиката, металургията, химическата и козметична промишленост и др.) Някои процесни индустрии минават през логично свиване на персонала заради нови технологични възможности, което пък от своя страна рязко увеличава добавената стойност на едно работно място. В Централна и Източна Европа най-осезаемо това се вижда в производството на храни и напитки, но не само. Особено място в тази класификация заемат дрехите и мебелите. С изключението на мебелите в Полша, навсякъде в ЦИЕ тези индустрии се свиват, като най-съществено е това при облеклата.
Общото усещане е, че тази структурна промяна носи и промяна в типологията на компаниите, описана в инфографика 1. По-малко облекла означава, в общия случай, по-малко ишлеме. Повече мехатроника и автоматизация означава, в общия случай, повече звена на мултинационални компании. Стабилните процесни компании са устойчиви именно заради поръчки под друга марка.
Производителните със собствена марка може би не растат твърде бързо, но показват силна устойчивост на глобални шокове и силен конкурентен натиск - това важи може би в най-голяма степен за българските производители на машини и индустриално оборудване.
Струва ми се важно разбирането на тези нюанси в индустрията и особено как големите групи мехатроника и процесни производства намират своето място в типологията на компаниите според пазарното поведение. Инфографики 3 и 4 се опитват да синтезират точно това.
Инфографика 3
Инфографика 4:
Това е важна рамка за разбирането не само на структурната промяна, но и на технологичния потенциал на българската икономика. Докато в процесните производства иновациите са обикновено еднократни усилия (формули, рецепти), в мехатроника и автоматизация иновациите са ежедневие. Процесните производства са по принцип повече изискващи и приемащи по-високо ниво на автоматизация, но инженерно-продуктовите производства са повече фокусирани върху инженерния талант и неговото оптимално използване. Това е и решението на привидно парадоксалната задача - защо други страни в ЦИЕ привличат в пъти повече инвестиции със значително по-високи заплати от България. Защото производителността (добавената стойност на едно работно място) е значително по-висока в конкурентните инвестиционни дестинации (два пъти повече в Слокавия, 1/3 повече в Румъния).
България ще продължи да увеличава значително работните места в мехатроника и автоматизация, което ще променя структурата на цялата индустрия и икономическия профил на цели региони в страната. Това дори в оптимистичен сценарий за инвестициите ще означава непрекъснато тичане след другите в Европа. Вече не живеем във времената, когато основна цел бяха работните места. Сега е важно колко добавена стойност произвежда всяко работно. Особено важно е това за инженерните и развойни позиции в индустрията и техните изследователски партньори. Тяхната производителност ще расте експлозивно с раждането и развитието на повече продуктови компании. Това е модел, който е валиден не само за производствата, но и за други растящи сектори.
