Автори: Вероника Денизова и Иво Анев
Едно от най-големите богатства на България са ресурсите на минерална и изворна вода с естествен произход. Българските минерални води имат уникален състав и доказани качества, които ги правят подходящи както за питейни нужди, така и лечение, профилактика и СПА-процедури.
Според инж. Величко Величков, изпълнителен директор на Българска асоциация по подземни води (БАПВ), данните за минералните води у нас са гъвкави и могат да се променят често в зависимост от извършваните хидрогеоложки проучвания. Негов анализ на наличната информация от сайта на МОСВ към април 2023 г. показва, че в България има 102 находища на минерални води изключителна държавна собственост (ИДС) и 51 находища на минерални води публична общинска собственост (ПОС). Водоизточниците от тези находища с доказани характеристики на минералните води са около 460. Три находища ПОС са без водовземни съоръжения, тъй като са ликвидирани в миналото (Градец, Сланотрън и Видин), но са дефинирани като такива с идеята, че някога могат да бъдат възстановени с подходящи нови водовземни съоръжения. Утвърдените експлоатационни ресурси на находищата са общо около 7500 литра в секунда. Съществуват обаче редица находища на минерални води както ИДС така и ПОС, за които няма налична актуална документация и за техния хидротермален потенциал може да се гадае само от наличната архивна информация. Възможните водни количества от тези находища не са отчетени в справката от сайта на МОСВ, следователно може да се предположи, че цитираните по-горе данни са донякъде занижени, отбелязва инж. Величков.
Минералните води у нас са разнообразни не само по своя състав, но и по отношение на температурата. Температурният диапазон на водоизточниците от находищата на минерална вода у нас е между 11,5 и 98 градуса по Целзий, като около 70% от водите са с температура до 50 градуса. По актуални оценки на Българска асоциация по подземни води общият хидротермален отток е неравномерно разпределен по територията на страната, като по-голямата част от находищата на термални подземни води с температура над 45 градуса се намира в Южна България (48 находища, при 11 в Северна България). По думите на инж. Величков обаче няма данни и никой не може да каже с точност каква част от минералната вода се ползва за балнеолечение и СПА туризъм. На уебсайта на МОСВ не се намира такава информация, а на страниците на Басейновите дирекции са публикувани данни за отделните разрешителни за минерална вода, но няма обобщение за свободните количества. Според инж. Величков може да се твърди, че повече от половината от общото количество минерални води у нас се използва, а в известните находища като Сандански, Павел баня и Сапарева баня се използват 100% от водите.
Сред най-посещаваните балнео- и СПА дестинации у нас, в които успешно се употребява минералната вода за лечебни, профилактични и развлекателни нужди, са Велинград, Девин, Сандански, Хисаря, Банкя, Вършец, Поморие, Сапарева баня, Павел баня и Нареченски минерални бани. Остава обаче и голям неоползотворен потенциал.
Арх. Надя Иванова, председател на Българска асоциация за термално наследство, посочва за Bloomberg Businessweek Bg, че много от изворите в България все още не се използват пълноценно и дава примери с Момин проход, Шипково и Троян. На други места, известни с минералните си води, има голям избор от СПА хотели и комплекси, но не и обществени минерални бани. Според арх. Иванова след 90-те години на миналия век в България се налага СПА културата, но това се случва за сметка на постепенното западане на минералните бани. Преди 90-те години обществените бани са осигурявали широк публичен достъп до минералните води и са подкрепяли българските термални традиция, култура и наследство. Сградите, в които се помещават баните, често са исторически, разделени на мъжко и женско отделение, в които посетителите влизат без бански, водата се обменя постоянно и не се третира с химикали. Понастоящем обаче голяма част от тези сгради не се използват или се преобразуват за други цели, които не са свързани с балнеолечението и термалната култура.
Друг пример за големия неоползотворен потенциал на ресурсите от минерални води е София. По данни на Българска асоциация за термално наследство 1 036 800 литра от дебита на минералната вода от находището при Централна минерална баня в столицата изтичат в канала ежедневно, вместо да се ползват за здравна превенция, рехабилитация и лечение. Според изследвания от 2020 г., извършени от експерти-хидрогеолози, дебитът на водата от този сондаж е близо 13 литра в секунда – количество, предостатъчно за захранването на цял курорт от мащабите на Баден-Баден. Около 4 литра в секунда от този дебит се използват за свободно водоналиване (питейно-битови нужди). Асоциацията настоява в Бюджет 2024 г. на Столична община да бъдат предвидени средства за възстановяването на Централна минерална баня. Екипът провежда и кампания за набиране на средства за изработване на интерактивна карта с локации, история, състояние, лечебни свойства и препоръки за ползване на минералните бани в България. Инж. Величко Величков също смята, че Столична община има огромен неизползван потенциал в областта на минералните води. Такъв е и случаят с Варна, където засега техният ресурс се използва изключително рядко.
Междувременно интересът към балнеолечение и СПА услуги у нас непрекъснато расте. Само през първите осем месеца на миналата година в страната са регистрирани 720 000 хиляди СПА туристи, което представлява ръст от 12% на годишна база по данни на Министерството на туризма. Министерството е поставило приоритет върху развитието на здравния туризъм у нас, част от който са балнео- и СПА туризмът, и го поставя в центъра на рекламните кампании на чуждестранните пазари. Този туристически сегмент създава и множество възможности за постигането на целогодишен туристически продукт, към какъвто се стреми България. Основната част от туристите в СПА курортите у нас са Българи, а повечето от висококатегорийните и луксозни хотели и СПА комплекси са пълни почти непрекъснато въпреки по-високия ценови клас на техните услуги.
Възраждането на обществените бани и центрове е основният път за осигуряване на по-голям достъп до богатството на минералните води у нас, смятат експертите. „Единственият начин минералните води на България да бъдат достъпни за гражданите е държавата и общините да поемат отговорността си към ресурса (изключителна държавна собственост) и сградния фонд, който също е собственост на държавата или на общините“, коментира арх. Иванова. По думите ѝ минералните бани следва да се възстановят и да заработят в полза на гражданите, като базисната услуга остане на достъпни цени, без да се търси непременно печалба. В София например има 6 минерални бани (повечето са исторически сгради), но работи само една - тази в Панчарево. Старите обществени басейни и бани могат да се върнат към живот с добра държавна политика и отпускане на средства от публичните бюджети, защото концесиите невинаги са добро решение, посочва арх. Иванова. Инж. Величков също смята, че обществените минерални бани трябва да се възстановят, защото са част на нашите традиции и култура. „Историческите бани и старите басейни могат да се впишат в среда със скъпи и луксозни комплекси. Има хора, които въпреки социалния си статус предпочитат да бъдат на такова място. В други държави. не по-лоши от нас, са успели да запазят тези традиции“, отбелязва той. Като успешни примери за добре работещи минерални бани експертите посочват тези в Ягода, Якоруда, Симитли, Панчарево, Стрелча, Овощник, Казанлък и Хасковски минерални бани. В тях съотношението цена-качество е много добро, спазва се термалната традиция, някои са в исторически сгради и предлагат еднодневно посещение без да се налага нощувка в дестинацията.
