Димитър Събев
Освен в редките периоди на всеобща рецесия, модерният свят привикна да живее в режим на растеж. От десетилетия приемаме за даденост, че светът като цяло и отделните хора и страни с времето ще стават все по-богати. Може би с различна скорост, но сякаш днес всеки пътува по магистралата на просперитета: по данни на Световната банка през 2022 г. брутният вътрешен продукт на планетата е нараснал с 3.3%, или с близо 4.5 трилиона долара, измерено не в „голи пари“, а в покупателна сила. А през 2021 г. ръстът на глобалния БВП бе дори по-голям, 6.2%, докато светът се отърсваше от последиците от пандемията. Значи действително ставаме по-богати? Годишен ръст от 3.3% означава, че ако този темп се запази, първоначалното богатство ще се удвои за 22 години.
За съжаление действителността е по-нюансирана. Например, ако разглеждаме показателя „на глава от населението“, ръстът на БВП за 2022 г. е само 2.5%. Разликата идва от това, че паралелно със световното богатство – машини, пътища, жилища, услуги – нараства и броят на световното население. И ако на север прирастът на населението се забавя, в някои страни от юга тиктака демографска бомба. Да вземем Пакистан: всяка година населението нараства с 3 млн. души, а местната икономика трябва да създаде 2 млн. нови работни места.
При подобна динамика не е странно, че БВП на човек там е около 3 пъти под средния за света (и 5 пъти по-нисък от средния за България). Но Пакистан е само един от примерите, при това не най-лошият. В Нигерия днес живеят около 225 млн. души, но прогнозите сочат, че до 2050 г. те ще са 377 млн. души (401 млн. според други изчисления), което ще я направи третата най-многолюдна страна в света. Всички тези хора, милиарди в Глобалния Юг, ще искат консумация и работни места. Днес ръстът на БВП на човек от населението на Нигерия е едва 0.8%, което значи, че „фокусът“ с удвояването на първоначалното богатство ще стане възможен чак след 88 години – някъде през второто десетилетие на XXII век. Дори и след това удвояване, при запазване на сегашните тенденции и режими, средният БВП на човек в Нигерия към 2112 г. ще е на ниво под 40% от сегашния в България!
Тези примери, както и случаите с Индия, Индонезия, Бангладеш и ред други страни говорят, че в свят, където има бедни региони с неудържимо нарастващо население, и богати региони, достигнали демографско насищане, средните стойности не значат много. А демографията е само един от аргументите – при това може би не най-важен – които ни карат да се усъмним, че светът като цяло става по-богато и щастливо място. Неравенството е друг пример: както между страните, така и вътре в отделните страни, дори най-богатите.
Според Базата данни за световното неравенство през 2022 г. 10-те процента от жителите на САЩ с най-високи доходи са получили 48.3% от националния доход (за България този процент е 44.2%, което прави социално-икономическата й система повече от „американски“ тип, отколкото от европейски: за Германия показателят е 34%). Последният път, когато богатата прослойка в Америка е прибирала толкова висок дял от националния доход е непосредствено преди борсовия крах от 1929 г. и последвалата Голяма депресия. „Богатите задминаха бедните, а много богатите задминаха богатите“, коментира британският икономист Робърт Скиделски. „Изследвания показват, че практически цялото увеличение на богатството в развитите страни през последните двайсет години е отишло в най-горния един процент“.
За някои прекомерното неравенство е морално зло, за други е в реда на нещата, но както и да го оценим, то със сигурност вреди на обществото и икономиката. Да разберем защо ще ни помогне гениално простата формула на френския икономист Тома Пикети: r > g. Тук “r” е доходността на капитала, а “g” – ръстът на общия БВП. В капиталистическата икономика притежателите на капитал – инвеститорите в акции, валути, имоти и т.н. – очакват годишна доходност, която надхвърля ръста на останалата икономика. Например, очакваният доход от фондовия пазар в САЩ е 8%, а ръстът на БВП е двойно по-нисък, в добрия случай. Тези, които имат капитал, започват да имат все повече и постепенно изземват ресурсите, нужни за възпроизводството на цялата икономика. Резултатът е забавяне на технологичния прогрес и натрупване на социално напрежение, което в крайна сметка ескалира.
Ето как е възможно статистиката да показва, че богатеем, а обществото да се пързаля към пропаст. Но и неравенството, спрямо което днешната социално-икономическа система е сякаш безсилна, не изчерпва въпроса за истинския просперитет. Ръстът на материалното богатство не е безплатен и цената за него е природа. Каква полза от това, че разполагаме с повече вещи и дори преживявания, щом дишаме мръсен въздух и ядем изкуствена храна? Засилващите се политики за климата и биоразнообразието правят неперспективен досегашният модел на производство, който пренебрегва външните ефекти: парникови газове, деградация на почвите, изчерпване на водите, унищожаване на екосистеми. Може би сме се мислели за по-богати, отколкото сме били в действителност, тъй като досега не е трябвало да плащаме за тези неща.
Което води до централното заключение, че голямото количество материални богатства е необходимо, но не достатъчно условие, за да кажем, че една икономика е „богата“. За да бъде една икономика богата е нужно освен това тя да има структурата на богато общество: високо качество на жизнената среда, добри системи за публични услуги – здравеопазване, образование и сигурност, правна защита, развитие на културата, науката и спорта, международен авторитет.
По подразбиране се приема, че тези структури се появяват автоматично, щом в обществото се натрупа достатъчно количество богатства. Но обществото не работи по този начин. Автоматичен е единствено процесът на създаване на все повече материално богатство в пазарната икономика, докато за създаване на структури на богато общество е нужно обществено съгласие, прераснало в целенасочени политики.
България е може би перфектният пример за това концептуално различие между „количество на богатството“ и „богато общество“. През последните години средните доходи в страната чувствително нараснаха (с 19.3% в периода 2020-2022 г.) и достигнаха 26 823 долара на човек от населението, измерено като паритет на покупателната сила. България се движи от групата на страните със средни доходи към групата на страните с високи доходи (независимо че говорим за „среден доход“, а не за медиана на доходите, при това показателят „на човек от населението“ се влияе от високата смъртност). Но нарастването на доходите все още не се отразява в съответните обществени институции, нито в мисленето. В българската политика липсват амбиции за подобряване на обществените услуги, за създаване на инфраструктура, която улеснява живота на гражданите, както и за единствения устойчив растеж – на знанието и идеите. Още доминират институциите на едно бедно общество: разчита се на международни помощи, бавят се важни инфраструктурни инвестиции, цари правна несигурност и др. под.
България е умален модел на това, което се случва с богатството на света в наши дни. Налице е прираст на съвкупното богатство с продукция за трилиони долари, но светът още извръща поглед от положението в Глобалния Юг. Колектив, включващ изследователя на планетарните системи Йохан Рокстрьом и икономистката Мариана Мазукато, ги припомня в скорошна статия в сп. „Нейчър“: на всеки 17 секунди едно дете умира заради болести, свързани с лошото качество на питейната вода; над 2 млрд. души все още нямат достъп до безопасна питейна вода; 3 млрд. души са изложени на риск от глад заради воден стрес в селското стопанство. Между 2010 и 2023 г. тези статистики не са се променили особено. Независимо от същественото увеличение на съвкупното богатство, трудно е да наречем свят като днешния „богат“.
