fallback

Часът на ментетата

Високата инфлация създава идеална среда за разцвет в продажбите на фалшиви продукти

09:00 | 1 юли 2022
Автор: Екип Bloomberg Businessweek Bg

От Богомил Николов

Високата инфлация създава идеална среда за разцвет в продажбите на фалшиви продукти. В това отношение България е най-уязвимата държава в ЕС.

Навярно всички помним паниката, която настъпи в начало на пандемията. Опасенията за недостиг на лекарства мотивираха отчаяни граждани от целия свят да се презапасят с антибиотици и медицински продукти, от които нямат нужда, само и само за да се почувстват по-сигурни. Непосредственият резултат беше, че не достигаха лекарства за тези пациенти, които наистина се нуждаят и чийто живот би могъл да зависи от тях. Паралелно с това статистиката регистрира значимо увеличение на предлагането на фалшиви лекарства, защото както знаем пазарът не търпи вакуум – увеличеното търсене генерира предлагане. Две години по-късно на сцената излиза нов фактор, който може да засили още повече предлагането на фалшификати, този път във всички продуктови категории – инфлацията. Повишаващите се цени карат хората да се оглеждат за по-достъпни алтернативи, а пазарът почти винаги успява да ги достави. Как става това?

1. Намаляване на количествата. Това е най-безобидната пазарна реакция, която се изразява в намаляване на теглото/обема на даден продукт и цели единствено да прикрие поскъпването чрез привидно запазване на продажната цена и се прилага най-масово при храните и други бързо оборотни стоки.

2. Влошаване на качеството от производителите. Някои производители решават да заменят дадени скъпи съставки с по-евтини заместители, с което успешно намаляват себестойността на продукта, но рискуват да понесат репутационни щети, ако тези практики бъдат забелязани от потребителите. При тези практики са напълно възможни и поява на рискове с безопасността. Например, увеличеното водно съдържание в дадена храна способства за намаляване на нейната трайност и по-бързо разваляне.

3. Предлагане на фалшификати. В условията на глобално и значимо повишаване на цените се увеличава мотивацията за производство и предлагане на фалшифицирани стоки в целия свят. Предлагането се насочва към богатите пазари, какъвто е пазарът на Европейския съюз, а в него България е традиционно най-уязвима като по данни на Европейската служба за защита на интелектуалната собственост (EUIPO) от 2021 потърпевшите от ментета потребители у нас са 19% срещу едва 2% в Швеция.

Какво се фалшифицира?

Продуктите подлагани на фалшифициране в многобройни категории – лекарства и козметика, вино и напитки, стоки за деца, електроника, дрехи и обувки, чанти и модни аксесоари, дори пестициди. Големият въпрос е наясно ли сме с негативните последици, съпровождащи тези практики. Фалшификатите са голям проблем в световен мащаб. Те застрашават потребителите с липсата на информация за тяхното производство и доста различно съдържание от предполагаемото.  Голяма част от фалшификатите се изработват от по-евтини суровини, които биха могли да имат негативен ефект върху здравето или се използва опростена технология, която генерира рискове.

Рискове за потребителите, за предприятията и за обществото

На първо място сред заплахите за потребителите са рисковете от натравяне в следствие на вещества, които могат да причинят остри или дълготрайни последици за здравето, а нерядко и смърт.  Най-често се срещат при фалшив алкохол, козметика или лекарства. В началото на юли 2021 г. 10 души умират от ракия менте в турския град Чорлу. Те знаели, че не е редовна, но я купували, тъй като била евтина, а истинският алкохол твърде скъп. Лъжекозметика може да причини възпаление, обрив или друг вид увреждане на кожата, изразено с алергия и дискомфорт. Проучване на СЗО от 2017 г. пък показва, че в страните с ниски и средни доходи 10% от лекарствата са с лошо качество и крият риск за здравето. ОТ СЗО смятат, че между 72 000 и 169 000 деца е възможно да умрат от пневмония, а 116 000 от малария след получаване на фалшиви лекарства.

Риск от механично нараняване много често се среща при стоки за деца. Например, ако шнуровете в зоните на качулката и талията на детски дрехи са по-дълги от допустимите стойности, установени в съответните стандарти, те могат се закачат някъде и да причинят удушаване или други наранявания. Честа опасност при фалшификатите за деца представляват лесно отделящи се дребни части, които могат да бъдат погълнати. Списъкът може да бъде обогатен с редица други стоки, но тук само ще добавим слънчевите очила поради това, че те са един от най-масово фалшифицираните продукти, а рисковете за здравето за дългосрочни и необратими.

Неоригиналните електроуреди са чест източник на опасност от токов удар, изгаряния, пожар, дори смърт. Само през последните шест месеца в България имаше два случая на пожари в Русе и Карлово предизвикани от съмнителни електрически одеала. Неоригиналните литиеви батерии са друг източник на проблеми. Те съдържат възпламеним електролит и имат изключително висока енергийна плътност. Една некачествена изработка или късо съединение може да доведат до възпламеняване, а такъв пожар не е лесен за изгасяне.

Много често вещества токсични за хората са токсични за околната среда. Масовото производство на продукти, които съдържат вредни за околната среща вещества и изхвърлянето им в последствие съставлява опасност за околната среда и почвата. Логистиката за съхранение, унищожаване или изхвърляне на продукти или рециклирането им по екологично безопасен начин с минимални последици за здравето и безопасността, само по себе си често е трудна задача, особено когато са използвани опасни материали.

Не е изненадващо, че фалшивите продукти обичайно се произвеждат без да има информация дали е използван детски труд или дали служителите имат поне минимални условия за работа, съответно дали получават някакво достойно възнаграждение. Според статистика на Министерството на труда на САЩ над 168 милиона деца в света на възраст от 4 до 10 години са принудени да работят, една голяма част от тях за производители на фалшификати.

Нарушаването на патентите е основният проблем за производителите – много често фалшифицираните продукти използват марки близки до оригиналната или отличителни черти на стоката на оригиналните производители, за да привлекат вниманието на потребителя.

Не на последно място трябва да посочим и финансовите загуби, които причиняват загуби до 19 милиарда евро в ЕС всяка година от продажби в най-засегнатите сектори.

Мерки за ограничаване

Големият проблем при борбата с фалшификатите идва от факта, че много потребители купуват такива продукти напълно съзнателно. Актуално проучване на EUIPO сред младите хора в ЕС потвърди, че 37% от тях са купували фалшиви продукти умишлено през последната година. Най-често се купуват дрехи и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства (13 %), и хигиена, козметика, лична хигиена и парфюми (12 %). Трудно е да повярваме, че повечето от младежите са наясно с рисковете изложени по-горе. Затова е наложително да се провеждат повече кампании за информиране на потребителите. Те могат да предоставят редица полезни съвети като например, пазаруване от доверени търговци, недоверие към нереално изгодни оферти, съмнение в произволно получени изкушаващи съобщения в социалните мрежи или електронната поща отговарящи на определението „твърде хубаво, за да е истина“ и т.н. За това се изисква повече мобилизация на ресурси от страна както на държавата, така и на засегнатите предприятия.

Борбата с фалшификатите изисква и по-добро сътрудничество между контролните органи в ЕС, както и сътрудничество с контролните органи в рискови държави (напр. Китай). Данните за задържания на фалшиви продукти показват, че повече от 50% от конфискуваните стоки на границите на ЕС са свързани с електронна търговия, а над 75% от конфискуваните стоки са изпратени от Китай. Напоследък малките пратки са все по-често срещан метод за разпространение на закупената онлайн стока. Те са предпочитан вариант и от фалшификаторите, тъй като множеството малки пакети са по-трудни за улавяне, а дори една част от тях да бъдат открити и конфискувани, остава висок шанса други да успеят да се изплъзнат на службите.

В някои сектори, например във винената индустрия, вече се прилагат приложения за инспекция на баркода като възможен начин за проверка на автентичността. Вероятно техническите възможности за още подобни инициативи вече са налични, но браншовете трябва сами да положат усилия, а не само да чакат от държавата. Но в основата на всички мерки стои волята за действие, която често се размива между засегнатите потребители, бизнес и правителства.

В резюме: България е най-уязвима към разпространение на фалшиви стоки в ЕС. Те създават множество рискове, за потребителите, бизнеса и държавата, но борбата с тях се размива от липсата на ясна воля.

fallback
fallback