fallback

Полша планира дълбоки съдебни реформи, но Брюксел още не е доволен

Предполага се, че планираните съдебни реформи е много по-вероятно да влошат отношенията с Брюксел, а не да ги подобрят

13:30 | 4 ноември 2021
Автор: Георги Карамфилов

Полша планира по-задълбочено реформиране на Върховния си съд, както и на други звена от съдебната си система. Това се случва на фона на разразилия се спор на Варшава с Брюксел относно върховенството на закона в страната.

Полша и Брюксел са в постоянно противоречие през последните пет години относно промените, въведени от консервативно-националистическата управляваща партия „Право и справедливост“ (PiS). Партията, ръководена от Ярослав Качински, е известна с това, че позволява на политиците широки правомощия над съдебната система.

Спорът стигна до своята критична точка през последните седмици, когато Конституционният трибунал на Полша постанови, че части от законодателството на ЕС не са съвместими с полската конституция. Висшият съд на ЕС от своя страна наложи рекордно високи ежедневни глоби от 1 милион евро на Варшава за пренебрегване на заповедта за прекратяване на някои спорни съдебни промени.

Полските държавни служители обещаха да премахнат до края на тази година дисциплинарната камара за съдии, която беше една от основните горещи точки в спора. Но те настойчиво твърдят, че това всъщност е част от по-широка съдебна реформа, а не поддаване под натиска от Брюксел.

Припомняме, че Полша беше заплашена с това да не й бъдат отпуснати средствата от изпратения план за възстановяване и устойчивост. Това постави де факто лидера на страната Ярослав Качински в патова ситуцация. Подобен финансов удар би бил много тежък за страната, особено в комбинация с наложените ежедневни глоби. От друга страна, ако Качински склони да се съобрази с изискванията на Европейската комисия, това би означавало, че той не може да спази националистическите си обещания и се предава пред Брюксел. 

В сряда полският вестник Rzeczpospolita съобщи, че тази съдебна реформа ще включва премахването не само на дисциплинарната камара, но и на всички съществуващи пет състава на Върховния съд и замяната им с два нови.

Съдиите, които искат да продължат да работят във Върховния съд, ще трябва да бъдат оценени от Националния съдебен съвет – орган, който беше обект на предишни реформи от партията Право и Справедливост и чиято независимост Брюксел и Съдът на ЕС поставиха под съмнение. Тристепенната структура на полската съдебна система също ще бъде преработена, добавят авторите наа вестника.

Говорител на полското министерство на правосъдието отказа да коментира доклада, но каза, че промените вероятно ще бъдат обявени следващата седмица. Радослав Фогиел, говорител на правителството, каза пред полските държавни медии, че Върховният съд ще бъде с „много по-малък състав“ и детайлите около новата му структура все още се финализират.

„Най-важното е, че обикновените съдилища трябва да бъдат по-близо до гражданите“, каза той.

Опозиционни политици обаче казаха, че ако промените се реализират, те ще представляват просто една „чистка“ на Върховния съд. През 2018 г. Право и Справедливост се опита да принуди около една трета от съдиите във Върховния съд да се пенсионират.

„Последната псевдореформа е де факто ликвидация на Върховния съд и премахване на законно назначени съдии. Проверката от Националния съдебен съвет е опит за включване на съдиите в незаконна система“, написа в Twitter Камила Гасюк-Пихович член на най-голямата опозиционна група Гражданска коалиция. "По-нататъшен конфликт с ЕС е неизбежен."

Спорът за съдебните промени на PiS е един от редицата сблъсъци, които доведоха отношенията между Варшава и Брюксел до сегашното им състояние. ЕС започна дисциплинарно и съдебно производство срещу Варшава и досега отказва да одобри средствата от фонда за възстановяване на страната на стойност 36 милиарда евро. Други държави-членки също призоваха за съкращаване на финансирането.

fallback
fallback