Хармония в небесата: могат ли САЩ и Китай да работят заедно в космоса

Сътрудничеството или конкуренцията ще са водещи в международната космическа наука и изследване през 21 век? Отговорът може да се сведе до това как две суперсили в космоса - САЩ и Китай - изберат да се ангажират помежду си през следващите няколко години, пише списание Scientific American.

САЩ остават световният лидер в космоса по повечето показатели, но Китай методично напредва с амбициозната си космическа програма с ускоряващи се темпове, планира и извършва последователни роботизирани междупланетни пътувания към дестинации като астероидния пояс и Юпитер, както и мисия за връщане на проби от Марс. В сложната комбинация е включен и петгодишният план на Китай за изследване на Луната, който в наскоро обявено партньорство с Русия ще доведе до съвместно изграждане на Международна лунна изследователска станция, която да се поддържа от човешки екипажи.

Междувременно, по-близо до Земята, Китай бързо изгражда своя „Небесен дворец“, мултимодулната космическа станция Tiangong. Основен сегмент на станцията вече е в експлоатация и тя разполага с тричлен екипаж. До края на следващата година графикът за изстрелване на повече астронавти, кораби за снабдяване и допълнителни модули трябва да доведе до приключване на сглобяването на китайския орбитален пост. Китайската космическа агенция има планове да напълни станцията с повече от 1000 научни експеримента. И приканва чуждестранно участие чрез ООН.

Предстои да се види какво влияние може да окаже космическият график на Китай, заедно със съвместните действия на страната с Русия, върху целите на космическите изследвания на САЩ. Но някои експерти предполагат, че може би е време САЩ да потърсят обща основа за оформяне на по-приобщаваща програма за многонационален космос.

Засега обаче ограничителното законодателство прави това далеч по-лесно да се каже, отколкото да се направи. През 2011 г. Конгресът прие закон, който включва добавка - The Wolf Amendment - която забранява на НАСА да използва федерални средства за пряко, двустранно сътрудничество с китайското правителство. Оттогава потенциалното отмяна на поправката е политически футбол, разхвърлян между ястребски фракции, които искат да изобразят Китай като нововъзникващ противник в космоса, и по-малко борбени защитници, които искат да използват напредъка на страната в тази област в полза на САЩ. 

Променящи се съюзи

„Мисля, че ще видим смесица от сътрудничество и конкуренция, вероятно между два блока: един, ръководен от САЩ, и един, ръководен от Китай. И това не е непременно нещо лошо“, казва Джон Логсдън, почетен професор в Училището по международни отношения в университета "Джордж Вашингтон" и основател и бивш дългогодишен директор на Института за космическа политика на университета.

„В края на краищата конкуренция на САЩ със СССР ни доведе до Луната. Съществува конкуренция между САЩ и Китай за световно лидерство."

Що се отнася до Китай и Русия, които се договарят да построят Международна лунна изследователска станция, Логсдън предполага, че реакцията на САЩ досега е била непоследователна. 

„Половината от времето се оплакваме от липсата на прозрачност на Китай и Русия. Но тогава, когато изрично показват своите планове, ние също не сме щастливи“, казва той. След разпадането на Съветския съюз „Русия се обърна към САЩ през 1993 г. за да помогне за изграждането на Международната космическа станция, за да спаси тяхната космическа програма. И сега мисля, че те се обръщат към Китай, за да направят почти същото“.

Време ли е да работим по-тясно с Китай, може би започвайки с отмяна на законодателството? Логсдън мисли така, въпреки че подчертава, че много от неговите колеги не са съгласни. „Това е легитимен въпрос за политически дебат“, казва той, „и повтарянето на поправката всяка година в законодателството е удобен начин да се избегне този дебат.“ Засега, добавя Логсдън, САЩ трябва да използват дипломатически и научни канали, за да тестват идеята за бъдеща работа с Китай, като установят дали всяко партньорство може да бъде взаимноизгодно, камо ли възможно. „Китай може - или ние - да реши да каже не“, казва той. "Но в момента наистина не можем да се ангажираме да вземем това решение."

По същество обаче Логсдън отхвърля твърдението, че Китай и САЩ са обречени да се включат в друго космическо състезание, подобно на американско-съветското съперничество по време на студената война. „Разбира се, че има конкуренция, но това не е състезание“, казва той. 

Решения по всеки космически казус

Бил Нелсън, бивш сенатор на Флорида, а сега 14-ти администратор на НАСА, ще бъде първият, който не е съгласен. Двете нации вече са в космическа надпревара, казва той, и САЩ трябва да бъдат предпазливи.

„Мисля, че имаме много агресивен Китай и досега успешен Китай", казва той. „Те казаха, че ще поставят космическа станция, и го направиха. Казаха, че ще върнат лунни проби и го направиха. Те са втората нация, която се приземява и има робот на Марс. И планират да кацнат с екипаж на Луната."

„Китайската гражданска космическа програма всъщност е тяхната военна космическа програма. Ето защо мисля, че участваме в космическа надпревара с Китай."

Още преди да пристигне в НАСА, Нелсън е запознат с космическите амбиции на Китай. В продължение на шест години той ръководи космическата подкомисия в Камарата на представителите на САЩ, а по-късно служи като член на комисията по търговия, наука и транспорт на Сената - две позиции, в които задълбочено познаване на ситуацията относно геополитическите космически дейности е от съществено значение.

В перспективата да работи с Китай, Нелсън размишлява за това как са се развивали нещата с бившия Съветски съюз, някога „нашият смъртен враг“. Отчасти поради огромния ядрен арсенал на всяка страна и свързаната с това заплаха от взаимно гарантирано унищожение, САЩ и Съветският съюз в крайна сметка стигнаха до задънена улица, която се разпростря в космоса, където цареше сътрудничество, а не конкуренция. 

Съвместно изградената МКС - обикаляща Земята на всеки 90 минути и на която повече от две десетилетия има както астронавти, така и космонавти - е блестящ пример за това какво може да постигне сътрудничеството. „Нещата не вървят плавно на Земята ..., но в космоса се случва“, казва той.

Това е връзката, която Нелсън иска САЩ да имат и с Китай. Но за съжаление, казва той, засега склонността на Пекин към секретност пречи на всяко подобно партньорство. Изисква се повече откритост. 

„Лидерството в космоса е лидерство по прозрачен начин - всички нации да се присъединят към вас“, казва той. Ако обаче се реши да се работи с Китай по космическата му програма, „това изисква удостоверение от мен, че това не засяга националната ни сигурност. Така че ще решаваме за всеки отделен случай."

Един подобен случай може да е съвместна работа с Китай, за да се улесни споделянето на някои от ценените екземпляри от неотдавнашната и изключително успешна мисия за връщане на лунни проби Chang’e-5. 

Докато американските учени не използват никакви средства на НАСА и държат финансираните от агенцията университетски проекти отделно от всички свързани с Китай проекти, няма забрана американските изследователи да искат и получават част от тези проби.

По същия начин китайската инициатива за връщане на проби от Марс е друга бъдеща перспектива. „Техните проби от Марс ще се върнат приблизително по същото време като нашите, така че това би било чудесна възможност“, предполага Нелсън. 

Хармония в небесата?

Разбира се, има начини, по които наскоро обявеното космическо партньорство между Китай и Русия може да укрепи САЩ дори без смислено сътрудничество. 

Това би могло например да принуди Белия дом и Конгреса да отворят източници на пари, които да се влеят в гражданските и военните космически програми на САЩ, казва Марсия Смит, ветеран анализатор, който ръководи уеб сайта SpacePolicyOnline.com. 

Но дали това ще осигури достатъчно финансиране за постигане на целите на програмата Artemis ("Артемида") на НАСА - а именно кацане на астронавти на Луната още през 2024 г. - е друг въпрос. Китайско-руската лунна изследователска база, казва Смит, не предвижда кацане на хора на Луната до 2036 г. или по-късно, „така че не е много голямо състезание“.

Алтернативно, тъй като законът позволява на НАСА да работи с Китай при определени, много ограничени обстоятелства, може би по-стабилното сътрудничество все още е възможно.

„Ако НАСА може да убеди Конгреса, че всяко предложено сътрудничество не създава възможност за трансфер на технологии или включва служители, обвинени от САЩ в нарушаване на правата на човека, то може да получи одобрение“, казва Смит. "И това ограничава само двустранното, а не многостранното сътрудничество." 

Въпреки това, добавя тя, в момента има много малко космическо сътрудничество между НАСА и Китай и няма индикации, че това ще се промени в скоро време.

Междувременно САЩ все още споделят отговорността с Русия в поддържането и надграждането на многогодишната многонационална програма за изследване на човешкото пространство, довела до създаването на МКС. НАСА, казва Смит, се надява, че Русия не само ще остане партньор на МКС, но и ще помогне за изграждането на планирана космическа станция Gateway за Луната за програмата Artemis.

„Може би Русия ще избере да работи с Китай, както и с многонационалните усилия, ръководени от САЩ. Но да накараме и трите да работят в хармония, за да изследват небесата? Не без драматични геополитически промени, които не се виждат никъде в моята кристална топка“, заключава Смит. 

Политика в дълбокия космос

Колко космическо сътрудничество могат да постигнат две авторитарни системи всъщност е неясно, казва Дийн Ченг, старши научен сътрудник по китайските политически въпроси и въпроси на сигурността в Центъра за азиатски изследвания в Heritage Foundation във Вашингтон. „Приказките са лесни. Действителното сътрудничество е трудно“, казва той.

„Русия изглежда е по-слабият партньор във всяка космическа връзка между Русия и Китай“, добавя Ченг. „И Русия не се справя добре като по-слаб партньор, независимо дали е със Запада след разпадането на бившия Съветски съюз, или с Китай".

Той отбелязва, че САЩ се справят добре, когато си сътрудничат с други държави, които демонстрират прозрачност, както и зачитане на интелектуалната собственост и върховенството на закона по отношение на правата на човека и националния суверенитет - всички области, в които напрежението с Китай се разраства. Тази конфликти и вероятното им продължаване в бъдеще прави Ченг скептичен към всякакви краткосрочни надежди за сътрудничество между двете нации в космоса.

Планетарният учен от университета "Браун" Джим Хед, водещ експерт по изследване на космоса, работи многостранно както с руски, така и с китайски космически учени, както и с европейските си колеги, върху анализа на местата за кацане за бъдещи междупланетни мисии. Независимо дали е в конфликт или в сътрудничество, той казва, че единственото сигурно нещо за космическите стремежи на Китай е, че те няма да спрат.

„Китай е на "Пътя на коприната“ към космоса“, шегува се Хед. „Те го правят; няма спор за това. Космическата им програма е важна за тях и носи национална гордост и престиж. Това е не само добре за науката, но и за всичко, което прави нацията. Ако седнем и заровим главите си в пясъка и не правим нищо сами, те все още ще продължават. Китай няма да ни чака."

Китай вече се доближава до водеща позиция в лунните изследвания, казва Хед, след като демонстрира, че може да изпраща космически кораби за връщане на проби както към близката, така и към далечната страна на Луната и „по същество може да ги изстрелва като поточна линия“.

Вместо да чака Белия дом за промяна на политиката, Хед предполага, че може да бъде по-ползотворно за учените да подадат молба до Конгреса за изключение, за да могат да работят двустранно с китайските си колеги по космически проекти. Пътят напред може да бъде чрез Междуведомствената консултативна група за космически науки, неформален колектив от изследователи от големи космически агенции, който осъществява координация при избрани мисии.

Ако Китай подпише "Споразуменията Artemis" това също може да бъде продуктивно, добавя Хед. Написани от Държавния департамент на САЩ и НАСА, тези споразумения описват споделена визия за принципи, базирани на Договора за космоса от 1967 г., за създаване на безопасна и прозрачна среда, която улеснява изследванията, науката и търговските дейности на Луната. Към момента десетина държави са приели споразуменията: Австралия, Бразилия, Канада, Италия, Япония, Люксембург, Нова Зеландия, Южна Корея, Украйна, Обединените арабски емирства, Великобритания и САЩ

„Слънчевата система е толкова голямо място. Ако всички правим всичко поотделно, това е просто глупаво. Така че сътрудничеството, взаимнаат работа, координацията - мисля, че това е най-добрият път напред“, заключава Хед.