Ашраф Гани: от кандидат за шеф на ООН, до омразен страхливец дори за приближените си

Интелектуалецът и западен възпитаник никога не разбра наистина съвременната ситуация в Афганистан, смятат анализатори. А сега дори го обявиняват, че е крадец

13:54 | 18 август 2021
Автор: Георги Карамфилов
Ашраф Гани: от кандидат за шеф на ООН, до омразен страхливец дори за приближените си

Ако някога е имало очаквания един конкретен човек да има възможностите и знанията как да “ремонтира” Афганистан, то те със сигурност са били насочени към вече бившия президент Ашраф Гани. Преди да бъде избран за президент през 2014 г., той прекарва голяма част от живота си в това да учи как да стимулира растежа на най-бедните нации. Завършил с Фулбрайт стипендия в САЩ, като след това става докторант в Колумбийския университет в Ню Йорк. Преподавал е в едни от най-елитните академични институции в Америка, а след това работи за Световната банка и ООН. По-късно става съавтор на книгата “Поправяне на провалените държави: Рамка за реконструиране на разбития свят”. 

Но всичко това вече е без значение. Към момента Ашраф Гани е в неизвестност, като за локацията му се спекулира - Таджикистан, в Оман и Абу Даби. Руски източници дори твърдят, че е напуснал Афганистан с 4 коли и 1 хеликоптер, които са били пълни с пари. В момента той е злодеят в историята. Управителят на Централната банка и ключови членове на администрацията му публично се отрекоха от него. Опитите на журналисти да се свържат с Гани или негови съратници до един са неуспешни. 

В много отношения бързото падане на Гани отразява широките неуспехи на САЩ да наложат на Афганистан правителство, което да е подкрепено от редица конкурентни и влиятелни играчи с дълга история на битки на бойното поле, а не на избирателните урни. Макар че Ашраф Гани по произход е част от пущуните, които са най-голямата етническа група в Афганистан, той винаги е бил виждан по-скоро като чужденец, който няма достатъчно познания и умения, за да обедини различните фракции в афганистанското общество. С течение на време Гани ставаше все по-изолиран от нацията. 

"Гани не отчиташе реалностите на това как работи на Афганистан", казва Кабир Танеджа, автор на книгата "Опасността от ИДИЛ: най-голямата терористична група в света и нейната сянка в Южна Азия" и член на Изследователския фонд за наблюдения в Ню Делхи. "Той или не разбираше, или не можеше да разбере местните военни и племенни лидери, които по същество са хората, представляващи етническите линии на разделение".

След инвазията на САЩ  в Афганистан през 2001 г., Ашраф Гани се завръща на родна земя за първи път от 25 години. Първоначално служи като финансов министър в правителството на по-предишния президент Хамид Карзай. Впоследствие Гани се превръща в любимец на международната хуманитарна сцена, като дава речи тип Ted Talks, изявления и интервюта на големи международни конференции. В един момент дори се обсъжда кандидатурата му за генерален секретар на ООН. 

Ашраф Гани се кандидатира за президент през 2009 г., но губи изборите. След това създава тесни връзки с някои от най-известните и влиятелни политици в Афганистан - включително и противоречивия военноначалник, който впоследствие става вице-президент - ген. Абдул Рашид Достум. Така той си осигуряван победа на изборите през 2014 г., но тя е подронена още от самото начало. Главният дипломат на САЩ тогава Джон Кери лети за Кабул, за да преговаря за “обединено” правителство, което дава на най-големият опонент на Гани властовата позиция на нещо като 'изпълнителен директор". Длъжност, която изобщо не фигурира в конституцията на Афганистан, изградена по модела на САЩ. 

През 2017 г. Ашраф Гани казва в интервью по BBC, че има “най-лошата работа на света”. Въпреки това, тогава той изразява мнение, че талибаните са почти изцяло изтласкани и коалиционните сили ще могат да се изтеглят спокойно до 2021 г.  Предположението на Гани се оказа правилно, но не и по-начина, по който се случи. Президентът Доналд Тръмп започна директно преговори с талибаните, за да прекрати най-дългата война в историята на САЩ, като освен това изолира Ашраф Гани от разговорите. Тази година настоящия президент на САЩ Джо Байдън сложи като крайна дата за изтеглянето 31-и август. През цялото това време Гани отказваше препоръките да подаде оставка и да остави на временно правителство да поеме контрола, докато талибаните напредват. 

"Гани претендираше, че се застъпва за мир, но в действителност той предпочиташе войната, за да остане на власт, дори ако това струва животи и кара талибаните да се върнат към военни действия", казва Омар Сашо, бивш посланик на Афганистан в Европа и член на Атлантическия съвет. "Тактиките на забавяне разрушиха шансовете за сделка, която щеше да го отстрани от длъжност, но щеше да проправи пътя за широк преход".

Няма да избягам!

Когато талибаните наближиха Кабул миналия уикенд, Гани каза на хората, че ще избегне съдбата на бившия крал Аманула Хан, който абдикира и избяга в Британска Индия през 1929 г.

"Няма да избягам!" Това каза Гани на събитие в Кабул на 4 август, като силно повиши гласа си. "Няма да търся безопасно убежище и ще бъда в услуга на хората."

И все пак, докато талибаните преминаваха през страната и се преместиха в Кабул, Гани изглеждаше все по-изолиран. Във видеоклип, публикуван няколко часа преди бягството му, Гани призова Министерството на отбраната да създаде телефонни линии за помощ на гражданите.

"Предателство"

След като напусна страната, Гани пусна пост във Facebook, в който каза, че си е тръгнал, за да избегне кръвоприлитие - ход, който разяри членовете на неговия кабинет. 

“Завързаха ни ръцете зад гърба, а след това продадоха страната.,” каза Бисмила Мохамади, действащият министър на отбраната на Афганистан. “Проклет да е Гани и неговият екип!” 

Имайки предвид, че Ашраф Гани е в неизвестност, бившия президент Хамид Карзай и други афганистански политици са се заели да водят преговори с талибаните в Доха за формиране на правителство. По един критерии всички обаче са съгласни - омразата към Ашраф Гани. 

“Ашраф Гани предаде родината си, племето си и екипа си", заяви Абдул Хак Хамад, член на медийния екип на талибаните. “Това предателство никога няма да бъде забравено.”