Въглеродният диоксид трае векове – това трябва да важи и за въглеродните компенсации

Веднъж изпуснат в атмосферата, въглеродният диоксид остава там стотици години. Когато някой използва компенсация за противодействие на емисиите, той трябва да се увери, че компенсацията, която купува, също продължава да действа векове. За да може дадена компания да твърди, че постига нетна нула - балансиране на емисиите си с еквивалентно количество отстранен въглероден диоксид от атмосферата - от съществено значение е всяко компенсиране да бъде дълготрайно, а не временно, пише Тим Кругер в The Conversation.

С компенсациите, продължителността на живота, която трябва да вземем предвид, е тази на въглеродния диоксид в атмосферата, който продължава стотици години. Това далеч надхвърля човешкия и корпоративния живот, така че трябва да се създадат структури, които да покриват задълженията отвъд нашето собствено съществуване.

Например, докато засаждането на дървета е популярен подход за компенсиране на емисиите, въглеродът не навлиза в атмосферата, само докато гората издържи. Ако тя изгори, компенсацията също изчезва.

Ако претендирате за компенсиране, трябва да стоите зад обещанието завинаги. И така, как една компания, която не очаква безсмъртие, може да даде вечно обещание?

Отвъд живота на компанията

По време на последната глобална финансова криза през 2008 г. се смяташе, че някои институции са „твърде големи, за да се провалят“. Ако им беше позволено да фалират, те рискуваха да съборят цялата финансова система и правителствата бяха принудени да ги спасят - на огромна цена за обществените финанси.
За да се избегне подобна ситуация в бъдеще, регулаторите настояват банките да изготвят „живи завещания“, изискващи планове за действие при извънредни ситуации, в случай, че банката стане неплатежоспособна. Ако тя изпадне в беда, правителството може да й позволи да се провали, без да навреди на обществото. Разумно е да се създаде структура, която да съществува и по-дълго от живота на участващите компании, особено когато провалът на такива компании би имал сериозни последици.

Нещо подобно би могло да се приложи за компенсациите. Когато дадена компания купи въглероден офсет, тя също така трябва да закупи застраховка за покриване на разходите за последващо компенсиране, ако първоначалното се провали.

„Компенсаторни облигации“ за въглерод

Подобен процес може да бъде приложен за компенсациите за въглерод. Когато купувате офсет, вие също трябва да закупите облигация, за да покриете разходите за последващо компенсиране, ако първоначалното се провали. Компаниите трябва доброволно да дават подробности за методите за компенсиране и да определят количествено разходите, свързани с рисковете от заличаването на тези компенсации (например изсичане на горите или горски пожар). Тези разходи трябва да бъдат видими в счетоводните отчети на компанията като условен пасив - начин за показване на разходите за дадена компания в някакъв бъдещ момент от времето.

Още по темата

ЕС въвежда въглероден данък

Съд в Нидерландия нареди на Shell да отделя по-малко въглероден диоксид

91 летища в Европа обещават до 2030 г. въглероден неутралитет

Компаниите ще се противопоставят на такава прозрачност, тъй като това ще покаже евентуален пасив, за който те иначе не биха признали, така че едва ли ще направят това доброволно.

Може да се наложи да съдим компании, които не водят отчет за потенциалните разходи за поддържане на непостоянни компенсации. Ако дадено дружество участва в съдебно дело, потенциалното въздействие на делото трябва да бъде отразено в счетоводните отчети на компанията като условно задължение. По същество съдебните спорове ще изискват от компанията да води отчет на текущите дейности, които могат да доведат до бъдещи задължения.

Компаниите се стремят да спечелят търговско предимство пред конкуренцията си като се хвалят с екологичните си практики. Но ако тези зелени хвалби са фалшиви, тогава спечеленото предимство е форма на измама.

Тим Кругер e преподавател в Института за промяна на околната среда и Института за научни иновации и общество в Университета в Оксфорд. Кругер изследва предложените техники за геоинженерство като отговор на изменението на климата и свързаните с тях държавни политики. Той е един от авторите на Oxford Principles - набор от насоки за провеждане на геоинженерни изследвания, които са приети като политика от правителството на Великобритания.