Пандемията показа, че хората не са добри в големите решения

Човешкото поведение по време на ковид пандемията преобърна едно от най-фундаменталните допускания в икономиката, макар че икономистите все още не го признават. С две думи: Хората са по-слаби в големите, важни решения, отколкото се смяташе досега, и по-добри в малките, тривиални такива, пише Тайлър Кауин за Bloomberg.

Теорията на стандартната икономика твърди, че хората взимат относително добри решения, когато е заложено много. Най-малкото те разглеждат проблема внимателно, дори и не винаги да постигат оптималния резултат. Алтернативно, когато залогът е нисък, те обработват по-малко информация и вземането на решения може да е апатично. Хората не се терзаят кои кламери да купят.

За някои много важни сфери на живота обаче това разграничение не важи - както пандемията направи твърде очевидно. Милиони хора отказаха или отложиха ваксинацията си, въпреки че рискът от ваксините изглежда е нулев и те спасяват животи. Дори много здравни работници, които са изложени на по-висок риск от ковид, решават да не се ваксинират.

Още по темата

Най-добрата инвестиция са разходите за прекратяване на пандемията

Как се промени инвеститорското поведение в следствие на пандемията от COVID-19?

Британските милиардери увеличиха богатството си в пандемията

Поемането на риск в по-общ план изглежда е изкривено. Макар че много от около 600-те хиляди американци, починали от ковид, бяха жертви на обстоятелствата, други поеха по-голям риск, отколкото би трябвало, например като вечеряха навън, когато коронавирусът вилнееще в тяхната общност.

Възможно е също и грешка в обратната посока. В Сан Франциско остава обичайно да се виждат хора, носещи маски, докато тичат сами в парка. Много хора изглежда не са в състояние да се върнат назад и да възобновят нормалния живот, който са имали преди пандемията - въпреки че това може да ги направи по-щастливи. Брайън Каплан, колега, който изучава човешката рационалност, е поставил индивидуалния отговор на ковид само във втория процентил от „моите първоначално посредствени очаквания“. Според него липсата на рационалност едва ли би могла да бъде по-голяма.

Страните също бяха ирационални, макар че отново залогът едва ли би могъл да бъде по-висок, включително за самите политически лидери, независимо дали става въпрос за риск от ковид или стимули за преизбиране.

Провалите на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, на Центъра за контрол над заболяванията и на Агенцията по храните и лекарствата са добре известни. По-малко политизиран пример е Тайван, който в началото беше отличен (подобаващо) заради силния си отговор на пандемията. Но след почти година и половина висок риск Тайван все още няма добър режим на тестване, нито е осигурил достатъчно ваксини. Отговорът му стана бюрократичен и муден, необичаен за рационален актьор, способен да реагира с голяма спешност.

Може би се чудите защо вземаме тези големи, важни решения толкова погрешно. Имам поне две хипотези. Едната е, че безпокойството кара хората да вземат по-лоши решения. Изправени например пред опасността от смъртоносна пандемия, по-високите залози могат да ни накарат да преминем към отричане, само за да защитим здравия си разум и спокойствието. Можем да вземем по-лоши решения, отколкото ако просто се опитвахме да избегнем настинка, за която залогът е далеч по-нисък.

Другата ми хипотеза включва идентичност и желание за принадлежност. Не случайно червените щати (на републиканците – бел. прев.) в САЩ са недостатъчно ваксинирани спрямо сините (на демократите – бел. прев.); скептицизмът към ваксината е отчасти маркер за идентичност на поддръжниците на Тръмп. Хората са склонни да виждат големите решения като по-важни за формирането на тяхната идентичност, отколкото малките. По същество значението на едно решение кара всички видове околни социални сили да го „заразят“ с партийни влияния и това решение от своя страна се превръща в наистина достоверен сигнал за това, в което вярваме.

При повечето икономически решения хората все още правят по-добър избор, когато залогът е по-висок - но това не е универсален принцип. Толкова ли сте сигурни, например, че решенията за кого да се оженим се взимат по-рационално от тези за това кое телевизионно предаване да гледаме? Може би е така, но не е съвсем очевидно.

Съпътстваща промяна е, че решенията с ниски залози са по-лесни от всякога, до голяма степен благодарение на интернет, с една важна уговорка: Вземащият решения трябва да бъде относително рационален. Преди няколко десетилетия, ако искахте да разберете кои са най-добрите салфетки, може би щяхте да попитате наоколо и след това да съпоставите много информация сами. В наши дни е достатъчно лесно да потърсите отговора в интернет.

Опасността, разбира се, е, че всички тези по-малки триумфи убеждават хората, че те са рационални и по отношение на големите дилеми - въпреки факта, че решават доста зле някои от тях. Не сме привикнали със свят, в който сме по-слаби в големите решения, отколкото в малките. Но от известно време това ни застига.