Байдън се изправя пред безпрецедентни предизвикателства

46-ят президент на САЩ ще бъде изправен пред безпрецедетно трудни задачи за разрешаване, най-голямата от които ще бъде обединяването на дълбоко раздениения американски народ

20:37 | 18 януари 2021
Обновен: 20:39 | 18 януари 2021
Автор: Димитър Баларев
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Всеки нов президент и Kонгрес се сблъскват със своите специфични предизвикателства, които в първите дни на нова администрация могат да бъдат едновременно единствени по рода си, но и също така плашещи - макар че понякога всъщност не са толкова нови и важни, отколкото на пръв поглед изглеждат, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Но случаят не е такъв, когато става въпрос за новоизбрания президент Джо Байдън, който встъпва в длъжност в сряда (20 януари) и преконфигурирания Конгрес. Няма да бъде преувеличено да се каже, че задачите, пред които е изправен новият политически елит на Вашингтон, са безпрецедентни.

Байдън започва мандата си с два широки проблема, с които никой съвременен американски президент не се е сблъсквал: продължаваща пандемия и предшественик, който неуморно работи, за да убеди американския наорд, че изборите са били незаконни. На всичкото отгоре Байдън също ще положи клетва на стъпалата на Капитолия, където все още седят останките на тълпата привърженици на Тръмп, която посегна срещу разделението на властите.

Конгрес, който е по-равномерно разделен между двете партии, отколкото е бил от 20 години насам, най-големият федерален дълг като дял от БВП след Втората световна война и нарастващият глобален конкурент в лицето Китай, са сред задачите за разрешаване, които настина са плашещи.

И така, списъкът с проблемите, които трябва да се решат, може да е дълъг. Но шепа трудности се открояват:

Да обедини по някакъв начин страната

„Първото нещо, което се наслагва върху всичко останало, е как просто да реализираме някои неща“, коментира сенатор Ейми Клобучар, Минесота, която се кандидатира срещу Байдън през първичните избори на Демократическата партия, но след загубата си е негов съюзник.

Реториката на Байдън е последователна - по време на първичните избори, кандидат-президентските кампании и след победата си - той многократно обещаваше да обедини на страната, да започне съвместна работа с републиканците и да стесни дълбоките политически разделения през последните години.

Няма да е лесно. Преди изборите изследователският център Pew установи, че почти 90% от гласоподавателите на Тръмп са на мнение, че победата на Байдън ще причини трайна вреда на страната (и почти идентичен дял от гласоподавателите на Байдън смятаха същото за Тръмп). И това беше преди усилията този месец от страна Тръмп и неговите поддръжници да отменят сертифицирането на вота поради необосновани обвинения в измама и нередности на изборите.

Само 25%

Само 20% от гласувалите за Байдън и Тръмп, анкетирани миналата есен, споделят едни и същи ценности и цели. Графика: WSJ

Повече от 100 републиканци в Конгреса гласуваха за пауза на процеса по сертифицирането, за да разследват тези обвинения - а демократите от своя страна отговориха с обвинения, че републиканците са подпомагнали насилието в Капитолия, за да обърнат резултата от изборите.

Гневът след избора се изля във втори импийчмънт на президента Тръмп, както и безпрецедентен изблик на политическо активизиране от света на бизнеса, където някои корпорации и бизнес групи замразиха даренията си за републиканци, оспорили публично резултатите от президентския вот. Няма да бъде погрешно да се каже, раните ще останат дълго време отворени.

От друга страна, шокът също може да принуди представителите на двата политически спектъра да омекотят реториката и да бъдат по-отворени за компромиси. „Когато встъпваме в длъжност след това ужасяващо събитие и национално бедствие в Капитолия, ако някой не е ценял нашата демокрация преди... то сега е момента да започне да го направи“, заяви Клобучар от Минесота.

Коронавирус

Джо Байдън ще встъпи в длъжност на фона здравни и икономически заплахи, породени от глобалната пандемия, които все още бушуват и неминуемо ще хвърлят сянка поне върху първата година на администрацията му. „Никой не е способен да направи нещо в областта на правителствената политика, чрез което да се доближи до темата за потенциалното въздействието върху икономиката и овладяването на пандемията“, коментира Джош Болтен, президент на Business Roundtable.

Байдън и новият Конгрес, обект на тесен демократически контрол, планират да се споразумеят в началото на годината по отношение на плана за допълнителни икономически стимули, а Белият дом на Байдън вероятно ще заеме по-агресивна федерална роля в разпространението и доставката на милиони дози ваксини. Политиката на Тръмп, която оставяше логистическите задължения и отговорности предимно на щатите, изглежда ще отшуми.

И все пак сложната задача по разпространението на ваксини вече изостава от графика, очакван от здравните служители на страната, като неизбежно пандемията в САЩ ще продължава да причинява допълнителни неравности по пътя. В допълнение към по-голямата федерална роля най-вероятно ще бъдат насочени и повече средства към щати и окръзи, тъй като те са тези, които наблюдават процеса по дистрибуция от първа ръка.

Китай

Съветниците на Байдън откровено описват предизвикателството, което ще представлява Китай пред новата американската администрация - поведението на Пекин предизвика двупартийна тревога, която сега трябва да се превърне в изцяло нов стратегически подход. Президентът Тръмп и неговите съветници започнаха тази стратегия, но тя все още се намира на много ранен етап.

Въпреки че самият Байдън беше силно ангажиран с изграждането на отношенията между Вашингтон и Пекин по време на управлението на Барак Обама, екипът на 46-ия президент не си прави илюзии, че ще има лукса просто да се върне към политиката на ангажираност, която преобладаваха тогава и през последните четири десетилетия.

Сега, коментира съветник на Байдън, има общо съгласие, че традиционната „политика на ангажираност извървя своя път“. Цяла поредица от китайски действия - кражба на интелектуална собственост, нелоялни търговски практики, нарастващ отбранителен бюджет, напористо поведение срещу съседите в региона, жестоки репресии в Хонконг, преследване на опасни териториални претенции в Южнокитайско море, безмилостно търсене на превъзходство върху гама от нови технологии - всичко това отваря нова страница в отношенията между двете най-големи икономики. Моментът изглежда най-съпоставим с 1946 г., когато американските лидери се опитваха да ограничат влиянието на Съветския съюз.

Годишен бюджет

Годишен бюджет за отбрана на САЩ и на Китай. Графика: WSJ

Номерът ще бъде да се намери златната среда между ангажираността и връщането към средата на Студената война; да бъде извоювана двупартийна подкрепа и такава от страна на бизнеса, да бъде създадена стратегия, която както бъде офанзива срещу Китай, така и да не пребегрева икономическата взаимосвързаност и зависимост между двете най-мощни държави в света. Намирането на пътя към нов вид съжителство ще бъде работа не само през първите дни на мандата на Байдън, но почти сигурно през целята му администрация.

Дълг и дефицит

Преди 20 години натрупаният дълг на федералното правителство възлизаше на малко над 30% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. През фискалната 2020 г. дългът съответства на целия БВП. При сегашните тенденции дългът ще бъде почти двоен на годишния БВП до 2050 г.

Странно, почти никой не смята, че това е проблем в момента. Продължителният период на исторически ниски лихвени проценти, повишената нужда от държавни стимули, подкрепата на домакинствата по време на икономическата катастрофа, създадена от коронавируса, принудиха двете партии да смятат, че държавните заеми, напът да достигнат зашеметяващите 2,3 трилиона долара през текущата фискална година, всъщност са мъдър ход.

Но повечето политици и експерти са на мнение, че не може да се продължава по този път вечно. „Никой не знае кога и как музиката ще спре“, коментира Мая Макгинеас, председател на двупартийния Комитет за отговорен федерален бюджет. 

„Ние сме в състояние да заемем много повече, отколкото бихме си помислили поради глобалните макроикономически промени ... но всички тези фактори могат да се променят и това може да стане внезапно.“

Целта, добавя тя, трябва да бъде Конгресът и новата администрация да измислят как да продължат да заемат, докато страната не превъзмогне опасността, създадена от пандемията, като същевременно измислят формула, чрез която постепенно да бъде намаляван дълга, преди покачващите се лихвени проценти да доведат до по-болезнено отстъпление.

Макгинеас коментира още, че лидерите вув Вашингтон също трябва да имат предвид, че националните фондове за медицинска помощ, отпускане на пенсия поради трайно намалена нетрудоспособност, социално осигуряване и пътната инфраструктура са също напът да изчерпят средствата, необходими за изплащане на обезщетения в пълния им размер през следващите години.

Изменението на климата

Политиката около изменението на климата се промени драстично през последните няколко години и е налице повече от всякога двустранно съгласие относно желанието за съгласуван национален план за действие. Проблемът е да се намери консенсус за това как трябва да изглежда този план.

Например, от Business Roundtable коментират, че изменението на климата „създава значителни заплахи за околната среда, икономиката, общественото здраве и сигурността за страните по света, включително и за САЩ“ и призовават за „по-изчерпателен, координиран и пазарен подход за намаляване на емисиите. "

Но този призив за пазарен подход е далеч от призивите на либералните демократи за създаване на Нова зелена сделка, който да наложи тежки държавни мандати и ограничения за бизнеса и индустрията.

Байдън подкрепя действията, но не и Новата зелена сделка. И той, и центристите в Конгреса са изправени пред нелесната задачата да превърнат общото желание за действие в действителен план за действие.