fallback

Слабият долар може да задвижи рали за борсово търгуваните стоки през 2021 г.

Затягане на мерките срещу Covid-19 е сред основните предизвикателства за стоковите пазари в краткосрочен план

19:30 | 28 декември 2020
Автор: Николета Рилска

Ударените от коронакризата стокови пазари могат да започнат да се възстановяват след колапса от 2020 г. Случващото се на тях обаче ще зависи от съдбата на щатския долар, пише MarketWatch.

2020 беше объркваща и волатилна година за борсово търгуваните стоки и други активи. Най-значимото събитие за годината стана факт през април, когато цената на лекия суров петрол премина на отрицателна територия за пръв път в историята.

Не само петролът пострада. Индексът Bloomberg Commodity, които следи 23 стокови фючърсни пазари, се понижи до историческо дъно през април, базирано на данни от 1991 г. насам, посочват от Dow Jones Market Data.

Оттогава насам ралито на стоковите пазари доведе до ръст на показателя с над 27% спрямо достигнатото рекордно ниско ниво, въпреки че той все още отчита понижение от над 7% за годината.

Голяма част от подобрението се дължи на Китай, където новият коронавирус се появи за пръв път в края на 2019 г. След като се превърна в първата голяма икономика, ударена от вируса, Китай и голяма част от Азия, изглежда свършиха добра работа по отношение на овладяването му, което доведе до възстановяване на икономическата активност и рязък скок на търсенето на различни стоки, включително царевица, соя и индустриални метали.

Анализатори от базираната в Монреал Pavilion Global Markets отбелязват, че търсенето на стоки от Китай като петрол, соя и наскоро мед надвишава нивото, отчетено по време на пика на китайската индустриализация, която задвижи увеличението в цените на стоките в началото на 2000 г.

“Не става въпрос само за медта, цените на различни индустриални метали от олово до желязна руда, никел и цинк се покачват”, написаха експертите в бележка от 31 октомври.

Все още има множество несигурности за развития свят, но свръхниските лихвени проценти, високият дял на спестяванията и правителствата, които изглежда са готови да харчат за инфраструктура, избягвайки тревогите за икономии и ускорение на инфлацията, са положителни за редица борсово търгувани стоки.

Бичите очаквания също са подхранени от ограниченията на доставките, които се изостриха за някои стоки, включително метали на фона на замразяването на дейността на мините заради пандемията и други прекъсвания по веригите за доставка.

В това отношение за пример може да послужи медта. В доклад от юни S&P Global Market Intelligence описа “мрачно десетилетие” заради липсата на инвестиции в индустрията. Докладът отбелязва, че 224 находища на мед са открити между 1990 и 2019 г., но само 16 от тях са открити през последните 10 години и само едно от 2015 г. насам.

Настоящата ситуация е сходна с тази от началото на предишния цикъл при борсово търгуваните стоки, смятат оптимистично настроените инвеститори. Те посочват, че сред причните са излизането на глобалната икономика от рецесията, перспективите за свежи фискални стимули, които се очаква да се пренесат в увеличени инфраструктурни разходи и ултраниските лихвени проценти.

“Смятам, че сме в началото на няколкогодишен бичи пазар”, коментира Саад Рахим, главен икономист на Trafigura.

Въпреки това някои анализатори очакват смесена картина на стоковите пазари. “Макар че по-слабият долар и по-пълното възстановяване на икономиката през следващата година могат да насърчат цикличните стоки, включително метали и зърнени култури, в други сфери доставките са достатъчни”, посочва Роб Хауърт, старши инвестиционен стратег на U.S. Bank Wealth Management.

Цените на петрола например може да се повишат на фона на бързото завръщане към производство на американските шистови производители. Междувременно обаче перспективите пред черното знато са неясни заради продължаващата тенденция за работа от вкъщи, която вероятно ще се запази и след края на пандемията.

По-слаб долар може да предостави подкрепа на стоките, чието ценообразуване до голяма степен е в щатски долари. По-силният долар прави тези стоки по-скъпи и за потребителите на други валути.

Движенията при долара бяха значими през 2020 г., като валутата поскъпна през февруари и март на фона на удара от пандемията, която предизвика глобален финансов шок и увеличи търсенето на зелени пари от бизнеса по целия свят. Агресивните мерки на Федералния резерв и други централни банки помогнаха за облекчаване на този шок.

След като пазарите се успокоиха и акциите се оттласнаха от дъното, доларът се оказа под натиск. Доларовият индекс на ICE, който измерва покупателната сила на щатските пари спрямо кошница от шестте основни валути, се понижи от достигнатия над 3-годишен връх в началото на март до нива, отчетени последно през април 2018 г.

По-слабият долар не е обвързан толкова с по-слаба американска икономика, но с по-силен растеж извън САЩ, посочват анализатори. Това е част от причините защо отслабването на долара се приема като позитивен сигнал за борсово търгуваните стоки.

“Китай позволи на валутата си да поскъпне значително, което увеличава покупателната ѝ сила”, посочва Рахим. Инфлационният тласък от по-слабия долар просто се добавя към “положителния кръг” за стоките, добавя той.

Според него предизвикателства в краткосрочен план могат да настъпят от подновяване на мерките срещу пандемията, което вероятно ще понижи активността и търсенето на стоки.

В дългосрочен план специалистът смята, че рисковете са по отношение на грешки от страна на централните банки, които твърде рано могат да оттеглят подкрепата си.

fallback
fallback