САЩ се присламчиха към доскорошните си "врагове" в клуба на изкопаемите горива

Рядко някоя държава може да избегне своята геоложка съдба. Напредъкът на Китай в областта на зелената енергия му дава страховита позиция през XXI в.

19:30 | 20 май 2024
Обновен: 21:06 | 20 май 2024
Автор: Дейвид Фиклинг
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Географията, както често се казва, е съдба.

Пътищата, които народите следват в историята, са написани като сценарий върху моделите на техните скали, реки, равнини и брегове по начин, който често обърква възгледите на хората, които ги обитават. Рядко някоя държава може да избегне тази геоложка съдба.

През последните две седмици станахме свидетели на драматични примери за това в пет държави, обхващащи повече от една трета от сушата на планетата.

Най-забележителна беше бруталната серия от мита на президента Джо Байдън срещу китайския внос на чисти технологии. В момент, когато основната инфлация в САЩ е на най-високото си ниво от близо 30 години насам, а ръстът на разполагаемите доходи се забавя, повишаването на цената на потребителски стоки като слънчеви панели и електрически превозни средства изглежда порочно. Това е по-логично, когато се погледне от другата страна на енергийната картина. През декември добивът на суров петрол в САЩ достигна 13,3 млн. барела дневно, което е най-високото ниво за всяка държава в историята. Природният газ достигна подобен световен рекорд от 106,5 милиарда кубически фута на ден. 

Байдън оправдава митата с това, че те са инициатива в подкрепа на климата, която ще даде на САЩ време да увеличат мащабите си и да се конкурират с огромната китайска индустрия за чисти технологии. Това трябва да се приема с известна доза предпазливост, като се има предвид, че Вашингтон пропиля ранните си успехи в областта на соларните панели и електрическите превозни средства, поради колебливия си ангажимент към чистите технологии. Силата на Америка като производител на изкопаеми горива ѝ позволява да бъде толкова безразлична към почистването на околната среда - и толкова склонна сега да потиска алтернативните технологии.


Големите петролни компании. Не само авторитарните държави са петролни държави

За повечето държави енергийният преход не се търси само по причини, свързани с климата: Той е и стратегическа и икономическа необходимост, тъй като намалява зависимостта от чуждестранни износители и тежестта на разходите за вносни горива върху бюджета и платежния баланс. САЩ, като най-големият производител на изкопаеми горива в света, гледат на нещата по различен начин. 

Същата динамика обяснява защо Китай много по-бързо се възползва от енергийния преход. Преминаването към превозни средства, задвижвани с батерии, има много по-голям смисъл, когато трябва да внасяш около 90 % от петрола си. Максималното увеличаване на производството на евтина енергия от възобновяеми източници изглежда очевиден ход, когато вътрешните запаси от газ са минимални, а въглищните ресурси изглежда намаляват както по отношение на качеството, така и по отношение на достъпността.

Бъдещите износители виждат в недостига на местни енергийни ресурси в Китай възможност. В Канада тръбопроводът за суров петрол Trans Mountain Expansion на стойност 34 млрд. канадски долара (25 млрд. щатски долара) трябваше да натовари първия си товар, предназначен за Китай, в събота. Финансираният от федералните власти проект, който е най-скъпият в историята на Канада, може да изглежда странна инвестиция за правителството, което въведе един от най-строгите данъци върху въглеродните емисии в света. И все пак Канада е най-големият износител на петрол в света след Саудитска Арабия, САЩ и Русия.

Ако вярвате, че географията (а не народната воля) е съдбата, не би трябвало да ви изненадва, че двете либерални демокрации в Северна Америка сега са в обща кауза с авторитарни петролни държави.

Междувременно в Австралия правителството изложи стратегия за природния газ, която предвижда ролята на въглеводорода „до 2050 г. и след това“. Канбера обявява плановете си за съвместими с пътя към нулево нетно потребление, но това е триумф на пожелателното мислене над реалността. В такъв свят търсенето на газ, при който липсва улавяне и съхранение на въглерод, ще намалее с близо 90 %. Австралийският втечнен природен газ - първокласен продукт, чийто добив струва повече от около 95 % от всичкия газ, добиван в световен мащаб - едва ли ще оцелее при такава промяна.

Тръбният газ обикновено е по-евтин от втечнения природен газ, а руският президент Владимир Путин беше в Пекин тази седмица, за да рекламира „Силата на Сибир 2“ - предложена линия, която ще захранва Китай от същите находища, които бяха предназначени за Европа, докато войната в Украйна не прекъсна този маршрут. Президентът Си Дзинпин обаче изглежда не е склонен - в немалка степен защото вътрешните възобновяеми енергийни източници и потенциалът на Китай за производство на зелен водород, съчетани с агресивното договаряне на доставки на втечнен природен газ и газ по тръбопроводи от по-малък и по-лесно манипулируем Туркменистан, означават, че Китай вече няма нужда от руски метан.

Това звучи като свят, в който изкопаемите горива са в поход - но не е толкова просто. Търсенето на такива продукти достига своя връх или вече е достигнало такъв. 

Петролът беше най-евтината и полезна форма на енергия през 20-ти век, а страните, които имаха най-добър достъп до него, станаха водещи нации в тази епоха. По-голямата част от света обаче изпитва съществен недостиг на енергия.

Наред с Китай, това се отнася за 10-те развиващи се страни, които ще представляват около половината от световното население в периода до 2050 г., включително по-голямата част от Азия и Африка. Те могат да спечелят много повече от евтината, местно произведена чиста енергия, отколкото от изкопаемите горива, които вредят на здравето на техните граждани и ги поставят в зависимост от милостта на богатите износители, които изглеждат по-склонни от всякога да се излагат на натиск.

В основата на страха на Вашингтон от успеха на Пекин в областта на чистите технологии стои по-дълбоката тревога. Точно както британското лидерство в областта на въглищата го превърна в неуморима сила на XIX в., а господството на САЩ в областта на петрола го превърна в хегемон на XX в., така и напредъкът на Китай в областта на зелената енергия му дава страховита позиция през XXI в. Богатата на петрол Америка се оказа странно заплетена с изнасящите суров петрол врагове в Близкия изток поради общия им интерес към петрола. През следващите десетилетия един декарбонизиращ се Китай ще намери много съюзници, чиито интереси са също толкова добре съгласувани с неговите собствени.